Истинските неща нямат възраст

Най-големият комплимент за една жена е някой да й каже, че няма бръчки. Не че е умна, отгледала е прекрасни деца, справя се шампионски с работата си или чисто и просто действа вдъхновяващо на някого. Онези малки линийки по лицето, които често не се забелязват без очила с диоптър – те, или по-скоро липсата им, представлява критерият за женственост. Обаче ако сте мъж и случайно (или преднамерено) четете темата в списанието ни, ще бъда така добра да ви издам една малка тайна. Комплиментът ви относно бръчките е безнадеждно ретро. Олдфешън. Новината е, че от известно време младостта не измерва по външния вид. Но все така си остава сред най-големите ценности и привилегии на модерната личност.

В традиционното, патриархално общество е било точно обратното –

на почит е била мъдростта,

а старците са били големите авторитети. Днес натрупаният опит по-скоро е затормозяващ излишък. Да си възрастен – или поне това да ти личи – е малко срамно, нещо като бедността. И вместо да ти помогне да си намериш по-добра работа, заради получената с годините компетентност, безцеремонно ще ти затвори вратите.

Обществото ни учи да ценим (свръх)новото, скоростното, „последния писък”.

Всичко ни омръзва бързо. Веднага щом получим бленуваните вещи и преживявания, започваме да мечтаем за следващите, без да си оставим време да се порадваме на това, което имаме в момента. Можем да отложим остаряването в необозримото бъдеще. Или дори да го пропуснем, благодарение на постиженията на съвременната козметична и естетична индустрия.

Цяло чудо е, че в тази задъхана надпревара с времето все повече хора осъзнават, че именно бясното препускане и бездънните желания ни правят нещастни. Малко по малко разбираме, че

истинските неща нямат възраст.

Че бръчките от смях са по-красиви от замръзналата, идеално гладка, но безизразна гримаса. След няколко челни удара в стената на живота си научаваме, че именно това, което се случва в главите ни, определя начинът, по който изглеждаме. И то е главният критерий за привлекателността ни в очите на околните. Научаваме се да живеем не заради опаковката, а заради съдържанието.

Наскоро чух една красива млада жена да се оплаква от целулита си. Когато си позволих да отбележа, че не виждам такъв по тялото й, тя ми отвърна, че предпочита да се съсредоточава върху проблемите на външността си, понеже й се стрували по-лесно решими. Помислих си, че в марковите кремове и скъпите процедури има нещо наистина гениално, защото за някои отговарят на основния въпрос за смисъла на живота. А доколко качествен е този отговор, е друга тема.

Вечната младост е колкото велико, толкова и безкрайно лесно постижение – защото можеш да тушираш фините линийки по лицето, да „опънеш” шията, да „повдигнеш” бюста, и в това няма нищо лошо, ако те кара да се чувстваш добре. Но още по-просто (и същевременно сложно) е да запазиш младежкия си дух. Да се разбираш с децата с един поглед. Да си говориш с морето. Да се смееш на петното на най-новата си рокля. Да обичаш без задни мисли и без спомена за последната любов, която те е наранила. Какво общо имат бръчките с това?