Не си мързелив - отлагаш по друга причина

Сигурно всички владеем изкуството на отлагането.  Често това поведение се представя като слабост или липса на дисциплина, но реалността е по-сложна. Това не е еднотипно явление и не винаги има една и съща причина или еднакви последици.

Хората отлагат не само неприятни, но и приятни дейности. Не само трудни, но и сравнително лесни задачи. Парадоксът е, че дори когато сме наясно с негативните последици, пак отлагаме. Това подсказва, че освен рационалните аргументи, в процеса участва и неосъзнат психологически компонент.

Отлагането рядко е съпроводена с комфорт. Напротив, то често върви ръка за ръка с тревожност, вина, раздразнение и самокритика. Човек знае какво трябва да направи, но не успява да започне. Ако всичко се дължеше на „мързел", обяснението би било по-лесно. Но в действителност хората могат да бъдат изключително активни в едни области и същевременно системно да отлагат други.

Не пропускайте първи епизод на новия ни подкаст "Неперфектните".

Психологията прави разграничение между няколко основни причини за отлагане.

Личностни характеристики

При хора с по-висока тревожност, ниска самооценка или страх от грешки отлагането често е форма на избягване. Страхът от неуспех или от негативна оценка може да блокира действието. В другия край стои перфекционизмът, когато стандартите са толкова високи, че самото начало изглежда обречено.

Емоционално състояние

Тревожност, депресивни състояния, чувство за вина или хроничен стрес могат да поддържат цикъл на самосаботаж, от който е трудно да се излезе без осъзнаване и подкрепа.

Характерът на задачата

Колкото по-неясна, обемна или сложна е една задача, толкова по-голяма е вероятността тя да бъде отлагана. Липсата на ясен план, неясният резултат и несигурността как ще бъдат оценени усилията повишават напрежението и парализиращото колебание.

Когато отлагането не е проблем

Не всяко отлагане е непременно негативно. Някои хора работят по-ефективно под напрежение и използват времето преди крайния срок за неосъзната подготовка с обмисляне, събиране на идеи, „узряване" на решението. В тези случаи отлагането не е бездействие, а скрит процес на обработка на информация.

Ключовият фактор тук е осъзнатостта, способността човек реалистично да преценява ресурсите си, да познава начина си на работа и да носи отговорност за избора си.

Малки стратегии с реален ефект

Един от най-работещите подходи срещу деструктивната прокрастинация е намаляването на неопределеността. Това може да стане чрез разбиване на задачата на малки, ясни етапи, поставяне на конкретни, постижими цели, редуване на по-леки и по-трудни дейности, съзнателно отбелязване на напредъка и малки „награди".

Положителната обратна връзка, дори под формата на лично удовлетворение, често е по-мотивираща от външните стимули.

Хората действат по-лесно, когато разбират защо правят нещо. Липсата на смисъл води до липса на мотивация. Подкрепящата среда в семейството, на работа или сред приятели също играе ключова роля. 

С времето, при по-високо ниво на личностно развитие, външната оценка отстъпва място на вътрешната мотивация, желанието за създаване, развитие и смислено действие.

Отлагането е човешко явление и в умерени граници е напълно нормално. То става проблем, когато се превърне в хроничен модел, съпроводен с тревожност и усещане за застой. Колкото по-висока е самоорганизацията и осъзнатостта на човек, толкова по-лесно той управлява отлагането, вместо да бъде управляван от него.

В свят на постоянна несигурност най-ценните умения остават гъвкавостта, интуицията и способността да действаме, дори когато условията не са напълно ясни. А творческият подход към живота често се оказва най-добрият съюзник, не само срещу отлагането, но и срещу срещу страха от несъвършеното бъдеще.