Напишете дума/думи за търсене

Койна Русева: Аз съм микс между селянин и интелектуалец

До неотдавна тази колоритна актриса ни напомняше за себе си от малкия екран с играта си в сериала "Скъпи наследници". Припомняме ви една от най-пиперливите срещи, които нашият екип е имал. Днес тя става на 50.

Трудно ми е да кажа нещо за нея. Най-добре мога да го направя, като ви предам дословно думите от интервюто ни. А и тя така би искала вероятно. Дори би искала да изгледате всичките й роли, а да няма интервюта. Защото е убедена, че ще я намерите в героините й. И че друго не ви трябва.

Беше горещо интервю. Дали се опарих ли? Да, няколко пъти.

Обичате ли люто и горещо, Койна?

Обичам пикантно и топло.

А обичате ли да ви е пикантно и топло в живота?

В живота обичам люто и горещо.

Коя е лютата страна на живота ви?

Всички предизвикателства. Всичко, което трябва да правиш, докато ти се прави нещо друго. Всичко, което трябва да изоставиш, за да направиш това, което трябва да направиш. Всичко, към което после ще се върнеш със страст и ще намериш време за него. Може да го отложиш, но няма да го забравиш. Може да го забавиш, но не може да продължиш, без да го направиш.

Да разбирам ли, че обичате да ви е трудно?

Да, понякога да, защото така стимулирам себе си да бъда на 100 процента. Когато имам да правя роля, тръгвам по трудния път към нея. Предполагам, че и в бита си образувам трудности, за да ми е по-интересно. Екстремален тип човек съм.

Казвате, че сте била щура в студентските години, а че сега сте женствено щура. Как се променихте от тогава?

Как се промених?! Ами качих едни 15-20 годинки отгоре.

А отвътре?

Надявам се да съм помъдряла и поумняла. Леко съм забавила темпото.... Не, как ще съм го забавила?! Опитвам се да излъжа и себе си. Същият идиот съм. Хвърча като ненормална. Обичам да хвърча, обичам да работя. Все още енергията ми не се е променила. Когато падне нивото на ентусиазма ми, може би и аз ще се променя, но засега съм също толкова дива като начин на мислене. Все още искам да покоря света, което по някакъв начин е смешно.

снимка: Момчил Христов
снимка: Момчил Христов
Майчинството не ви ли промени?

Майчинството не променя, то обогатява. То задава други хоризонти. Отнема ти от свободното време, но ти дава свобода на мисълта, дава ти простор на мечтите. Грижите са си грижи, но само като си погледна децата, и ме изпълва нещо, което дори няма нужда да се назовава. Доставя ми удоволствие дори само да ги гледам. Особено обичам да ги наблюдавам, когато те не знаят.

Не се ли страхувате, че децата ви могат да повторят вашите щуротии?

Моите деца са доста по-разумни. Все пак не са чиста проба Койна. Имат примес и от баща си – те са копродукция. Доста по-кротки са от мен. Аз съм расла много повече на улицата, пред блока, а те растат по съвсем различен начин.

Строга майка ли сте?

Е, да, строга съм. Аз съм лошото ченге вкъщи.

Понеже заговорихте за вашето детство, разкажете ми за него, за вашите корени.

Аз съм издънка на здрав старозагорски род, миксирана със сериозна, здравостъпила на земята селска жилка. Аз съм микс между треньор по плуване и учител. Микс между нервно-фантазьорни роднини от страна на майка ми и здраво свързани със земята роднини от страна на баща ми. Симбиоза между тези два начина на съществуване и мислене – селянина в хубавия смисъл на думата и интелектуалеца, артиста.

На кой род приличате повече?

И на двата. Аз съм витално артистична и земно агресивна едновременно. Отстоявам си позициите и в същото време мога да фантазирам и мечтая повече от 13-годишна ученичка дори. Майка ми и баща ми са страхотни хора – само да им видя снимката и се вдъхновявам. Това са отворени хора, позитивни хора, работещи, креативни за времето си хора.

А днес имате ли около себе си такива хора?

Хората не са толкова наивни вече или са стигнали до другата крайност – оглупяли са от наивност. Хората са се капсулирали – ами вижте какво се случва всекидневно! Обществото се лашка от едната крайност в другата, и обикновеният човек се капсулира, забравя къде се намира и единственото, което му остава, са псувните, грубото отношение към живота.

Между другото, двата сериала, в които наскоро снимах, показват точно тази разлика. „Дървото на живота” връщаше българина във време, в което се е гордял, че е българин. „Под прикритие” пък показа българската действителност сега и много от днешните проблеми. И повдигна въпроси. Като например: такива ли искаме да бъдем? Промениха се отношенията в годините. А не бива! Трябва да уважаваме родителя си, трябва да уважаваме по-възрастните, а в работата си – тези, които са преди нас. Театърът не започва от мен. Преди мен има хора, които са работили, строили са, градили са. Не мога да допусна в главата си мисълта, че нещата започват от мен. Човек трябва да има адекватно самочувствие. И в този смисъл „Дървото на живота” залагаше на тези ценности. Връща българина във времето, в което е бил горд, че е българин.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X