Нека си признаем, имахме по-големи очаквания за живота си на възрастни, нали?
Ние не сме привърженици на черногледството и точно поради това понякога ви припомняме, че животът е дар и би било прекрасно да го изживеем като такъв. Да се насладим на светлата му страна и да потиснем тъмната, да я преодолеем, доколкото ни е възможно.
Често, когато пораснем, ние заживяваме по инерция. Постепенно мечтите отстъпват място на удобството, а вместо с велики и красиви дела запълваме живота си с комфорт и премълчаване на несбъднатото.
С какво запълваме живота си, без да ни е нужно?
Материални придобивки
Те са най-прекият път до краткотрайното „щастие“ и продължителното разочарование. Изпитваме за миг небивала радост от новата придобивка, а още същата нощ си лягаме неудовлетворени и празни, защото тя не носи смисъл, независимо каква е.
Фалшиви приятели
Те са почти същото като материалните придобивки. Мислим си, че около нас е шумно и „богато“ на хора и приятели, а когато останем сами и няма на кого да се обадим, разбираме, че истинските приятели са малко. Фалшивите – напълно излишни.
Гордост и предразсъдъци
На младини лесно избухваме, караме се, браним достойнстовото си, горди сме. Колкото повече остаряваме (помъдряваме), толкова по-често намираме тези неща за излишни и натоварващи, ограбващи от нашето време и енергия за по-значимото.
Тревоги
Колко неща, за които сте се тревожили преди три години, имат значение днес? Ако успеете да ги изброите и изобщо да си спомните, сами ще видите, че невинаги се тръшкаме за истински значимото. Затова пък, когато се тръшкаме, хабим завидно количество енергия и радост.
Страхове
Трудно е да се разделим с тях, а само без страхове може да сме истински свободни. Те истински блокират капацитета ни да живеем смело, ведро и истински. Те променят нас и отношенията ни с другите. Те ни спират да мечтаем и да сбъдваме. Ежедневно трябва да се борим срещу страховете си. С всички сили и с цялата си воля.
Коментари (0)
Вашият коментар