Колко е важно да бъдеш хипстър

Доскоро свободата за мнозина означаваше да можеш да си позволиш повече неща – да отскачаш по-често до мола и да си тръгваш с пълни торби, да живееш в огромно жилище и да почиваш в петзвезден хотел. Днес все по-често сме склонни да жертваме материалната свобода заради усещането за свобода „в главата” си. Модерно е да живееш по-близо до природата, да прекарваш ваканцията си в забравени от Бога места, даже да пазаруваш от магазини „втора ръка”. Преуспяващи мениджъри напускат офисите, за да си направят малка ферма на село, хора с по няколко дипломи от престижни университети просто отказват да работят от 9 до 5 и се отдават на творчески професии – често по-нископлатени и несигурни, но даващи най-важното: живот извън рамките. Те са новото поколение, което променя представите за свобода.

Хипстърите – не им пука за чуждото мнение
За тях се говори още през 40-те години на миналия век – Джак Керуак в романа си „По пътя” ги нарича „битници” и ги описва като авантюристи, които обикалят Америка на стоп, без да им пука за чуждото мнение и клишето за „добрия живот”. Норман Мейлър допълва представата за тях - хора, които искат да изживеят пълноценно вътрешните си потребности и се противопоставят на обществото, опитващо да ги моделира и подчини на стандартите си.
Терминът hipster (от to be hip – ‘да си осведомен’, ‘да бъдеш по последна мода’) възниква в джаз средите на Ню Йорк. Тогава наричали хипстър всеки, който приемал джазовия стил на живот – от дрехите и маниера на говорене до сексуалните норми, и който иска да получи незабавно удовлетворение на емоциите си.
През 90-те години понятието започва да се трансформира и хипстъри се наричат млади хора, предимно от средната класа, които си падат по алтернативната култура, независимата музика и кино, съвременната литература и модата. Повечето имат творчески професии – художници, дизайнери, журналисти, музиканти.
Днес все повече младежи се определят като хипстъри, защото е модно. Все пак тези, които се интересуват от философията на тази субкултура, казват, че основните ценности за хипстърството са свободата и независимото творчество, неограниченият достъп до информация, зачитането на историческото наследство, без обаче това да означава сляпото следване на традициите. Родени и израснали в „глобалното село”, те отлично осъзнават ценността на растящата скорост на информацията и умеят да я използват, но се опитват да се откъснат от оковите на самоцелната консумация.

Как да ги познаете
Хипстърите са комбинация от урбанистично хипи и метросексуално юпи, носят кецове, тесни джинси и очила с огромни рамки, прическите им са умело разрошени. Слушат iPod и говорят по iPhone, а в големите им чанти ще намерите всякакви високотехнологични „играчки”. Когато разговарят, жестикулират експресивно, обсъждат активно проблеми на политиката, музиката, литературата и изкуството. Ходят на концерти на никому неизвестни групи, купуват си органична храна, често са вегетарианци или вегани, пият жива бира или качествено вино.
Хипстърите не искат да доказват нищо на никого, просто живеят, както им харесва. Културата им е тип инди („направи си сам”) – демонстрират некомерсиален, антипотребителски лайфстайл. Купуват си дрехи от second hand магазините и презират големите корпорации, които според тях изтриват индивидуалността. С интереса си към ретрото и винтидж вещите изразяват отвращението си си към масовия вкус. Самите те обаче нищо не пропагандират открито, просто с външния вид и поведението си се обявяват за свободата. Подкрепят движенията за правата на жените и гейовете. За разлика от хипитата от времето на сексуалната революция не демонстрират провокативно сексуално поведение.

Монстерите – всеки може да бъде суперзвезда
Може да не сте от феновете на Лейди Гага, но бъдете сигурни, че все по-често ще се говори за монстерите. Сред тях има много от така наречените индигови деца, които притежават изострено чувство за справедливост и не се колебаят да се борят за правата си. Смятат, че основното измерение на свободата е себеизразяването, съчетано с толерантност към талантите и потребностите на околните. В тяхната идеология всеки е гений, стига да получи шанса да изрази способностите си.
Субкултурата им няма толкова дълга история, колкото тази на хипстърите, защото се появява преди малко повече от година, заедно с възхода на една от най-популярните попикони в момента – Лейди Гага. За разлика от повечето си колеги, шантавата певица използва факта, че много тийнейджъри харесват музиката й, за да ги „учи” да са свободни. Нарича себе си „Мама Монстер” и твърди, че монстери могат да са хора, които нямат никакво отношение към песните й и дори такива, които я ненавиждат – единственото условие е да ценят свободата и толерантността и да се борят за разпространението им по целия свят. Именно тя обърна вниманието към забраната хомосексуалните в САЩ открито да говорят за сексуалната си ориентация и се пребори с нея заедно с останалите монстери. Гага се опитва да подтикне младите хора да се „събудят” и да станат по-свободни личности, да почувстват, че любовта, равенството и приятелството не са клишета, а реални човешки ценности, които ни правят щастливи. „Малките монстери съществуват извън света на музиката, те са новото поколение, което ще разшири границите на любовта и приемането на другия. Главната им ценност е борбата за равенство и доброта”, казва певицата.
Според представителите на тази субкултура е важно да се вдига шум и да се спори по наболели въпроси, но без агресия и по оригинален начин. Например, на концерта си в София Лейди Гага сложи на сцената куки, на които висеше прясно месо - за да осъди насилието и да покаже, че не жените трябва да се гледа като на живи същества, а не като на парчета месо. Повечето от монстерите са тийнейджъри, които не се стесняват да бъдат активни, да имат мнение по важните въпроси, да не се оставят да ги манипулират. В определен смисъл те преповтарят културата на хипитата, която призовава към любов и толерантност, но без дистанцията от околния свят.

Как да ги познаете
Малките монстери логично копират външния вид на своята „майка” – екстравагантни облекла, светещи диадеми и обувки на високи платформи за момичетата. Като типичното ново поколение те си имат собствена социална мрежа (littlemonsters.com), в която общуват. Смятат, че душата е по-важна от външния вид на тялото, а пластичните операции лишават човек от същността му. Не си падат по лъскавите модерни партита, предпочитат по-ъндърграунд, типично градски места за забавление. Далече са от идеята за сексуална разкрепостеност. Даже тийнейджърите монстери се опитват да се запазят девствени, докато намерят човек, към когото изпитват споделена любов.