Мариан Залцман е знаменателна личност. Днес се срещаме с нея в лицето й на вицепрезидент глобални комуникации във Филип Морис Интернешънъл. Мариан е световно признат експерт по комуникации, една от петте най-влиятелни трендспотъри, лансирайки думи като „метросексуален“ в маркетинга, и една от най-награждаваните жени- експерти по връзки с обществеността в света. Обявена за една от „25-те най-влиятелни хора в ПР-а“ според американския бизнес портал Business Insider, за топ ПР експерт -жена през 2017 г. и включена в женската ПР листа Hall of Femme на изданието PRWeek за същата година, срещата с нея е истинска чест. MILA.BG беше една от избраните медии, които се включиха в уеб среща с Мариан Залцман, за да поговорим за новия свят, в който всички внезапно се събудихме.
„В момента съм в САЩ. Тук съм от почти седем седмици и наблюдавам и чета, като през това време функционирам на европейско часово време. И една от идеите, които ще споделя с вас, е следната: Всички в момента сме в „часовата зона на карантината“ (“quaran-time”). Вече няма часовници, часът е толкова, колкото трябва да е за теб, когато трябва да бъдеш на някое място“, така започва разговорът ни с Мариан Залцман.
„Вижте, всяка криза съдържа своя план на бъдещето. Тази пандемия ни изненада всички. И все повече имаме чувството, че нещата никога няма да са както преди. И че ще имаме по-малко контрол върху бъдещето. Затова бих казала, че ще делим живота и времето на преди COVID-19 и след COVID-19. Смятам, че това разграничение ще промени нещата, защото преди най-вероятно аз бих се срещнала лично с всички вас, бих се ръкувала с вас, и може би щях да ви прегърна за довиждане, а в света след COVID-19 вече не знам какво да очаквам. Не съм сигурна, че контактът в този свят ще е същият, какъвто беше преди. Трябва да сме подготвени за неочакваното и това невинаги е лошо. Ще бъдем малко по-склонни да се поставим на мястото на другия.
Искам да цитирам губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо, който никога не се е славил като мил човек. Той имаше репутация по-скоро на грубиян, но ето един негов цитат от м. март: „Сега трябва да сме малко по-съчувстващи, да проявим разбиране за стреса, да разбираме страха, да даваме малко повече обич, повече утеха, да сме по-склонни към сътрудничество“. И най-важното, той каза, че ще преминем през това заедно и според мен ние осъзнахме, че всички сме граждани на планетата Земя и трябва да си помагаме, за да преодолеем това. Така че има надежда.
Виждаме неща, които ни обнадеждават за бъдещето, за света след COVID-19. Това е възходът на споделената икономика от човек на човек. Вече виждаме и по-малко свръхфанатизъм, макар и не точно в моята държава, поне в сравнение с други държави. Виждаме все по-малко необуздана омраза и повече толерантност; виждаме също така и силно намалена търпимост към богатите и към пропастта между бедни и богати; виждаме как се увеличава подкрепата за това работниците да получават достатъчно, защото сега разбрахме колко са важни те в целия свят. Хората аплодират медицинските работници, ръкопляскат на хората на първа линия. Свидетели сме и на по-смислено публично поведение от страна на брандовете, по-малко стремеж към продажби и повече послания, че всички сме заедно в това. И най-важното, което аз наблюдавам, бих казала, е, че навлизаме в епоха на рестартиране и този процес се върти около „четири C-та“. Дори нищо друго да не запомните от тази презентация, моля ви да се оглеждате и да търсите четирите C-та във вашите общества и в цялото общество. Те са (compassion) съчувствие, (comradery) другарство, (civility) вежливост и (community) общност.
Всички сме заедно в този процес на рестартиране и тези четири характеристики, „четирите C-та“, според мен ще определят кой е добър човек, кой е добър лидер и кой ще допринесе за общността.
Другата фраза е „благодаря“. И двете фрази ще намерят нова място в обществото. Виртуалното сега е от жизнено значение. Помислете за чат приложениeто Houseparty, например. Към 15 февруари приложението има 24 590 сваляния, а месец по-късно – те са 51 000... Всички сега сме във виртуалното пространството, всички сме свързани за най-различни неща. Така ходим на рождени дни, както и за съжаление на погребения. Сега интернет е нашето работно място, нашето училище. Съчувствам на хората, които трябва да работят от вкъщи и в същото време да помагат с домашното обучение на децата си. Онлайн терапията става все по-популярна, телемедицината става все по-разпространена, расте и броят на хората, които се свързват така с лекарите, споделят симптомите си и получават краткосрочно лечение. Хората от всякакви религии в САЩ посещават така виртуални храмове и служби. Вчера проверих, вече има онлайн служби за мюсюлмани, християни, евреи и други. Това е спасителен пояс. Не знам какво бих правила без интернет днес. Това е моят източник на новини, на забавление, а по отношение на компанията – това е част от нашата верига на доставки, която е става все по-важна. Не знам вече дали мога да се върна в познатия ми преди офис. Мисля, че ще правим много неща онлайн, дори и срещи като тази. Не знам дали преди шест месеца моите български колеги биха предложили подобен формат. Последния път, когато бях в България, тогава летях до България и се срещнах с вас на живо в София. А сега се срещам с вас така и усещането е като че ли сме заедно лице в лице.
Живеем в интересен нов свят. Потреблението на медийно съдържание в тази блокада е безпрецедентно – ние гледаме, играем, правим много повече от преди онлайн. Дори в момента, докато гледам в екрана, зад мен работи телевизорът и аз чета новините, които текат в надписите отдолу. Беше прекрасно преди две седмици да гледам в YouTube концерта „Global Citizen“, който ми даде възможност да видя задния двор на Елтън Джон и да разбера как се чувстват тези хора и че те не са точно звездите, за които сме ги мислели досега...
И проявите на доброта вече не са толкова произволни. Виждаме как общностите се обединяват в подкрепа на местния бизнес. Една моя приятелка отвори пекарна в Пенсилвания и аз поръчвам морковени торти за приятели, познати, колеги, за всеки, на когото тя може да достави торта, само за да подкрепя малкия ѝ бизнес. А и корпорациите наистина се мобилизирахме в подкрепа на работниците си, за да облекчим изолацията. Във Филип Морис Интернешънъл аз създадох канал за ежедневна комуникация, за да станат нашите комуникатори още по-добри. Не толкова като умения дори, по-добри в смисъл на усещане за общност с около 700 000 комуникатора от целия свят. Всички правим каквото можем в опит да спрем усещането за изолация. Знам, че сега се чувствам по-далеч, но и по-свързана с всички тях. Всяка вечер в 5 ч. аз си говоря със СОО-то на нашата компания и с мои колеги. Това не е типът разговор, който водим в офиса или когато се разминаваме в коридора. Това е съвсем различен разговор, бизнес проучване. Седя в малката си дневна и говорим за реалния свят и реалните неща, които трябва да бъдат направени.
Намираме иновативни начини да осъществим връзка помежду си. Един от моите приятели и синът му стартираха инициатива, наречена „Академия по време на карантина“. Всеки следобед в 2 ч. американско време те канят гост-лектори от целия свят да говорят по интересни теми. Те споделят своя талант, своето чувство за хумор, дават подкрепата си от дневната си, а дневната не винаги е малка. Вчера гледах известен комик, който излъчваше от кухнята си, и виждах мръсните му чинии, и някак си това ме накара да го харесвам още повече.
Какво можем да кажем за лидерството по време на пандемията?
Мога да говоря от своя непосредствен личен опит. Ние във Филип Морис Интернешънъл работим и помагаме активно от самото начало чрез инициативи в над 60 държави, където живеят и работят наши служители. Но освен това ние разработихме набор от водещи принципи, които оповестихме, за да бъдат нашите служители спокойни за своите работни места. Те знаят, че имат работа сега и че ще имат работа, когато ситуацията започне да се подобрява. Но ние трябва да мислим и в дългосрочен план. Нашите инициативи в общностите включват финансови дарения, дарения на материали и доброволчески принос.
В нашите фабрики и лаборатории се разработват дезинфектанти за ръце, макси и шлемове, ние доставяме основни хранителни продукти на хора в рискови групи – възрастни хора и такива, които са застрашени, осигуряваме оборудване за медицинските екипи за реакция. Поръчваме и даряваме медицинско оборудване, като вентилатори и защитни маски за екипите. И това е нещо, което трябва да правим, защото това е правилното действие. То е правилно за компанията, но по-важното е, че е правилно за обществото, за хората ни, които стават част от решението в кризисно време, когато е много трудно да направиш нещо, за да промениш ситуацията.
Мариан, как да оценим ролята на социалните медии в кризата? Дали създават солидарност и дават утеха в момент на нарастваща тревожност и как да направим разлика между реалните и фалшиви новини? (б.а. в статията са ползвани въпроси и отговори и на колегите от другите медии)
- Страхотен въпрос, в който се крият много други въпроси. На първо място, трябва да не забравяме, че социалните медии са нашият разговор, те са точката, през която се свързваме и че е от ключово значение да сме честни и почтени в нашата комуникация. И трябва много да внимаваме какви думи използваме. Вижте, през по-голямата част на последния четвърт век ние водим дебат за предимствата и недостатъците на живота онлайн. И смятам, че днес трябва да признаем, че това е реален живот. Простичко казано, онлайн светът се превърна в спасителен пояс за нас и трябва да сме сигурни, че можем да разчитаме, че в този свят ще има точност, почтеност и човечност. Мисля, че е много важно, че имаме възможност да общуваме помежду си без страх, че ще се заразим или ще заразим някого с вируса, така че дори и физически отдалечени един от друг, да останем в близост до хората, които познаваме, които трябва да познаваме. Благодарение на социалните медии виртуалното стана жизнено важно и мисля, че сега е по-важно от когато и да било, посланията ни да са почтени. Знам, че преди просто набързо пусках имейл, без да мисля какво казвам в него, понякога даже правех грешки от бързина в думите. А днес влагам много повече мисъл, за да съм сигурна, че спазвам подходящия тон. Че моят отговор кара хората да се чувстват добре.
Говорите много за лидерството в политиката. Кой сега се проявява като истински лидер в политиката и бизнеса? Какво можете да кажете за Бил Гейтс или Доналд Тръмп?
- Ще започна с положителния пример. Човекът, който ме впечатли най-много, е премиерът на Нова Зеландия. Особено това, че тя отделя време да приспи децата, преди да се появи онлайн със своите послания. Ако погледнете как Нова Зеландия се справя с това и как се справи с кризата в Крайстчърч преди това, виждате, че тя е един истински човечен лидер, лидер, чиито ценности искате да имитирате. Даже понякога аз самата се чудя как да приличам повече на нея. Що се отнася до Бил Гейтс, неговата благотворителна дейност е истинско вдъхновение. Желанието му да е активен, да разчита на науката, да види доказателствата и да прави толкова неща с милиардите долари, които той и съпругата му Мелинда натрупаха от успеха на Microsoft, са вдъхновяващи. Неговият пример кара всички нас да даваме своя принос според възможностите си. По странен начин бих казала, че Бил и Мелинда Гейтс ме вдъхновиха да изпратя пици в болница Elmhurst. Защото аз не мога да променя целия свят, но мога да направя така, че някои от лекарите да получат хубава вечеря с топла пица в петък вечер. Може да звучи малко глупаво, но и двамата ме вдъхновяват. Трудно е за мен и много сложно като американка да говоря за политиката в САЩ в момента... по-скоро бих говорила за д-р Фаучи. Предпочитам да говоря за това, че нашият главен имунолог или вирусолог - д-р Фаучи, който е на 79 години, е на първа линия, за да успокои хората и да ги увери, че правителството прави всичко възможно да подобри ситуацията. Мисля, че видяхме в целия свят как някои лидери се справят по-добре от други. Аз съм американка, което си личи от акцента ми, но живея в Швейцария и съм впечатлена от ангажираността на швейцарското правителство и от отличната му комуникация. Те комуникират непрекъснато и съобщават всичко, което им стане известно. Получаваме информация на английски, на френски, на немски, на италиански, на езиците, които се говорят в страната. И така се създава усещането, че ние сме част от решенията на лидерите и знаем как да приложим тези решения в собствения си живот. Затова смятам, че доброто лидерство се проявява през човешкото отношение, емпатията, почтеността, прозрачността и това да говориш с хората спокойно и без гняв. И да, ние всички трябва да сме ядосани на този вирус, да го мразим. Но сега не е време за омраза. Сега е време да се сме заедно във виртуалното пространство и виртуално да подадем ръка на някого. И мисля, че ние се отнасяме много по-положително към лидерите, които успяха да направят това. Не отговорих на въпроса за Доналд Тръмп, съжалявам.
Мариан, смяташ ли, че изолацията е възможност да оценим нещата, които приемахме преди за даденост, и мислиш ли, че сегашната ситуация е шанс за рестарт?
- Мисля, че никой от нас няма да бъде същият, когато това свърши. Надявам се и почти съм сигурна, че ще сме се научили да се изслушваме повече, да отделяме време за себе си, да ценим семействата си, да ценим семействата на другите. Вижте, аз имам лукса да съм си вкъщи в момента с моя съпруг, който преподава онлайн и с двете ни кучета. Децата ни са разпръснати по света и често аз съм в ролята на един диспечер, който трябва да достави храна на три от четири деца, които са пръснати в цялата страна. За четвъртото, което е в Австралия, почти нищо не можем да направим. Трябва да се научим да бъдем по-грижовни. И също да се върнем към основните неща в живота. Рядко съм се интересувала какво ядат хората. А днес едно от предимствата на това да ставаш в 3 сутринта е, макар аз самата да не знам какво ям и да съм човек, който изобщо не се интересува от храната, ставам сутрин, влизам онлайн и се чудя какви хранителни продукти да поръчам, защото сега в САЩ доставките идват за около две седмици. Тази ситуация ме учи да планирам напред. Ако искам да поръчам продукти за човек в Бруклин, Ню Йорк, трябва да го направя днес и да се надявам, че ще ги получи в средата на следващата седмица. Уча се да планирам по-добре в краткосрочното бъдеще и да проявявам емпатия и когато изпращам продукти, винаги напомням, че трябва децата ни да ги споделят със съквартирантите си... Сега сме много по-загрижени за хората, които имат възрастни хора в семейството си. Имаме доставчик, който загуби баба си в началото на епидемията. И аз бях на онлайн погребение на човек, когото не познавам. Преди сигурно щях да напиша имейл или да изпратя цветя, но сега сме много по-тясно свързани с хората, които познаваме. И се надявам, че ще останем такива. Също така мисля, че много от нас станахме по-добри ученици. Нямате представа колко много неща научих. Неща, които не съм знаела. Започнах пак да влизам в уроците на Khan Academy и ви съветвам всички да опитате. Това са онлайн класни стаи и аз винаги съм се ядосвала, че не помня как се правеше и не започнах по-рано да посещавам тези уроци. Смятам, че ще се превърнем в общество на научаването. Това е лукс за хората, които имат свободно време. Но със сигурност ще проявяваме емпатия към хората, работещи на първа линия. Това няма да се промени. Аз вече никога няма да се отнасям към лекарите, медицинските сестри или шофьорите, както съм се отнасяла преди.
Каква е дефиницията за новото нормално?
- Да, новото нормално. Какво означава това? Ние още не знаем какво е нормално, за да знаем кое ще е новото. Но знаем, че вече няма да летим със самолет както преди. Ще реагираме различно, когато някой кихне. Надявам се, че ще бъдем много по-открити за това хора от различни поколения да живеят под един покрив. Всички баби, които се грижат на първа линия за внуците си, а и ние, които се грижим за по-възрастните. Според мен новото нормално ще бъде много по-човечно, няма да я има тази бариера между професионален и личен живот. Мисля, че професионалният и личен живот се сляха сега, когато всички работим от вкъщи. Същото важи и за образованието и забавлението. Според мен ние ще се стремим непрекъснато да ставаме по-умни. Защото когато си по-умен, ти можеш да се погрижиш по-добре за семейството си. И ще обръщаме внимание на подобни неща и нашето отношение към тях ще е различно. Новото нормално ще е в смесването на нещата. И вече няма да искаме да притежаваме толкова много неща. Тревожа се за модната индустрия, за дребните търговци, които продават стоки, които не са от първа необходимост, стоки, които ни карат да се чувстваме добре. Смятам, че няма активно да търсим такива стоки, само защото ни карат да се чувстваме добре. Ще се стараем да си осигурим най-необходимото – като вода, храна, книги, от които да научим нещо. Нормалното ще е различно, но нека първо стигнем до нормалността. Блокадата не е нормална. Затворените храмове не са нормалност. Това че децата не ходят на училище, не е нормално. Трябва да мислим какво ще стане след кризата, но аз смятам, че много неща ще се променят.
А какво ще кажеш за тенденциите на бъдещето? Как би изглеждала твоята книжка с 20 тенденции за 2020 сега?
- Бих казала, че основната тенденция всъщност е, че хаосът е новото нормално; това всъщност е новото нормално. Мисля, че това беше и общата тенденция, която наблюдавах и преди, но не знаех дефиницията за хаос. Мислех си, че хаосът е нещо друго. Смятах, че хаосът са всички промени, които се случват бързо. Днес мисля, че фактът, че нямаме правила, че не знаем какво предстои, както и луксът да си в добро здраве, луксът на чистия въздух, на това да си в безопасност, това е големият нов лукс, луксът, който ни липсва. Това е личната, професионална и бизнес сигурност.
Да поговорим за тенденциите в потреблението. Ти спомена нещо, но какво според теб ще е поведението ни в близкото бъдеще?
- Мисля, че ще ценим много повече изживяванията си с други хора и много по-малко красивия си диван или хубавите си завеси …. Смятам, че на първо място ще обръщаме повече внимание на дома си, на мястото, където сме в безопасност. На второ място мисля, че ще купуваме по-малко неща и ще се фокусираме върху важните, без които не можем.
Нещата ще станат много по-прости, изчистени и естествени. Ще поглеждаме назад с носталгия. Ще се интересуваме повече от семейната си история, нашата собствена история и историята на нашата общност. Ще се обръщаме назад с носталгия, за да намерим онова, което ще ни води напред и ще ни дава емоционална утеха. Ще имаме много по-богат емоционален живот, но и ще поставим ударението върху ума си, върху способността ни да обмисляме нещата, да бъдем умни и по-разумни. Ще се стремим и към по-добра физическа форма. Но за разлика от преди, когато ходехме на фитнес, сега ще обръщаме повече внимание на здравословния начин на живот, на разходките, упражненията, стречинга, разтягане на тялото и ума.
Какво ще е необходимо, за да може световният бизнес да се възстанови след пандемията COVID-19?
- Ще ми се да имах кристално кълбо и да мога да отговоря на този въпрос. Не мисля, че някой сега знае отговора. Някои бизнеси ще процъфтяват, както Amazon сега. На други ще им трябва дълго време да се възстановят. Смятам, че само времето ще отговори на този въпрос. Аз нямам отговор. Аз имам въпроси като всеки друг.
Кое е първото нещо, което бизнесът трябва да направи, когато ситуацията се нормализира?
- Първото нещо, което компаниите трябва да направят, е да изпратят голяма виртуална прегръдка първо на своите служители, след това на своите клиенти и на хората, които са свързани с техните служители и клиенти, за да им кажат „благодаря“. Мисля, че да кажем „благодаря“ е най-важното първо нещо – благодарим ви, че сте каквито сте, благодарим ви за приноса, благодарим ви, че направихте така, че нещата да станат по-добри, благодарим ви, че останахте с нас. Според мен това виртуално благодаря, виртуалната прегръдка, са много важни.
Какви грешки допуснаха международните медии по време на пандемията?
- Според мен най-важната грешка на всички медии бе, че предаваха в реално време, а нещата се променят много бързо и някои медии не знаеха как да коригират казаното вчера, което днес вече не е вярно. Това е нуждата постоянно да ревизираш нещата и да ги проверяваш и обновяваш, както и да можещ да кажеш „извиняваме се, вчера съобщихме това, но днес се оказа, че то вече не е вярно.“ Това е най-важното.
Споменахте нещо за времето и моят въпрос е за разстоянието: как COVID-19 промени дефиницията за дистанция?
- Много интересен въпрос и за мен е още трудно да го разбера. Както споменах вече, дъщерята на моя съпруг е в Австралия. Ние никога не сме мислели, че тя е далеч от нас. Но сега физическата дистанция е сериозен проблем. Според мен ще трябва да се научим как да се справяме с тази дистанция, защото не мисля, че ще можем да пътуваме толкова свободно както преди. Поне не в началото на новото нормално. Смятам, че хората ще мислят внимателно, преди да правят планове да пътуват за двучасова среща или за да посетят някого през уикенда. Ние ще измислим начини да преодолеем тази дистанция. И другото нещо, което бих казала, е, че смятам, че ще използваме кратките, а и дългите, съобщения по различен начин, за да сме във връзка с хората, на които държим по-често. Една от моите най-близки приятелки е в Бразилия и обикновено ние говорим по телефона за по пет минути два пъти месечно. А тя е една от най-добрите ми приятелки от десет години. А сега аз изпращам по едно съобщение от по пет думи всеки ден. „Добре ли си? Какво обядвахте днес?“. Споделяме неща, които преди не би ни хрумнало да споделим с човек на друг континент. Глупави неща, като „на обяд ядох салата“. Затова мисля, че ние ще преодолеем дистанцията с по-редовна комуникация.
Има публикации, че жените лидери по света се справят по-добре с пандемията. Какво мислиш за това и как би го коментирала? Наистина ли днес жените са по-добри политически лидери от мъжете и ако да, защо?
- Добър въпрос и ме кара да се засмея. Смятам, че жените имат по-богат емоционален живот от мъжете. И мисля, че женските качества може би са по-подходящи за сегашната ситуация. Да можеш да кажеш „Тревожа се за вас“. Жените могат да кажат неща, от които мъжете се притесняват. Аз дадох пример с премиера на Нова Зеландия, както и с Ангела Меркел, макар че тя е по-скоро функционален, а не емоционален лидер. Но има и човешки елемент. Смятам, че жените са по-склонни да кажат: „Не ме гледайте как изглеждам днес. Трябва да си боядисам косата“. И когато се добави този човешки елемент, нещата стават по-лесни, по-лесно е да се съкрати виртуалната дистанция, когато покажеш чисто човешката си страна. Така че, да, жените имат качества, които ще са ценни след кризата. И ние като компания със сигурност инвестираме в това, в неща като многообразие и равенство, но мисля, че всяка компания, а не само нашата, ще прави това. Жените доказаха, че са силни, гъвкави и равностойни с мъжете в това изпитание и мисля, че трябва да отдадем дължимото на работещите майки, които не са световни лидери, но сега те ръководят своите домакинства и се справят с домашното образование и какво ли още не, докато изпълняват и професионалните си роли. Трябва да сме им много благодарни.
Ти самата страхуваш ли се и как се справяш със стреса?
- Дали се страхувам? Не непрекъснато. Но се страхувам, че няма да можем да разработим ваксина или лекарство. Страх ме е по-конкретно за икономиките, но съм прагматично настроена и се опитвам да управлявам нещата, от които ме е страх. Старая се да правя каквото трябва в този период. А и като имам работа, не отделям време да мисля за нещата, които ме тревожат. Намирам си какво да правя. Намирам нещо друго за четене, за да не се фокусирам върху нещата, които не мога да контролирам. Защото в момента много неща на планетата са извън контрол.
Ако трябва да дадеш само три кратки рецепти за справяне с тази безпрецедентна ситуация, какви ще са те?
- Пийте много вода, наспивайте се добре и установете контакт с всички хора, на които държите.
Вече говорихме за това, че семействата са на ръба, а за семействата с деца със заети динамични родители социалната изолация може да е много трудна. Смяташ ли, че семейството, основната единица на обществото, ще оцелее, без да претърпи щети в тази криза?
- Всъщност мисля, че семейството ще излезе по-силно след този период. Точно обратното е, хората се опитват да решават големите проблеми, като се връщат към най-малката единица, а това е семейството. И смятам, че дори и да има изключения, много семейства се сплотиха така, както не са го правили никога. Аз самата имам сестра, с която преди говорех два пъти месечно. Ние живеем много далеч една от друга. Аз съм в Европа, а тя в САЩ. Сега говоря с нея всеки ден и което е по-важно, поех задължението да упражнявам контрол върху децата ѝ, които не разбираха, че социалната дистанция, когато си студент в университета, означава да не общуваш физически с други хора. Ние сега участваме много повече в живота на семействата си. Преди нямах представа как се хранят моят съпруг и децата му. Сега съм се превърнала в нацист по отношение на храната, аз решавам какво трябва да ядат и как да го получат, защото искам да съм сигурна, че имат всичко необходимо. Смятам, че семействата станаха много по-важни. Мисля, че отношенията с нашите домашни любимци станаха по-важни. Тези, които поддържат здравия ми разум, са моите два голдън ритрийвъра. По-младият е склонен да става с мен в 3.30 сутринта, да се премести на дивана, когато работя, и да ме пази. Мисля, че и моите отношения с моето куче са се променили. Мен ме нямаше две години и той остана със съпруга ми. Виждах го шест-седем пъти годишно. А сега прекарах шест седмици с него и той започна да ме пази през цялото време.
Кое е първото нещо, което ще направиш в първия ден след карантината?
- Мисля, че ще трябва да си боядисам косата, няма съмнение. Ще си направя маникюр и педикюр, което звучи абсурдно и нарцистично, но ноктите на краката ми са толкова зле, а ръцете си не искам дори да ги гледам. Когато пиша на компютъра, не мога да си гледам ръцете.
Какво предстои в близко бъдеще за глобализацията, популизма и икономическите модели?
- Все много добри въпроси. …Вие четете какво се случва с нарастващата популярност на много популистки правителства, но същевременно всички признаваме, че ни трябва ваксина, за да излекуваме света, трябват ни глобални решения в областта на здравето, трябва ни сътрудничество, съвместна работа. Мисля, че напрежението между тези две сили ще е реално и ще има хора, които се застъпват за национализма и свръхлокалното, но и хора, които приемат глобализма, приемат, че само заедно можем да се справим с кризата.
А какво ще стане с икономическите модели?
- Не съм сигурна дали имам квалификация да отговоря на този въпрос. Мисля, че ще станем свидетели на увеличена популярност и повече внимание към човечността. Т.е. възникване на една култура на споделянето. Но не съм икономист и не мога да коментирам.
Ако имаш възможност, какво би поставила на билборд, който целият свят да види?
„Благодаря“. Нищо повече, само едно „благодаря“. Благодаря на всички, които направиха това възможно, които ни дадоха възможност да преминем през това. И благодаря по-специално на хората от първа линия, на тези, които имат по-малко от мен, благодаря и на тези, които дадоха повече от мен. Благодаря. Нищо повече.
Коментари (0)
Вашият коментар