Учените се надяват повторното заразяване с COVID-19 да се кара по-леко

Повторното заразяване на мъж от Хонконг с COVID-19 изглежда много лоша новина, но инфекционистите не са много изненадани и откриват в нея и една положителна страна. Когато коронавирусната инфекция повтаря, изглежда, го прави в мек вариант.

Описаната в научно проучване история докладва, че 33-годишният мъж за първи път е тестван положително за COVID-19 в края на март и развива симптоми, включително кашлица, болки в гърлото, треска и главоболие. Напълно се възстановява, но отново се оказва с положителен тест при рутинно изследване на връщане от Европа в средата на август. Всички са изненадани, защото този път нямал никакви симптоми.

Случаят е първият доказан пример за реинфекция със SARS-2 - вирусът, който причинява COVID. Има и други описани случаи, но за тях не е ясно дали те наистина са реинфектирани, или в тялото им са се задържали генетични остатъци от вируса, което води до повторни положителни тестове. В случая с хонконгския гражданин обаче учените са разчели генома на вируса и са установили, че мъжът е заразен от два различни щама на SARS. Затова се приема за доказано, че човекът наистина се е разболял два пъти. Това може да се случи за една зима и при грипа.

Случаят всъщност е обнадеждаващ, коментира пред “Тайм” д-р Акико Ивасаки, професор по имунобиология в Йейлското училище по медицина. Според него няма нужда да се паникьосваме. Първото боледуване вероятно е довело до защитни имунни реакции, които се оказват достатъчни мъжът да не развие симптоми по време на второто инфектиране.

“Няма гаранция, че имунната система на всички ще реагира по този начин - казва проф. Ивасаки - но въпреки това е обещаващ знак.”

Смущаващо е, че след първия COVID мъжът не е образувал антитела. Според проучването резултатът му за тези защитни белтъци е положителен чак след втория му положителен тест. Възможно е след първото боледуване да е бил изследване твърде рано, за да бъдат “засечени” антителата или те да са били много малко и да са пропуснати от теста. Но ако човекът наистина не е разработил антитела, неговият случай може да е аномалия, а не правило, тъй като повечето пациенти развиват поне някои антитела, смята вирусологът Анжела Расмусен.