Пандемията промени много неща в живота ни и едно от тях беше най-обикновеното тривиално ръкостискане.
Скромното подаване и стискане на ръце може да бъде и поздрав между непознати, които никога повече няма да се срещнат, може да бъде и „печатът“ върху сделки за милиарди между бизнес титани.
Има различни теории за произхода на ръкостискането. Една от тях ни праща в древна Гърция, където е възприето като символ на мира между двама души, показвайки, че нито един от тях не носи оръжие.
Ръкостискането е „буквален жест на човешката свързаност, символ на това как хората са се развили до силно социални животни", казва Кристин Легаре, професор по психология в Тексаския университет в Остин.
„Фактът, че при пандемията веднага го заменихме с допирането лакът до лакът, показва колко важно е докосването - не искахме да загубим това физическо свързване“, добавя проф. Легаре.
Този биологичен стремеж за докосване при среща съществува и при животните. През 60-те години на миналия век американският психолог Хари Харлоу демонстрира колко жизненоважно е докосването за развитието на младите маймуни макак резус.
Други примери от животинското царство включват най-близките ни братовчеди: шимпанзетата. Те обикновено докосват длани, прегръщат се и понякога се целуват като форма на поздрав. Жирафите използват вратовете си, които могат да достигнат два метра дължина, за да участват в тип поведение, наречено „вратовръзка“ - когато мъжките жирафи събират вратовете си, за да оценят силата и размера на другия, за да установят господство.
По света съществуват множество форми на човешки поздрав.
В книгата си „Не гледай, не пипай“ поведенческият учен Вал Къртис от Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина казва, че една възможна причина за популярността на ръкостискането и целувките по бузите като поздрави е защото те сигнализират за доверие. Достатъчно доверие, за да рискуваме да споделяме микроби.
Научните изследвания на ритуала са установили как здравото ръкостискане активира същата част от мозъка, която обработва други видове стимули за възнаграждение като добра храна, напитки и дори секс.
Бъдеще без ръкостискане?
В условията на пандемия бъдещето на този жест, с който всички ние сме толкова свикнали, остава под въпрос. Дори да се овладее силата на този вирус, светът няма да е съвсем същият още много години. За всички ни е ясно, че едно елементарно ръкостискане може да причини пренасяне не само на този, но и на редица други вируси.
Поривът да посегнем физически е дълбоко свързан с нас. Има причина, поради която американският президент се очаква да се ръкува с 65 000 души годишно.
„Навиците умират трудно“, казва Елке Вебер, професор по психология и публични въпроси в Принстънския университет, която изучава как хората поемат рискове. „От друга страна, навиците и социалните обичаи могат и се променят, когато социалният и икономическият и в случая здравен контекст се промени“.
Вече има много безконтактни опции. Поклонът, например, е широко практикуван по целия свят – на него дори се приписва по-ниската смъртност в Тайланд. Освен поклон има опция за кимане, усмивка и безброй сигнали с ръцете, които не включват физически контакт. Какъв ще е поздравът, който ние, в Европа, ще припознаем, още е рано да се каже. Може би докосване с лакти или още по-сигурното поради дистанцията кимване. Факт е обаче, че дори много дребни неща, на които никога не сме отдавали голямо значение, няма да са същите след тази пандемия.
Коментари (0)
Вашият коментар