Може ли гладуването да отключва паник атаки?

Паник атаките често изглеждат като внезапна буря от нищото – ускорен пулс, треперене, усещане, че нещо ужасно предстои. Много хора преминават през това поне веднъж, но малцина подозират, че понякога „бурята" има много земна причина: липса на гориво за мозъка. В последните години учените все по-уверено разглеждат връзката между метаболизма, режимите на хранене и нервната система. Тази линия на изследване поставя важен въпрос: може ли диетата, а още повече гладуването да направи организма по-уязвим към тревожност и паника?

Мозъкът е орган с ненаситен апетит. Въпреки че представлява около два процента от теглото ни, той използва над една пета от енергията, която тялото произвежда. Основното му гориво е глюкозата. Когато не се храним достатъчно дълго или следваме много нисковъглехидратни режими, нивата на кръвната захар могат да спаднат. Тялото реагира на това не само физически, но и психически. При рязък спад на глюкозата започват да се отделят хормони на стреса като адреналин и кортизол, за да мобилизират запасите на организма. Именно те могат да причинят добре познатите симптоми: сърцебиене, треперене, изпотяване, замайване, чувство за надвиснала опасност. Парадоксално, това са същите реакции, които много хора преживяват по време на паник атака.

Клинични изследвания потвърждават, че при чувствителни индивиди хипогликемията - състоянието на ниска кръвна захар, може да предизвика паникоподобни епизоди или да усили тревожността. Някои пациенти с панически разстройства съобщават за по-чести кризи, когато пропускат хранене или преминават към крайни диетични режими. Тялото се опитва да поддържа жизнените функции, но мозъкът е безкомпромисен - ако няма глюкоза, усеща заплаха. Една проста биохимична реакция лесно се превръща в психологическа буря.

В обществото често се говори за кето и нисковъглехидратни диети като за универсален ключ към здравето и добрия външен вид. Интересното е, че научните данни далеч не са толкова еднозначни. При някои хора подобен режим води до намаляване на симптомите на депресия или мозъчна мъгла. При други обаче се наблюдават раздразнителност, напрегнатост и дори рецидив на панически прояви. Разликите се дължат на индивидуалния метаболизъм, на нивата на стрес и най-вече на това, което се случва зад кулисите на нервната система. Кетогенните диети принуждават тялото да работи в режим на алтернативно гориво - кетонни тела, но преходният период често е труден. Именно тогава при някои хора се проявяват тревожност, безсъние и спад на енергията.

Продължителното гладуване също влияе на надбъбречните жлези - органите, които произвеждат кортизол и адреналин. Краткосрочно това е нормална реакция. При хроничен стрес или чести диети обаче организмът се изтощава. Когато нужните хормони за справяне със стреса се произвеждат в недостатъчни количества, се появява умора, липса на мотивация, апатия и тревожни епизоди. Мозъкът реагира на промените в химичния баланс и сигнализира, че нещо не е наред.

Тук идва и другият ключов момент - психиката и метаболизмът са свързани в затворен кръг. Ако човек е подложен на хроничен стрес, тялото непрекъснато освобождава кортизол, а той от своя страна увеличава нуждата от бърза енергия. Това води до желание за сладко, силен апетит или обратното - пълна загуба на желание за храна, което само задълбочава проблема. Недостигът на хранителни вещества, особено на витамини и минерали, още повече разклаща нервната система. В научната литература често се споменава ролята на магнезия - минерал, който участва в над 300 биохимични процеса и е свързан със спокойствието на нервната система. Когато нивата му са ниски, човек става по-чувствителен към стрес и по-податлив на паник атаки. Добавките с магнезиев глицинат се изследват точно заради добрата им усвояемост и възможното им влияние върху съня и нервната система.

Друг интересен участник в този процес е глицинът - аминокиселина, която тялото използва за синтез на невротрансмитери и за контрол на възпаленията. Научните публикации показват, че глицинът може да подпомогне съня и да намали напрежението при някои хора, но тук важи принципът на умереност: безопасните количества зависят от здравословното състояние и се препоръчват след консултация със специалист.

Големият въпрос остава. Ако връзката между глада, метаболизма и паник атаките е реална, как човек да се предпази? Отговорът е едновременно прост и изискващ постоянство. Редовното хранене с балансирани източници на енергия предпазва от рязко падане на кръвната захар. Бавните въглехидрати, достатъчният прием на протеин и полезните мазнини поддържат мозъка стабилен. Сънят и хидратацията са също толкова важни, колкото и самата храна. Доказано е, че дори една нощ лош сън усилва реакциите на амигдалата - зоната в мозъка, която отговаря за страха.

Ако тревожността или паник атаките се появяват повтарящо и са свързани с хранителни режими, най-здравословната стъпка е преглед при специалист. Комбинацията между психотерапия, медицинска оценка и внимателно изградена хранителна стратегия дава много по-стабилни резултати от рязките диети или самолечение с добавки. Тялото има нужда от сигнали за безопасност, а храната често е един от най-силните и най-прости от тях.

Гладуването може да бъде инструмент, но може да бъде и стрес. За някои хора кратките периоди без храна са полезни. За други те отключват тревожност, напрежение и панически реакции. Ако организмът изпраща тревожни сигнали, добре е да бъде чут. В света на модерните диети понякога забравяме, че най-умният механизъм е този, с който се раждаме. Мозъкът просто иска гориво, а когато не го получи, включва алармата.

Понякога паник атаката не е психична слабост, а метаболитен зов за помощ. Когато храненето е стабилно, сънят - качествен, а организмът получава нужното, нервната система намира опора. Балансът, а не крайността, е този, който държи бурята далеч.