Всички обичаме младостта. Свързваме я с безгрижие, с купони, с хубави емоции, с надежди. И все пак годините се трупат и това няма как да се промени. Тогава идва и страха от остаряване. Но всъщност може да се приеме, че всяка възраст има своите предизвикателства - предимства и недостатъци.
Затова е хубаво да не се поддаваме на геронтофобията - това е психично разстройство, при което човек изпитва страх от старостта — както от собственото си остаряване, така и от контакт с възрастни хора.
Този страх може да се прояви като тревожност, натрапчиви мисли, панически атаки и физически симптоми като учестено сърцебиене и изпотяване, промени в кръвното налягане, затруднено дишане, усещане за безпокойство и безпомощност, невъзможност за рационално мислене.
Страхът от остаряване се проявява по различен начин при мъжете и жените. Оказва се, че разликите между половете са осезаеми.
При мъжете геронтофобията често е свързана със страх от загуба на доходи и статут, от импотентност, от невъзможност да издържат семейството си и от безсилие и зависимост от чужда помощ. Много мъже се страхуват от пенсионирането, от това да станат „ненужни" и да изгубят своето място в обществото. С възрастта идват и промени в паметта, зрението, физическата сила – което засилва страха от безпомощност и смърт.
При жените страхът от старостта е по-често свързан със загуба на младост и красота, поява на бръчки, промяна във фигурата, наддаване на тегло, страх да останат сами или да бъдат „в тежест" на близките. Много жени се страхуват, че ще загубят привлекателността си и че няма да бъдат обичани или желани. Този страх може да се появи и в по-млада възраст, когато човек започне да осъзнава, че времето е ограничено, че не всичко ще успее да постигне – кариера, семейство, мечти.
Понякога младите хора проявяват геронтофобия под формата на отвращение към възрастни хора – избягват контакт с тях и изпитват дискомфорт в тяхно присъствие.
Често корените на страха се крият в детството. Дете, което е станало свидетел на болест или смърт на възрастен роднина, може да запамети старостта като нещо страшно, болезнено и тъжно. В зряла възраст страхът може да се засили от негативни представи за старите хора в обществото, липса на държавна подкрепа за пенсионери, ниски доходи и социална изолация, убеждението, че „старостта е страдание и безсмислие". Всичко това може да изгради вътрешен модел: „Старостта означава болка, безпомощност и самота."
Но е добре да се справим с този страх. Важно е да приемем остаряването като естествен и неизбежен процес. Във всяка възраст има своята красота, смисъл и удоволствия. Старостта може да бъде време за нови хобита и изкуства – рисуване, пеене, писане, четене, посещения на театър, изложби и концерти, спорт, разходки, йога и грижа за тялото, споделяне на опит с деца и внуци, приятелства с позитивни и активни хора.
Поддържането на умствена и физическа активност забавя процесите на стареене, подобрява настроението и повишава самочувствието. Да имаме полезни навици за здрава и пълноценна зрялост. Да правим леки физически упражнения всеки ден. Да се храним балансирано с по-малко мазнини и захар, да приемаме повече зеленчуци, риба и млечни продукти. Да не пропускаме да пием достатъчно вода и да приемаме витамини за мозъка. Да поддържаме добър тонус и сън, социален живот - като се срещаме с приятели, роднини или участваме в различни общности.
Старостта не е наказание — тя е естествена част от живота. Тя може да бъде време на мъдрост, свобода и удовлетворение, ако я приемем с любов и уважение.„Щастливата старост е умението да живееш в мир със себе си." Живейте пълноценно, грижете се за тялото и ума си, и никога не забравяйте — всяка възраст има своята красота.
Коментари (0)
Вашият коментар