Ново проучване: доверчивите хора живеят по-дълго

На пръв поглед звучи почти наивно – че нещо толкова нематериално като доверието може да има пряка връзка с дължината на живота. Но научните изследвания все по-убедено показват именно това: хората, които по-лесно се доверяват, живеят по-дълго, по-здравословно и по-удовлетворено. Доверието, оказва се, не е просто социална нагласа или черта от характера, а фактор със съвсем реални физиологични измерения.

В едно от най-мащабните проучвания по темата, обхванало над два и половина милиона души от различни държави, изследователи установяват, че хората с по-високо ниво на доверие – към близки, към непознати и дори към институции – имат значително по-високо усещане за щастие и субективно благополучие. А именно субективното благополучие често се оказва липсващото звено между психичното здраве и физическата издръжливост на организма. С други думи – доверието не просто ни кара да се чувстваме по-добре. То променя тялото ни отвътре.

Подобни резултати не са новост. В дългосрочно проучване на Университета Дюк в САЩ, проследяващо възрастни хора за период от 14 години, изследователите откриват, че хората, склонни да вярват на околните, живеят по-дълго – дори след като се отчетат фактори като възраст, здравословно състояние и начин на живот. Според тях доверчивите хора се справят по-добре със стреса, по-рядко изпитват хронична тревожност и по-лесно търсят подкрепа при нужда. Тези, на пръв поглед „меки" психологически различия, имат реално отражение върху физиологията – по-ниски нива на кортизол, стабилно кръвно налягане, по-добър имунен отговор.

Има и още. Хората, които вярват, че могат да разчитат на околните – дори на непознати – проявяват по-малко склонност към социална изолация, по-активно поддържат контакти, по-често участват в общности. А социалната свързаност, както знаем от множество изследвания, е пряко свързана със здравето – от когнитивната устойчивост в напреднала възраст до по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания.

Може би звучи прекалено романтично в епоха на скептицизъм, фалшиви новини и институционални кризи, но доверието – поне в дозирана и зряла форма – има почти терапевтичен ефект. В някои общества, като скандинавските, където доверието към държавата и помежду хората е високо, се наблюдават по-високи нива на продължителност на живота, по-ниска тревожност и стабилни показатели за обществено здраве. Разбира се, не можем да сведем целия модел на благополучие до една единствена нагласа, но доверието очевидно играе важна роля в социалната и физиологичната екосистема на човека.

Важно е да уточним – под „доверие" не се разбира сляпа вяра или наивност. Става дума за базисна вяра в доброто у другите, за готовност да влезеш в диалог, да подадеш ръка, да не приемаш априори, че всеки ще те измами. Тази нагласа изгражда не само по-здрави междуличностни връзки, но и вътрешно чувство за сигурност, което е противоотрова срещу хроничния стрес – онзи тих и невидим враг, който подкопава здравето ни бавно, но упорито.

Любопитното е, че дори при приматите се наблюдава нещо подобно. При бабуни, например, женските, които изграждат стабилни социални връзки и се „държат добре" една с друга, живеят по-дълго и отглеждат по-здраво потомство. Изглежда, че дори природата е възнаградила социалната интелигентност – не като морална добродетел, а като биологично предимство.

В днешно време, когато недоверието изглежда почти инстинктивен рефлекс, способността да вярваш разумно става почти форма на лична хигиена. Тя се гради с време – чрез малки, повтарящи се жестове, чрез осъзнаване, че не всеки заслужава доверието ти, но че без доверие връзките ни се превръщат в съревнование, а не в опора. Поддържането на това вътрешно доверие не изисква светещ оптимизъм – нужно е просто да вярваш, че понякога и другите искат същото, което и ти: спокойствие, разбиране и някой, на когото могат да разчитат.

И не, доверието няма да замести движението, добрия сън или здравословната храна. Но ще ги подсили. Защото когато човек живее сред хора, на които вярва, той не просто се усмихва по-често – той се храни по-добре, диша по-леко и живее по-дълго. Понякога дори с години.

Търсете новия брой на сп. TREND от 1 август, който подробно се гмурка в темите за дълголетието и качеството на живот.