Предменструалният синдром (ПМС) е всеобщ, но често недооценен феномен: комплекс от физически, емоционални и поведенчески симптоми, които се появяват в лутеалната фаза (обикновено в последната седмица преди менструацията) и отшумяват в първите дни от менструацията. В своя по-тежък вариант - пременструално дисфорично разстройство (PMDD), симптомите са толкова интензивни, че нарушават работа, взаимоотношения и качество на живот. Диагностичните критерии за PMDD изискват проследяване и документиране на цикличност и тежест през повечето менструални цикли.
Колко често се среща? Зависи как се измерва. Меки, преходни предменструални симптоми изпитват голям процент жени в репродуктивна възраст, докато клинично значимият ПМС и PMDD засягат по-малка, но не незначителна част. Класически прегледи и проучвания оценяват, че PMDD отговаря на строгите критерии при около 3–8% от жените. Ако се включат по-леки, но все пак нарушаващи симптоми, процентът може да се окаже по-голям. Нови популационни изследвания от различни държави показват широк амплитуден диапазон в зависимост от критериите и методологията.
Кои жени са по-рискови?
Рисковите фактори не означават вина или слабост - те очертават склонност към по-силна чувствителност към нормалните хормонални флуктуации. По-често тежки симптоми се срещат при жени с:
- Позитивна фамилна анамнеза за PMDD или тежък ПМС;
- Предишни или текущи тревожни и депресивни разстройства;
- Жени, които пушат или имат високи нива на хроничен стрес, травматична история или лош сън.
Тези фактори взаимодействат с биологични механизми - не е просто „психологическо" явление, а неврохимична чувствителност към хормонални промени.
Как да го разпознаем и да го различим от депресия?
Ключовият признак е цикличността. При ПМС/PMDD симптомите са:
- Възникват в последната седмица преди менструацията;
- Започват да отшумяват в първите дни от месечния цикъл;
- Отсъстват през другата половина от циклa.
Ако промяната в настроението, енергията или мисленето е постоянна през целия месец, тогава се мисли по-скоро за голямо депресивно разстройство или тревожно разстройство. За да се отдели едното от другото, клинични насоки препоръчват водене на симптомен журнал през поне два цикъла и при съмнение - консултация с лекар или психиатър. При PMDD има изискване за минимум 5 специфични симптома, които значимо нарушават функциите — затова прецизната диагноза е важна.
Как може да се предотврати и лекува?
Много успешни стратегии са мултидисциплинарни — комбинация от образование, поведенчески промени, физическа активност, хранителни добавки, психологична терапия и при нужда медикаменти.
Физиотерапия и движение: Редовното физическо натоварване (особено аеробни упражнения) намалява както физическите, така и част от емоционалните симптоми. Систематични прегледи показват полза при 30 минути умерена аеробна активност, 3–5 пъти седмично. Упражненията са безопасна първа стъпка и помагат и за съня и стреса.
Психотерапия: Когнитивно-поведенческата терапия е доказана като ефективна за намаляване на емоционалните и функционалните последствия при жени с ПМС/PMDD - особено в комбинация с други мерки. Психологът може да помогне за стратегии за справяне, реструктуриране на мисленето и подобряване на съня и рутината.
Медикаментозна терапия: За PMDD първата линия по клинични насоки са антидепресантите от групата на SSRI - ефектът може да настъпи бързо и лечението да бъде давано непрекъснато или интермитентно само през симптоматичната фаза. Хормоналните методи (определени контрацептиви, гонадотропин-редуциращи терапии) също са опции при избрани случаи и след обсъждане на риска и ползите. Решението трябва да е персонализирано.
Добавки и хранене: Рандомизирани и мета-анализи показват, че калцият може да намали както физическите, така и емоционалните симптоми при някои жени. Проучвания съобщават подобрение след допълване с калций. Веществата магнезий и витамин B6 също показват позитивен ефект в някои клинични изследвания, особено в комбинация, но резултатите са по-смесени и са необходими грижи към дозировката. Например, дозите на витамин B6 често изследвани до 100 mg/ден - при по-високи дози има риск от невропатия и затова не бива да се превишава препоръчителното без лекарски контрол. Винаги обсъждайте добавките с лекар, особено ако взимате лекарства.
Практически съвети (които можем да приложим веднага): организирайте рутината - сън 7–9 часа, редовни хранения с балансирани макронутриенти, избягване на прекомерен алкохол и кофеин през лутеалната фаза. Планирайте леко кардио и йога. Водете дневник на симптомите (дати и интензитет) - това е силен инструмент както за самопомощ, така и при среща с лекар. Не пренебрегвайте социалната страна: деликатната комуникация с партньор или колега може да намали стигмата и да създаде възможности за подкрепа в критични дни.
Кога да потърсите помощ
Ако симптомите нарушават ежедневието, работата или взаимоотношенията; при интензивна депресия, мисли за самонараняване или ако няма подобрение след самопомощни мерки, обърнете се към общопрактикуващ лекар, гинеколог или психиатър. Добрата диагноза (и разграничаването от хронична депресия) често означава разлика между недостатъчно лечение и бързо облекчение.
ПМС не е „само в главата" - това е биопсихосоциален феномен, в който хормоналните цикли провокират сложни реакции в настроение, тяло и поведение. Има доказани начини за облекчаване: движение, терапия, научно подкрепени добавки и при нужда медикаменти, приложени съобразно личната история. Най-силният съвет е слушайте тялото, документирайте цикъла и търсете помощ, когато симптомите прекрачват границата на поносимото. Вниманието, емпатията и добрата медицинска информация правят ПМС управляем, за да не трябва да се страда на тъмно.
Коментари (0)
Вашият коментар