Наскоро в наш материал председателят на Съюза по хранителна промишленост д-р Светла Чамова разясни информиран или манипулиран е българският потребител по отношение на храната, която купува и предлагат ли му се качествени продукти. Този път тя говори за това колбасите ни от вносно месо ли се правят, има ли двоен стандарт в качеството на стоките у нас и в чужбина, какви болести се отключват при лошо хранене и вредно ли е веганството.
Д-р Чамова, колбасите ни с вносно месо ли се правят?
-За съжаление, днес производството на българско месо не задоволява нуждите на населението на България. Животните в нашата страна от 16,6 млн. през 1980 г., са намалели до малко над 2,7 млн., т.е. за 35 години броят им е спаднал 6 пъти. Затова българските месопреработватели са обречени да работят с вносно месо.
По данни на „Аргостатистика“ през 2015 г. общо добитото месо (говеждо, свинско и овче) от кланиците и животновъдните стопанства е 99 653 т, но за целите на месопреработката може да се ползва само месо, добито в кланици, т.е. 70 034 т. Дори месопреработватели със собствени ферми, преработват за колбасарски нужди месо от внос, а собственото производство реализират преди всичко като свежо месо.Има надежда това да се промени, но след години, и то ако се реализира дългосрочна стратегия за развитие на животновъдството, което сега е разбито.
Има ли двоен стандарт в качеството на едни и същи стоки тук и в чужбина?
-Не е тайна, че има такава разлика. Фактът, че всеки от нас, пътувайки през Гърция, си купува от там прах за пране, например, доказва двойният стандарт, да не говорим за козметика и хранителни продукти. Един швейцарски шоколад със сигурност е по-вкусен от същия, купен в България. Важното е това, което е написано в етикета, да излезе и като резултат в изследванията. Освен това, не бива за някои разминавания в състава да обвиняваме само производителя, защото може така да е поръчано. Знаете, веригите магазини имат и марки, които се произвеждат например от български производители по рецептура на веригата. И не производителят трябва да отговаря за това, а поръчителят.
Положително е, че нашите фирми работят по въпроса за реформулиране на храните като се намалява съдържанието на сол и мазнини в тях.
Позволено ли е да се влага конскомесо в колбасите?
-През 2013 г. се откри замяна на телешко месо с конско. То също е месо и ако е добито в кланица, е безопасно, а дори и полезно. Въпросът е защо се заменя телешко и говеждо с конско? Защото е по-евтино. Проблем има обаче в това, че много хора не желаят да го консумират и производителите трябва да се съобразят. В случая става дума за престъпна група, която е извършвала тази измама с цел лична облага. Това се видя и напоследък, когато имаше резултати от разследването и съответно осъдени за това.
Продуктът е български, ако е произведен тук, или ако е с наши продукти?
-Храни, с произход България, трябва да бъдат всички, произведени у нас, независимо от произхода на основната суровина. Идеалният случай ще бъде, ако и суровината е българска, но за момента това е невъзможно, защототя не достига. За пример може да се даде факта, че годишното потребление на червено месо в България е 237 хил. тона, а производството е едва 75 хил. тона, т.е. производственият дефицит от 162 хил. се компенсира с внос.
Подкрепям идеята да се възприемат и отстояват политики в защита на националната икономика, българските бизнес единици, работодатели и служители, каквато е практиката в много държави-членки на Европейския съюз. Считам обаче, че обозначението „българско“ за продуктите, предлагани на пазара, не се определят само и единствено от произхода на суровините, а и да е съобразен с мястото на производство на храната.
Вярно ли е, че се контролират само регистрираните производители на храни, а тези, които неправомерно са създали хранителни продукти, но не са регистрирани, никой не контролира?
-Да, това е самата истина. Много фирми, работещи в сивия сектор, не са регистрирани и съответно контролния орган няма право да ги проверява – независимо от това има ли сигнал или не, тъй като обектите са частни и инспекторите нямат право да влизат в тях. Защо кметовете си мълчат и не реагират на случаи на работещи в техните села обекти, произвеждащи храни?! Тези обекти не са регистрирани, а защото не съществуват, съответно не плаща данъци, такси, здравни осигуровки и др. на работещите там хора.
Полезно ли е все по-модерното веганско хранене?
-Протеините са основният вход за човешката енергия.Някои „гурута“ са решили да атакуват навсякъде животинските протеини, основавайки се на чувства, вместо на науката, и с много груби оценки по отношение на хранителните качества, хуманното отношение към животните, въглеродните отпадъци и др. Веганите критикуват месната индустрия, но крадат имената на техните продукти. Какво лошо творчество!
Кои са хранителните разстройства, следствие на лошо хранене?
-При хиперфагия има системно неустоимо преяждане, което невинаги е предизвикано от чувство на глад. При булимията се преяжда с голямо количество храна, последвано от предизвикване на повръщане, приемане на слабителни лекарствени средства и стимуланти. Анорексията е психично заболяване, което не е следствие, а причина за хранително разстройство. Предразполагащ фактор е системното прилагане на диети за отслабване. Нова болест еорторексията - маниакално пристрастяване към т.н. „здравословни храни“.Бигорексията е комбинация от интензивно фитнес натоварване, съчетано със строга диета и свръх прием на белтъчини. Заболяването е дефинирано за първи път през 1997 г. като „мускулна дисморфия“. Причината за това психично смущение се крие в неустоимото желание на индивида да притежава перфектни мерки и идеална фигура, за да предизвиква възхищение сред околните.
Какво бихте казали в заключение?
-Нужно е да оставим за поколенията своите виждания коя е добрата храна. Трябва да се борим за нея в днешния ден - и като възпитаваме потребителските навици, и като мотивираме производителите да променят продуктовите си листи. Добрата храна е тази, която ни гарантира дълголетие и живот без лекарства.
Коментари (0)
Вашият коментар