Ева Тепавичарова: За мен няма забранен плод

Срещам се с актрисата Ева Тепавичарова в „Сълза и смях”, минути след края на репетицията й. Тя ме посреща на входа и докато влизаме в театъра си мисля за особеното чувство да си тук през деня. Така магично започва разговорът ни, който се върти около ролите й, мъжете, любовта – изобщо всичко, което я кара да се усеща... здрава.

Днес това момиче става на 40. Честита да е!

Ева, много хора те свързват с героинята ти Йовка от „Столичани в повече”, а аз знам, че винаги й адвокатстваш, оправдаваш постъпките й. И все пак, случвало ли се е да те подразни по някакъв начин?

Дори да има такива моменти, нямам право да ги показвам. Естествено, че има неща, с които не съм особено съгласна. Актьорът не знае на къде ще тръгне сюжетната линия, понякога предполагаш едно, пък то се случва друго – което е хубаво, защото се изненадваш. Понякога ми се иска да стане нещо, а то не се случва, това е, което може да ме подразни. На героинята ми не се ядосвам в никакъв случай, защото тя е мое дело, нормално е да си я защитавам.

Ти самата градски тип човек ли си? Харесва ли ти големия град, който понякога е шумен, агресивен?

Ще ти го кажа съвсем простичко: страшно обичам да не съм в София, харесва ми да пътувам, по цяло лято да съм на морето. Но винаги, когато се прибирам в града и го видя от далече, ми се разтуптява под лъжичката. И се чувствам щастлива, че се прибирам в моя град. Когато ми е натоварено, когато усещам урбанистичното, което понякога ни задушава, си мечтая да отида да живея някъде другаде, дори сме си го говорили вкъщи да се преместим. Обаче няма да мога. Тук ми е средата, приятелите, театърът. Тук е моят град. И сега като се разхождам по „Шишман”, около 7 училище, където съм учила, се вълнувам. Това си е моето място.

Често можем да те видим с кубинки, по-стрийт. Това ли е твоят стил на обличане?

Не мога да кажа какъв е моят стил. Има моменти, когато ми е приятно да съм елегантна, женствена, нежна, романтична. Друг път съм като някакво момче с изсулените панталони. Зависи от това как се чувствам. Всъщност най-приятно ми е през лятото, когато не се налага много да мислиш какво да облечеш. Просто слагаш един пищимал и отиваш на плажа – така ми е най-свободно и най-хубаво. Но за съжаление в България не е целогодишно лято.

Казваш, че много обичаш природата, имаш нужда от нея. Живееш ли здравословно?

Мисля, че да. Никога не се бях замисляла за това, преди да се роди детето ми. След като станах майка, започнах да се замислям как да се грижа за себе си. Имам разни мои неща, които си подбирам като режим – за да не ми е тежко, да ми е приятно и да имам енергия за работа. Що се отнася до сина ми, съм много внимателна какво купувам, как се храни той. Държа на спорта, да излизаме на разходки, извън София. Но не съм вманиачена.

А относно по-духовния аспект на здравословното?

Начинът, по който човек се храни, страшно много определя и мисленето му, и целия му светоглед. За всяка жена е здравословно да е обичана, да прави секс, да не прекалява с нощни затъвания, за да е свежа на следващия ден и да се чувства готино. (усмихва се)

Какво е отношението ти към диетите?

Диетите са необходимост. Лично аз не мога да се подлагам на такива стресови ситуации. Винаги съм смятала, че човек е най-щастлив, когато не се измъчва, не се пресира. Въпреки че и аз се ограничавам – например след зимата си налагам да се движа повече.

Какво е вредно?

Лошата, черната, песимистичната мисъл. Ако се вгледаш в негативите, става много опасно. А във физически план вредни са цигарите и разни други неща, които все пак правим. То е като с вредните мисли - това са пороци, които не можем да изчистим. Двете страни на една монета са – и негативното, и позитивното са в нас.

Най-сладък ли е забраненият плод – какво е мнението на една Ева по този въпрос?

Няма за мен забранен плод, не съм си сложила забрани. В живота съм се стремяла към нещата, които са ми се стрували сладки, а не съм си ги забранявала. Има ли в главата ми някакъв копнеж, веднага се опитвам да се докопам до него, да го постигна, да го осъществя. Така съм и в любовта, и в материалните неща. Консуматор човек съм (смее се).

Била ли си изкусителка?

Така ме разпределят режисьорите (смее се). Била съм, разбира се. То е много приятно женско чувство – когато усещаш, че държиш невидимите конци и някак си ръководиш. Това е много приятно, флиртът. Той е изключително здравословен! Дори и извън връзката, хубаво е.

Каква е връзката между здравето и красотата?

От една страна, това е реторичен въпрос. Най-красивото нещо в една жена е, когато излъчва свежест, спокойствие, усмивка. От друга, има нещо съблазнително и в жената с по-изморен вид, със сенки под очите. Обаче аз съм за първия тип.

Къде намираш сладката страна на живота?

В сладките неща (усмихва се съблазнително). Като почнем от тортичките и свършим с готините представители от мъжки пол (смее се).

Позволяваш ли си всичко?

Не, аз съм човек, който си е поставил страшно много принципни положения. Това е тип уреждане на личното пространство, което ме кара да се чувствам свободна. Всички неща извън тези параметри ги смятам за екстремни. Обаче пък понякога не привличат екстремните неща, по-дръзките.

Казваш в едно твое интервю, че изкуството се занимава с нарушената хармония. Как постигаш хармонията е живота си, кои са опорните ти точки?

Това е цитат от моя учител Коко Азарян. Той говореше за това, че когато има извънредна ситуация, нарушена хармония, конфликт, тя е обект на изкуството. Мен самата работата не прави хармонична, събира ме. Без нея вероятно ще бъда много нехармоничен човек. Най-близките ми хора, детето ми – всичко това ми дава спокойствие и опора.

Амбициозна ли си?

Амбицията е нещо много опасно. Не мисля, че съм амбициозна, по-скоро съм инатлива. Когато искам нещо, дори понякога то да не е много за мое добро, проявявам инат. Но от амбицията се пазя съзнателно. Била съм много амбициозна преди години и се опарих. Амбицията може да доведе до големи разочарования и бели.

Как се мотивираш?

Не знам (смее се). Нещата сами ме мотивират, много лесно се паля, като кибрит. Като се сетя какво ме чака, мотивацията идва сама.

Казваш, че буквите имат цвят. От къде ти хрумна?

Да, така казвам (усмихва се). Не съм го мислила, то просто си вървеше с мен, така си представях буквите като дете. То си е така. „Л”-то какъв цвят е, не е ли жълто? (смее се). „Е”-то винаги е червено, защото е моята буква. Нямам цветове за всички букви, но това може би е свързано с образното мислене. Някои хора мислят с думи, други в картини... При мен е смесено. Обичам цветове в живота ми – приятелите ми винаги са колоритни.

Синът ти ревнува ли те от работата ти?

Не, той е доста горд, вълнува се. Може би като беше малко по-малък имаше някаква ревност, но вече не. Той си има своите ангажименти, задачи... На мен ми се иска да му отделям повече време, има моменти, когато това ме измъчва, тормози ме, то сигурно е някакво чувство за вина. Но пък това е ритъмът. Чакаме и дамата с нетърпение ваканциите.

Поддаваш ли се на майчински страхове?

Поддавам се. Това, от което се боя много силно е цялата ни образователна система. Липсата на индивидуален подход. Безпокоя се да не се затвори, да не влезе формално в структурата. Иска ми се да научава нещата, стигайки до тях с любопитство, с интерес, по детски – а не чрез зазубряне. Това ме притеснява на този етап, той сега е предучилищна.

Какво дете е той?

Външно много прилича на мен. Кротък е, но като всяко дете си има своите моменти, които избива в бясно танцуване, или пък сяда и играе дълго. Той просто е моето дете.

Имаш ли здравословни правила, по които го отглеждаш?

От много време не пазаруваме пилешко месо. Старя се да имаме забавни ситуации, да се смеем заедно, да излезем в парка на разходка.

Има ли храна, с която не би експериментирала?

Бих пробвала всичко, ще ми е интересно.

Кое е най-доброто лекарство?

Сънят.

Как се грижиш за любимия си?

Май той се грижи повече за мен (смее се). Грижа се с любов. То когато има любов, не мислиш как се грижиш – вниманието, отношението идват от само себе си.

Знам, че си романтична, как го изразяваш?

Романтично може да бъде едно подаряване на книга, което направих вчера, тъй като знаех, че той я очаква от много време. Може да бъде и нещо от чисто битов характер – да видиш, че той е направил нещо вкъщи и да ти стане драго. Сега, през пролетта, сме по-романтично настроени. Има сезони за романтиката – през есента също, защото има меланхолия...

Дай един съвет за здравословна връзка.

Бъдете искрени със себе си. Важно е да говорим и да общуваме свободно, открито. Много е прекрасно, когато се споделят и тежки моменти, и радостни. Лесно е в щастлива ситуация да бъдеш с някого. Когато има проблем и двама души вървят заедно през него и се справят, това също е изключително романтично. Това е последната ми романтична случка – в забързания делник двама души са заедно. Делиш битови неща с някого комбина си с него: вие заедно случвате любовта. Ние, хората, често нямаме време да се спрем и да видим тези неща. А всъщност трябва да ги ценим.

Може ли известността да бъде здравословна?

Не. Известността е пиниз на егото. И това не е здравословно. Известността те товари. Приятно е може би за близките ти, отстрани.

Как укротяваш егото си?

То ми е нужно и е чудесно, че всеки от нас го притежава. Не желая да го укротявам.

Какво мислиш за позитивното мислене?

Мисля позитивно за него (смее се). То трябва да е част от нас. Но не харесвам изкуственото налагане на положителната мисъл на всяка цена. Най-добре е да се оставиш на настроенията, на емоциите си – защото те водят в определена посока, искат да ти покажат нещо.