Едва ли има човек, който да не е чувал израза „платонична любов“? Обикновено хората използват този израз, за да обозначат човек, към когото усещат романтизъм, който обаче е извън обсега им. Несподелената любов често кара човека да фантазира и идеализира обекта си на желание. Но какво общо има този вид любов с Платон? Платон говорил ли е някога за тази „платонична любов“?
Отговорът е не. Концепцията на Платон за любов никога не се е отнасяла за недостижима личност.
В „Пир” гръцкият философ говори за любовта чрез Сократ. В това произведение се провежда банкет и всички присъстващи изнасят реч за любовта. Те варират от най-повърхностните до много дълбоките речи на Сократ, които всъщност представляват собствените мисли на Платон.
Първо, Федър посочва, че Ерос - гръцкият бог на любовта, е най-старият от боговете. По този начин той е вдъхновяващата сила за извършване на велики действия. Той потвърждава, че любовта е това, което ни дава смелостта да бъдем по-добри хора.
След това Павзаний, който е по-задълбочен, говори за два вида любов: телесна любов и небесна любов. Първата е по-физическа и повърхностна, докато втората е по-морално съвършена.
Аристофан разказва историята на митологичната концепция за човека. Според тази история в началото е имало три вида същества: мъже, жени и андрогинни хора. Последните заговорили срещу боговете и за наказание Зевс ги разцепил на две. Оттогава човешките същества търсят своята друга половинка или своята сродна душа. В това търсене на тази друга половина, някои клонят към хомосексуалността, докато други към хетеросексуалността, в зависимост от тяхното примитивно състояние.
А накрая Сократ казва, че любовта е силата, която ни позволява да съзерцаваме най-чистата и идеална красота.
Любовта според Платон
Платон прави разлика между идеалния свят и земния свят. В идеалния свят може да намерим най-чистото знание. Междувременно в земния свят има несъвършено познание, което имитира съвършения идеален свят.
Според Платон същото важи и за любовта. Платоническата любов далеч не е само чисто физическа и преследва красотата. Самата любов към красотата се разбира като върховното понятие за любов, което може да намерим в идеалния свят. Да бъдеш свидетел на красотата в целия й блясък, е целта на любовта. Затова Платон вярва, че любовта е красота в нейната най-чиста и абстрактна форма.
Платоническа любов
Платон казва, че любовта към мъдростта е най-съвършената и най-чиста концепция за любов. Следователно платоническата любов не означава идеализиране на човек, а постигане на мъдрост, вид духовна красота.
С течение на времето концепцията за „платоническа любов“ еволюира до другата си дефиниция на непостижима любов. Въпреки това за Платон пътят, който трябва да извървим, за да постигнем истинската красота и следователно любовта в цялото й великолепие, е чрез знанието.
Този път започва с любовта към телесната красота като идеална естетика. След това се преминава от красотата на душите към любовта към знанието.
Любопитен факт е, че изразът „платоническа любов“ е използван за първи път през петнадесети век, когато Марсилио Фичино говори за любовта към интелигентността и красотата на човека. По-късно става популярен след публикуването на пиесата „Платоновите любовници” от английския поет и драматург сър Уилям Давенант, който споделя значението на Платон за любовта.
Коментари (0)
Вашият коментар