Заради кого ни писва работата?

Този популярен израз често се свързва и с думи като разочарован съм, очаквах друго, не съм доволен. Оказва се, че понякога сме доста търпеливи и когато достигнем до състояние на "писна ми", вече сме огорчени и много от основанията да се откажем от работата си са се натрупали, обяснява Светлана Мутафчиева - сертифициран кариерен консултант.

Обикновено всичко започва невинно с отбелязването на 1-2 такива основания, когато не се и замисляме дали да реагираме. Казваме си "какво пък, това е изключение, няма да му обръщам внимание". После идва момент, в който несъзнателно започваме да събираме основания и доказателства, че имаме право да се гневим. И неусетно се довеждаме до емоционално състояние, при което ни се струва, че връщане назад няма. Дори и нещата да станат такива, каквито ги искаме.

Най-често до това състояние се достига поради разочарование от разминаване на действителност и очаквания. Когато започваме работа, толкова искаме да успеем, че забравяме да сравним това, което е важно за нас и което очакваме с това, което се предлага от работодателя и е реалност. А понякога и очакванията ни са неясни. Но знаем, че ги имаме и ако нещо не ни харесва, значи не им съответсва.

Послушайте специалиста:

Първа стъпка

Да определим важните за нас очаквания. Така ще установим какво ни пречи и какво трябва да се промени.

Втора стъпка

Да помислим какво зависи от нас. Какво можем да направим или да обърнем внимание на някого (ръководител или колега). Да потърсим решение и да го предложим.

Трета стъпка

Да набележим как ще постъпим, ако не се случи желаната промяна. Добре е да преразгледаме важните за нас очаквания и да решим дали не сме готови за компромис. Може да помислим и за промяна в позицията във фирмата - да поискаме да ни преместят. В краен случай да започнем да търсим друга работа.

Може "да ни писне" и заради:

- лош микроклимат, заядливи колеги;

- непоносимост към шефа;

- ниско заплащане;

- прекалено много стрес;

- разминаване на фирмените ценности и представи за справедливост с нашите лични.

Отношението към работата ни може да се промени съзнателно или не и от:

- неяснота накъде вървим и към какво се стремим;

- депресия, неудовлетвореност от постигнатото до момента;

- влошаване на взаимоотношенията с близки хора;

- здравословни проблеми с нас или в семейството.

Кога се налага да сменим работа си

Когато установим, че сме станали деструктивни за:

- себе си - чувстваме, че здравето ни е застрашено, психиката ни е затормозена;

- за работата ни - започнала е да намалява увереността ни в самите нас като професионалисти, вече не изпитваме удоволствие от работата, допускаме грешки;

- за останалите - влияем негативно на своите колеги, ръководители, подчинени, както и на близките си.

И все пак, да не прибързваме с напускането

Добре е емоцията да се подкрепи с разум. Както казахме в началото "писна ми" е израз на емоция. Светлана Мутафчиева съветва да осмислим и най-добре да напишем на лист защо не можем повече да продължаваме така. Какво следва да се промени, да оценим доколко сме реалистични в написаното и да "заземим" очакванията си при необходимост.