Учени откриха микропластмаси в яйчниците - половината идват от изкуствените материи

Ние често говорим за пластмасата като за враг на природата — но какво, ако тя вече тихо се е настанила и в най-интимните кътчета на човешкото тяло? Ново италианско изследване разтърси научния свят, след като откри микропластмаси във фоликуларната течност на яйчниците - средата, в която се развива и узрява човешката яйцеклетка. За първи път науката доказа, че тези миниатюрни частици, невидими с просто око, не просто се натрупват в океаните, рибите и въздуха, а могат да проникнат и до източника на женската плодовитост.

Проучването, публикувано през април 2025 г. в Science of The Total Environment и проведено от екип на Университета в Катания, анализира проби от жени, подложени на инвитро процедури. Във всяка извадка на фоликуларна течност – течността, обграждаща яйцеклетките в яйчниците – изследователите откриват между 20 и 40 микропластмасови частици на милилитър. Най-често това са полиетилен (PE), полипропилен (PP) и поливинилхлорид (PVC) – същите материали, които се използват в опаковки, козметични тубички, дрехи и бутилки.

Тези частици са с размери между 10 и 100 микрометра – по-тънки от човешки косъм, но достатъчно големи, за да предизвикат възпаление, оксидативен стрес и хормонален дисбаланс, смятат авторите. "Това е първото директно доказателство, че микропластмасите могат да достигнат до яйчниците и потенциално да взаимодействат с репродуктивните клетки," казва д-р Анжела Русо, водещ изследовател от Катания. "Не можем още да кажем дали влияят пряко на фертилността, но присъствието им само по себе си е тревожно."

За да разберем защо това откритие е толкова важно, трябва да знаем какво е фоликуларната течност. Тя е нещо като "жива амниотична вселена" за яйцеклетката – богата на хормони, протеини, витамини и сигнали, които регулират овулацията и подготвят яйцето за оплождане. Ако в тази деликатна среда навлязат синтетични частици, те могат да нарушат равновесието – чрез физическо дразнене, свързване с токсични вещества (като фталати или бисфеноли) или чрез стимулиране на имунен отговор.

Това не е единичен случай в научната литература. През 2024 г. китайски изследователи от Университета в Нанкин откриват микропластмаси в плацентата на бременни жени, а преди това британски екип доказва наличието им в човешка кръв и белодробна тъкан. През 2023 г. проучване в Environmental Science & Technology открива, че хората, които пият вода от пластмасови бутилки, приемат средно по 90 000 микропластмасови частици годишно — около една чаена лъжичка на седмица, по думите на авторите.

Но най-новата италианска находка добавя нов пласт - защото засяга не просто общото здраве, а самата биологична основа на възпроизводството. В лабораторни условия вече е доказано, че микропластмасите могат да повлияят върху качеството на яйцата при животни. Проучване в Journal of Hazardous Materials (2023) показва, че при експериментални модели експозицията на PVC микрочастици води до по-ниска успеваемост на оплождането и до промени в структурата на фоликулите.

Науката обаче е внимателна – засега няма доказан пряк причинно-следствен механизъм при хора. Но тенденцията е тревожна, защото микропластмасите се откриват буквално навсякъде – във въздуха, в чешмяната вода, в козметиката, в пастата за зъби, в дрехите от полиестер, дори в солта и меда. Жените, които използват много козметични продукти и парфюми, са потенциално по-изложени, тъй като някои формули съдържат микроабразивни частици или се предлагат в пластмасови опаковки, които при дълъг контакт с топлина отделят микрофрагменти.

Въпросът е не просто как да се предпазим, а как да променим начина, по който живеем. Според Европейската агенция за околната среда, над 60% от микропластмасите в човешкото тяло идват не от храната, а от въздуха и текстила. Изкуствените влакна като полиестер, найлон и акрил отделят милиони микрочастици при всяко пране. Изследване на University of Plymouth установява, че един цикъл с дрехи от полиестер може да освободи над 700 000 микровлакна в канализацията – част от които се връщат обратно в питейната вода.

Какво можем да направим в ежедневието си?

Ето няколко препоръки, изведени от реални научни доклади и практики в ЕС:

• Намалете употребата на пластмасови бутилки – стъклените или металните са по-безопасни.
• Избирайте дрехи от естествени влакна – памук, лен, вълна.
• Не загрявайте храна в пластмасови кутии. Топлината ускорява отделянето на микрочастици.
• Използвайте филтър за пералня или торбички, които улавят микрофибрите (някои от тях намаляват отделянето с до 80%).
• Проверявайте козметичните продукти – ако съдържат „polyethylene" или „polypropylene" в състава, вероятно имат микропластмасови частици.

Защо този проблем засяга повече жените?

Отговорът е социален, но и биологичен. Женското тяло има повече мастна тъкан, която задържа липофилни вещества като бисфеноли и фталати. Жените също използват повече продукти за лична грижа – средно 12 различни козметични артикула дневно, срещу 6 при мъжете, според данни на Environmental Working Group. Така натрупването на микропластмаси и техните химически спътници може да бъде по-интензивно.

Това не е просто екологичен сюжет – това е история за границата между цивилизацията и биологията. За начина, по който съвременната красота, удобство и синтетика се преплитат с невидими следи в тялото. Науката тепърва ще установява доколко тези пластмасови сенки влияят на хормоните, фертилността и бременността, но фактът, че вече ги откриваме в най-съкровената среда на живота, е достатъчно красноречив.

Може би настъпи моментът, в който опаковките, които правят света "по-практичен", трябва да се разглеждат като потенциална заплаха за женското здраве. А съвременната грижа за себе си да означава не само серум и крем, а информираност за това какво влиза в контакт с нашето тяло – и какво оставя след себе си.