Детето се прави от двама – и това не включва единствено половия акт, а целия процес – от началото до самия край на бременността. Това подчертава д-р Маркъс Джейкъб Голдмън в книгата си „Аз ставам баща”. Но дали повечето бащи имат куража да присъстват на раждането на детето си и преди всичко дали имат силите да устоят до края без да припадат?
Ти си слабак
Първата реакция на повечето мъже като чуят „родилна зала” е паника. Д-р Голдмън обяснява, че страховете на бащите са много, но и напълно естествени – че няма да могат да запазят хладнокръвие, че трудно ще приемат болките на партньорката си, че ще изпитат отвращение от кръвта, че гледката може да убие в тях сексуалното желание към тази жена, че нещо ще се обърка и те ще са безсилни да направят каквото и да.
По време на раждането е прието жената и да вика, и да плаче, и да ругае, ако трябва. Докато за мъжа това е поредната ситуация, в която от него се очаква без никакви излишни емоции да подкрепя партньорката си. А мъжете се страхуват ужасно много в такъв момент и самите те имат нужда от опора. Не бива да се пренебрегва фактът, че за мъжа е тежко да вижда любимата си да страда. Освен това той се чувства и отговорен, че до известна степен е „причината” за тази болка.
Тежката дума на жените
В повечето случаи бременната е тази, която взема решението дали мъжът да присъства или не на раждането. Тя директно му заявява, че не го иска в родилната зала или със сълзи на очи му казва, че няма да издържи, ако не е до нея. В „Изкуството да бъдеш баща” д-р Фицхю Додсън разкрива, че това поведение е нормално, защото все пак на нейните плещи пада голямата отговорност, но в същото време е егоистично, защото на практика жената не дава на мъжа си правото на избор. Когато не го иска на раждането, го лишава от възможността да присъства на важен за него момент, а когато го притиска да присъства, подклажда в него подсъзнателния му срам, че се страхува от раждането. Страх, който е естествен, но повечето мъже не смеят да говорят за него. Специалистът подчертава, че никой баща не бива да се чувства задължен да отиде, както и не бива да бъде изгонен от собствената си жена.
Ако сам вземе решението и иска да присъства, то това наистина ще е емоционално изживяване за него, но ако е принуден, може да е само стрес. Така че всичко зависи от нагласите на бащата и от подготовката му - той трябва да знае какво се случва в различните етапи на раждането, как да успокоява бременната и да има достатъчно здрави нерви да издържи на непрекъснатата смята в настроенията й.
Раждането и сексуалността
Колкото и повърхностно да се струва това на жената, която тръпне в ужас от предстоящото тежко изпитание, в което тя рискува живота си, мъжете много се притесняват как гледката на раждането ще се отрази на бъдещия им сексуален живот. Д-р Жерар Струк подчертава, че повечето си го представят като някакъв кървав спектакъл, в който епизиотомията например, завинаги разделя партньорката от сексуалния образ.
Истината е, че в повечето случаи раждането продължава часове, през които мъжът е изключителна подкрепа за партньорката си – в разходки по коридорите, да й държи ръката по време на контракциите да й дава вода, да й разтрива гърба – дейности, които по никакъв начин не могат да нарушат сексуалността. Освен това той може да присъства през всички тези часове, без да влиза в родилната зала. От друга страна, както обичат да се шегуват някои жени, ако наистина беше вярно, че раждането убива сексуалното привличане, то хората едва ли щяха да имат по повече от едно дете. Специалистите потвърждават шегата, защото твърдят, че подобно изживяване заздравява двойката в емоционален план.
Условия
Тъй като в България практиката за присъствие на бащата не е чак толкова широко разпространена, ако сте от тези, които желаят това да се случи, трябва задължително да уведомите предварително. В повечето болници се заплаща допълнителна такса за присъствие на бащата, както и е задължително да поискате самостоятелна зала за раждане. А някъде може и да поискат да заплатите услуга „избор на екип”. В някои болници изрично е забранено бащите да влизат в операционна, затова, ако ще раждате със секцио, няма да може партньорът ви да е с вас.
анкета:
Стоян, все още без деца
"За нищо на света не бих изпуснал един от най-важните моменти в живота си. Не е честно само жена ми после да разказва какво изпитала като чула как детето ни проплакало за първи път."
Димитър, с едно дете
"Не разбирам какъв е смисълът от присъствието ми в родилната зала. Само ще преча."
Кирил, с едно дете
"Живея във Франция и тук се гледа с лошо око, ако бащата не присъства на раждането. Лекарите даже биха се учудили, ако кажеш, че не искаш. Аз доста се притеснявах, но не съжалявам. Беше невероятно изживяване – на границата на реалистичното. Дори ми дадоха да прережа пъпната връв – тук такава е традицията. Е, трепереше ми ръката, но не припаднах."
Силвия, бременна
"Изобщо не го искам в родилното. Как ли пък не, за да трябва да се притеснявам и за него. Лекарите трябва да са изцяло съсредоточени върху мен, а не да се занимават с припаднали татковци."
Коментари (0)
Вашият коментар