Съюзът по хранителна промишленост е създаден през 1965 година, за да се обединят научно-техническите специалисти от отрасъла, да се защитят техните интереси и да се повиши равнището на квалификацията на специалистите, работещи в областта на хранителната промишленост. Обърнахме се към председателя на СХП д-р Светла Чамова, за да разясни информиран или манипулиран е българският потребител по отношение на храната, която купува и предлагат ли му се качествени продукти.
Д-р Чамова, информиран или манипулиран е българският потребител за качеството на храните и кои са най-честите измами?
- Информациите, свързани с качество на храните, заливат непрекъснато всички медии с верни и неверни твърдения, недоказани обвинения към производителите, а понякога и с откровени хули.
Нека да четем етикетите! Етикетът не е укриване на информация зад сложни неразчетими кодове, а документ за легитимност – „лична карта” на всеки продукт.
Ще ви предупредя да внимавате и да не се вманиачавате в тоталното избягване на някои храни. Защото прекаленият светец и Богу не е драг, а в случая – и здравословното хранене може да се превърне в болестно състояние. Има си и име – орторексия. Това е хранително разстройство, характеризиращо се с втренчване в здравословното хранене, което може да се превърне във фикс идея.
Заблуждаването на клиентите за качеството на храните не е въпрос на оцеляване за индустрията, но е практика. Храните са по-податливи на измами от наркотиците. Да допуснем, че се е случило да консумирате конско месо, което е представено за телешко, или рециклирана мазнина за пържене от китайски ресторант. Може би не са били най-вкусните неща на света, но поне няма да ви убият. Подвеждането на потребителя не е задължително измама. Подвеждането на клиента в много случаи е безвредно. „Заблудата е най-безобидната форма на измама. Не е по-различна от безмозъчния маркетинг: просто празни фрази, на които хората вярват. При подправките най-лесно се прави подмяна на автентичността и качеството.
Контролирана ли е храната в магазините и храним ли се с качествени продукти?
-Българска агенция по безопасност на храните е натоварена с огромен периметър за контрол. Контролните й функции включват граничен контрол, фитосанитарен контрол, контрол на ветеринарно-медицински продукти, здравеопазване на животните, здраве на растенията и може би най-обемното - контрол на храните, което включва контрол върху всички предприятия от хранително-вкусовата промишленост, търговските обекти и заведенията за обществено хранене.
Факт е, че непрекъснато и навсякъде по света, не само в България, има производители и търговци, които не се съобразяват с изискванията на законодателството и не спазват правилата. Ще е твърде претенциозно и невярно да се каже, че инспекторите от БАБХ успяват да се справят с тази порочна практика, но работят, за да намалим до минимум този риск. Официалният контрол на храните се извършва на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и включва контрол на обектите за производство и търговия с храни, употребата и съхранението на храни, материалите, веществата, всички процеси, включително транспортирането на храни.
Какви според вас са най-често разпространяваните неистини по отношение на българските храни?
-Това категорично е твърдението, че българските храни са по-некачествени от вносните. Това е най-голямата неистина, тъй като нашите храни са много по-качествени от вносните, по простата причина, че те са непрекъснато и много внимателно контролирани. Не съм чула от България да е тръгнал хранителен инцидент, такива въобще не са регистрирани. Всички големи хранителните инциденти тръгват от големите държави, където има и повече манипулации върху хранителните продукти и много повече неистини. Често чувам, че в нашите храни има много "Е" - та. Никой обаче не пита откъде идват "Е"- тата, кой ги одобрява, кой ги разрешава и след като са против тези "Е"-та защо Министерството на здравеопазването например не ги забрани. Отговорът знам какъв е, че те са одобрени от Европейския съюз. Тогава какво повече да коментираме, това е най-голямата неистина.
Редно е хората да консумират това, което се ражда в тяхната държава. Редно е да консумираме домати, расли под нашето слънце, защото те са най-добри за нашия организъм и най-качествени. Да не говорим за това, че трябва да подпомогнем собствената си икономика.
Хлябът и киселото мляко с добро качество ли са у нас, или в чужбина то е по-добро?
-Защо възникват толкова въпроси и сигнали от гражданите, свързани с хляба и киселото мляко, които си купуват? Защо се питаме кой хляб или кое кисело мляко да купуваме? Има ли отговор на тези въпроси? Да, има. Мога да кажа, че е най-добре сами да си ги направите, но това е невъзможно при начина ни на живот. А каква е гаранцията, ако например си купим мляко от неконтролиран обект или от хора, продаващи ги на улицата – дали не са от болни от туберкулоза животни, чисти ли са съдовете, в които ги продават, измили ли са например вимето на животното преди доене? Не мога да отговоря на въпроса дали у нас или в чужбина качеството на продуктите е по-добро, но знам, че ние искахме след 1989 г. да имаме продукти като техните, а сега се сърдим, че има много добавки към храните. Удържаните срокове на съхранение, приятният за очите цвят, ароматите и др. са от добавките към храните, които и до днес внасяме от страните на запад от нас.
Може ли потребителите да се обръщат към Съюза по хранителна промишленост с въпроси?
- Имаме връзка с потребителите. Всички наши членове, фирми, научни работници, пенсионери и т.н. са не само хора свързани с промишлеността, но и потребители – които са много взискателни и милеещи за българската хранителна индустрия. За съжаление в офиса работят много малко хора и е невъзможно да имаме телефон за въпроси, но всеки е свободен да ни изпрати писмено запитване и ние ще отговорим – но не бива да се забравя, че ние не сме контролен орган.
Коментари (0)
Вашият коментар