Ново проучване: остаряваме рязко на 44 и на 60 години

Всички сме го изпитвали – онзи момент, в който внезапно забелязваме нова бръчка, поредната болка или просто усещането, че сме остарели почти за една нощ. Дълго време сме възприемали стареенето като бавен и постепенен процес, но нови научни открития идват да преобърнат това схващане. Оказва се, че вместо равномерно напредване, стареенето на човешкия организъм протича на поне два ускорени етапа, които могат да обяснят много от внезапните промени, които преживяваме с годините.

Изследване на хиляди различни молекули при хора на възраст между 25 и 75 години е разкрило две основни вълни на промени, свързани с възрастта: една около 44-годишна възраст и втора около 60-годишна възраст. Тези открития могат да обяснят защо наблюдаваме пикове в определени здравословни проблеми, като например мускулно-скелетни затруднения и сърдечно-съдови заболявания, на определени етапи от живота. Професор Майкъл Снайдър, генетик и директор на Центъра по геномика и персонализирана медицина в Станфордския университет и водещ автор на проучването, отбелязва: „Не се променяме просто постепенно с течение на времето. Настъпват някои наистина драматични промени". Той допълва, че средата на 40-те години е период на драматична промяна, както и началото на 60-те години – и това важи, независимо какъв клас молекули се наблюдават.
За да стигнат до тези забележителни заключения, учените са проследили 108 доброволци, които в продължение на между една и близо седем години са предоставяли кръвни проби, проби от изпражнения, както и кожни, орални и назални тампони на всеки няколко месеца. В рамките на проучването са оценени общо 135 000 различни молекули, включително РНК, протеини и метаболити, както и микроби – бактерии, вируси и гъбички, обитаващи червата и кожата на участниците. Оказало се, че изобилието на повечето молекули и микроби не се е променяло по постепенен, хронологичен начин. Вместо това, когато учените са търсили клъстери от молекули с най-големи промени, те са установили, че тези трансформации са склонни да настъпват, когато хората са в средата на 40-те и началото на 60-те години.

Един от най-изненадващите резултати е скокът в стареенето около средата на 40-те години. Първоначално учените предположили, че това е резултат от перименопаузалните промени при жените, които биха изкривили резултатите за цялата група. Данните обаче разкриват, че подобни промени настъпват и при мъжете на същата възраст. Доктор Сяотао Шен, бивш постдокторант в медицинския факултет на Станфорд и пръв автор на проучването, който сега е базиран в Технологичния университет Нанянг в Сингапур, подчертава, че „това предполага, че докато менопаузата или перименопаузата могат да допринасят за промените, наблюдавани при жените в средата на 40-те години, вероятно съществуват и други, по-значими фактори, влияещи върху тези промени както при мъжете, така и при жените". Първата вълна от промени, настъпващи около 44-годишна възраст, включва молекули, свързани със сърдечно-съдови заболявания и способността за метаболизиране на кофеин, алкохол и липиди.
Втората голяма вълна от промени се наблюдава около 60-годишна възраст. Тези трансформации включват молекули, участващи в имунната регулация, въглехидратния метаболизъм и бъбречната функция. Интересно е да се отбележи, че молекулите, свързани със стареенето на кожата и мускулите, се променят и в двата времеви периода – както в средата на 40-те, така и в началото на 60-те години.

Предишни изследвания са предполагали, че по-късен пик в стареенето може да настъпи около 78-годишна възраст, но последното проучване не е могло да потвърди това, тъй като най-възрастните участници са били на 75 години.

Този открит модел на „скокообразно" стареене се вписва добре в предишни доказателства, според които рискът от много болести, свързани с възрастта, не се увеличава постепенно. Например, рискът от болестта на Алцхаймер и сърдечно-съдови заболявания показва рязко покачване след 60-годишна възраст. Възможно е също така някои от промените да са свързани с начина на живот или поведенчески фактори. Например, промяната в метаболизма на алкохола би могла да бъде резултат от увеличен прием в средата на 40-те години, което често е стресов период в живота.

Разбирането на тези драматични „скокове" в стареенето не е просто академично любопитство – то има практически последици за нашето здраве и дълголетие. Учените вярват, че тези открития могат да помогнат за насочване на целенасочени интервенции. Например, ако знаем, че имаме период на по-бърза загуба на мускулна маса, можем да увеличим физическата активност именно тогава. Професор Снайдър споделя своето убеждение: „Аз съм голям привърженик на това да се опитваме да коригираме начина си на живот, докато все още сме здрави".

Така че, вместо да се притеснявате от внезапните промени, които усещате, можете да ги разглеждате като научно доказани преходни фази. Тези промени ни дават възможност да бъдем проактивни в грижата за нашето здраве. Независимо дали сте на прага на 44-годишния скок, или вече сте преминали през него, или се приближавате към 60-годишния, знанието е сила. Можем да използваме тези периоди като ключови моменти за преоценка на нашите навици, за да се съсредоточим върху балансирано хранене, редовна физическа активност и управление на стреса.

Публикувани в престижното списание Nature Aging, тези открития ни предоставят нов прозорец към сложния танц на стареенето и ни приканват да вземем активна роля в управлението на собственото си здраве. Това е призив да се адаптираме, да учим и да живеем по-пълноценно, разбирайки, че времето не просто тече, а преминава през забележителни трансформации.