Напишете дума/думи за търсене

Ирма от Sentiments in the kitchen: Когато заровя ръце в брашното, забравям за проблемите (+рецепти)

Тя е толкова сладкодумна, че ще я представя съвсем набързо, за да има повече място за нейните думички. Ниже ги с такава любов, с каквато вероятно точи баницата или разбърква пилешката супа.

Ирма е стопанка на един много жив, богат и сочен на идеи блог – казва се Sentiments in the kitchen... и ще ви накара да се почувствате отново като в мързелив следобед някъде из своето детство, когато от кухнята ухае на печени чушки и патладжани, а чувството за безметежност дирижира посоката на всяка ваша мисъл.

Ирма, ако човек съди за вас по блога ви, ще си каже, че от сутрин до вечер сте в кухнята и майсторите нови рецепти. Каква е реалността?

Ами реалността понякога е точно такава, но като изключим празниците и някой ангажимент към близки и познати, това се случва много рядко. Винаги във всичко търся баланс и ако трябва да стоя от сутрин до вечер между фурната, котлоните и мивката, ще разваля личния си комфорт. Обичам да готвя, но ми харесва и на мен да сготви някой. Харесва ми да се грижа и да глезя любимите си хора, но ми е приятно да застана и от другата страна и да се наслаждавам на вниманието им. Извън кулинарията работата ми е в сферата на услугите и освен да се губя някъде из планината, истински се разтоварвам в кухнята и зад обектива на камерата.

Кога и как създадохте блога, каква е неговата история?

През 2009-а загубих мама и това ме извади от релси за дълъг период. Бях като отнесена, неадекватна и колкото се стараех да се държа и да не ми личи, толкова проблемът се задълбочаваше. Онзи период съвпадна и с установяването на дъщеря ми в Германия, с идването на бял свят на първия ни внук и макар до мен да бяха съпругът ми и синът ми, чувствах се много самотна, тъжна, осакатена. Случайно, търсейки някаква рецепта в интернет, попаднах във форума на „Гответе с мен“ и се запознах със страхотни кулинари, споделяхме идеи, рецепти, постепенно се престраших да показвам свои творения, започнах да снимам и да записвам рецептите за някои от тях. След време започнаха да ми подхвърлят, че е време да открия собствен блог, в който да систематизирам рецептите си, но това ми изглеждаше твърде отговорна задача. Минаха няколко години, нещата при мен се успокоиха, страстта ми към кулинарията и към фотографията нарастваше и блогът ми се роди съвсем спонтанно - на Гергьовден през 2012 г.

Променят ли се, макар и неусетно, вкусовете на българина?

Погледнато генерално, мисля, че винаги са се меняли. По времето на соца живеехме в затворена система и всичко (дори и кулинарията) ни бе унифицирано, особено в градовете. Но, слава Богу, запазили са се стари рецепти на традиционни български ястия, които днес, след годините на западната кулинарна инвазия и мода, българинът отново търси и преоткрива. Това е истинската наша храна, с истински наши продукти, наши плодове и зеленчуци, определящи генома ни и осигуряващи ни здраве и дълголетие. Жалко бе да ги загърбим и да прегърнем чуждото като уж по-добро. Но и това ще отмине, като остане само най-доброто ново и доказалото се добро старо. Хубаво е, че днес можем да се информираме бързо, да избираме, да си набавяме лесно всякакви храни, да се наслаждаваме на любимите си вкусове, да се възползваме от откритията на техниката и на модерните тегнологии. Животът ни се улеснява много и асортиментът от храни се разнообразва, но усещам и виждам някакъв завой назад, към традиционната кухня - това не е само в България и е чудесно.

От друга страна, българинът е традиционалист и в малките градове, в селата хората си пазят традициите и готвят по рецепти, предавани от поколения – простичка, но полезна и много вкусна храна. Да, произходът на много от тях е спорен, но ако питате местните, ще ви кажат, че това си е тяхна рецепта, от баба и прабаба. Българинът е любопитен и отворен към новото, към чуждото и непознатото, но и тачи и пази своето. Никога няма да изчезнат нашите мусака, шкембе чорбата, гнетените чушки, бобът със осолен кокал от качето, качамакът, пататникът, катъкът...

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X