Кои са двете английски кралици с африканска кръв

От Георги Банов

Скандалът с Меган Маркъл е насочен главно към расизма в кралското семейство. Доказано е обаче, че поне две кралици в историята на Британската империя са с африканска кръв.

Първата е Филипа, която се омъжва за бъдещия крал Едуард III през октомври 1328 г. Официалната сватба е две години след коронацията, защото майка му Исабела не иска да сдаде титлата. Тя е втората от пет дъщери на граф Уилям I на Ино и внучката на френския крал Филип III Жоан дьо Валоа и в нейната кръв има следи от Африка и Централна Азия.

Филипа дори управлява Британската империя, докато нейният съпруг води 100-годишната война. Първородният ѝ син Едуард е наричан Черния. Според някои заради облеклото, според други заради доста мургавата му кожа.

Филипа има 13 деца, което води до знаменитите “Войни на розата” за наследството на британския трон.

Докато при Филипа смесената кръв само се споменава, то при кралица Шарлот тя е доказана. Тя се жени за крал Джордж III на 8 септември 1761 г. Португалският историк Марио де Валдес и Коком разкрива през 1999 г., че тя е директен наследник на тъмнокожата любовница на крал Алфонсо III Португалски. Според него фамилията Соуса, от която идва, е

“черният клон” на

португалската

кралска фамилия

Най-голямото доказателство е портретът на кралицата от сър Алан Рамзи, който е съвсем различен от всички останали. Там ясно си личат африканските черти на кралицата. Рамзи е прочут с битката си срещу търговията с роби.

Джордж III и кралица Шарлот имат 15 деца, 13 от които доживяват до пълнолетие. Сред тях са двама британски монарха Джордж IV и Уилям IV, принцеса Шарлот, която става кралица на Вюртемберг, принц Едуард, бащата на кралица Виктория, и Ернест Аугустус, бъдещ крал на Хановер.

Някои историци твърдят, че в реч на Елизабет II тя споменава за свои корени от Африка и Азия, но все още няма твърдо доказателство за това.

Портретът на кралица Шарлот, в който си личат следите от смесена раса.

Невероятна е историята на Виктория Говрама, която става принцеса по времето на кралица Виктория. Тя е дъщеря на махараджата на Коорг Чика Вирарадженда, свален от престола от капитан Джеймс Стюард Фрейзър на 24 април 1834 г. През март 1852 г. пристига в Англия, за да възвърне богатството си. Виктория го приема с кралски почести и той оставя дъщеря си при нея. Тя живее в дома на майор Дръмънд, който пътува с махараджата от Индия. На 5 юли 1852 г. кралицата става нейна кръстница и получава името Виктория и титлата принцеса още на 11 години.

Когато става на 17, кралица Виктория иска лейди Лена Логин да намери подходящ съпруг на принцесата. Смята се, че това ще е Дулееп Синг, но той иска англичанка. Въпреки волята на кралицата, докато търсят съпруг, Говрама се омъжва за подполковник Джон Кембъл, който е с 30 години по-възрастен от нея. Двамата имат дъщеря Едит Виктория Говрама Кембъл, родена на 2 юли 1861 г. Тя пък се омъжва за Хенри Ярдли, сина на сър Уилям Ярдли, и заминават за Австралия. Последното, което се знае за този клон на британската фамилия, е, че Едит Виктория ражда син Виктор там. И наследниците са някъде в Мелбърн.

С кралица Виктория е свързана и съдбата на Сара Форбс Бонета Дейвис,

принцеса на племето

йоруба от Западна

Африка,

е пленена от краля на Дахомей, днешен Судан през 1848 г. Две години по-късно капитан Фредерик Е. Форбс от флота предлага Сара да бъде дадена на Виктория с думите: “Тя ще е подарък от краля на черните на кралицата на белите”. Детето, което е само на 8 години, получава фамилията му и името на неговия кораб “Бонета”.

Тя пристига в Англия с Форбс и е пратена от кралицата на училище. Заради многото си заболявания се връща в Африка през 1851 г. и продължава учението си във Фрийтаун, Сиера Леоне. Когато става на 12, кралицата я връща в Лондон.

Кралица Виктория е очарована от невероятния талант на младата тъмнокожа дама, която много скоро започва да преподава и е редовен посетител на замъка Уиндзор.

На 18 Сара получава предложение от Джеймс Пинсон Лабуло Дейвис, бизнесмен от нейното племе. Първоначално отказва, но е пратена в изолация в Брайтън в дома, който описва като “кочина”.

Сватбата все пак се случва в църквата “Свети Николай” в Брайтън през август 1862 г. Кралицата нарежда да има 10 каляски със сиви коне, като в половината да са

черни дами с бели

джентълмени,

а в останалите

– обратното

Има 16 шаферки, също разделени наполовина. Новобрачните се връщат в Западна Африка и се установяват в град Багарди, бивше пристанище за роби. След това отиват в Лагос, защото съпругът става член на парламента на колонията. Малко след сватбата Сара ражда момиче, което получава разрешение от кралицата да нарече Виктория, а самата кралица става нейна кръстница.

През целия си живот Сара кашля заради промените в климата между Африка и Великобритания. Умира от туберкулоза през 1880 г. на остров Мадейра.

Нейната дъщеря също е част от двора. “Видях горката Виктория Дейвис, моята тъмнокожа кръщелница, която разбра тази сутрин за смъртта на майка си”, пише кралицата в дневника си. Тя е толкова горда с дъщерята на Сара, че обявява еднодневен празник за учители и ученици, когато си взема изпита по музика.