Стрес и лично пространство - когато хората нахлуват в територията ни

Личното пространство е частна, интимна и ексклузивна територия, в която никой не може да нахлуе или да поиска да присвои. Личното пространство не се отнася само до областта, в която може да толерираме физическото присъствие на другите.

Където гласовете, дишането или телесната топлина на околните ни карат да се чувстваме неудобно и дори заплашително. Личното пространство също е балон, който всякакъв вид психосензорна стимулация може да пукне.

Има дебелокожи хора, които преминават през живота без особено церемонене. Те се държат като големи слонове, които нахлуват в пространствата на други хора, потъпкват правата им и нарушават личния им живот. Този ефект се случва често на работните места и без съмнение засяга производителността. Освен това генерира високи нива на стрес и дискомфорт.

Някои неща като мебели, декорации, липса на осветление или миризмата на определена среда също могат да бъдат източник на стрес. По същия начин невъзможността да си вземем почивка или да сме непрекъснато наблюдавани или контролирани също са явни намеси в нашето пространство.

Невъзможността за управление на личните граници генерира висока емоционална цена, оставя вдлъбнатина и напълно отслабва най-дълбоките основи на нашата психологическа архитектура.

Имайте предвид, че дефинирането, разграничаването и защитата на вашето лично пространство е много важен ключ към оцеляването. Това също е упражнение за самопознание, при което разбираме, че всички имаме своите граници, които никой не трябва да прекрачва, защото там се намира нашето самочувствие. Където се съдържа нашият баланс, където се намира нашата ценна идентичност.

Грижете се за себе си и пазете личното си пространство
Ралф Адолф и Даниел П. Кенеди, невролози от Университета на Калтех в Съединените щати, откриват, че има структура в мозъка, която е отговорна да ни казва къде са границите на нашето лично пространство. Тази структура е амигдалата - малка област, свързана със страха и инстинкта за оцеляване.

Това откритие разкрива нещо съществено. Мозъкът измерва личните граници на всеки индивид. Това е като персонална аларма, която ни казва, когато нещо или някой ни притеснява.

Когато има нахлуване в личното ни пространство или нарушение на неприкосновеността ни, което се превръща в заплаха за нашето благополучие. Тези граници са различни за всеки човек. Някои хора се чувстват претоварени и лесно се стресират от минимални стимули, докато други имат много по-голяма толерантност.

Проксемиката е наука, която изучава ефектите от нашите взаимовръзки при използването на пространството. Напомня ни, че един от най-големите ни източници на безпокойство е да сме свидетели на това как се чувстваме „по-претъпкани“ всеки ден във всяко отношение.

Не само че имаме по-малки физически пространства за всичко, но изпитваме толкова много натиск и взаимодействия около нас, че не може да зададем никакви филтри. Оставяме всичко да ни застигне, оставяме се да бъдем хванати на тясно, заобиколени от всички страни.

Бъдете свой собствен защитник
Трябва да сме способни да управляваме личните си ограничения. Говорим за това да се научим да поставяме физическа и психологическа дистанция от всички външни динамики, които атакуват личното ни пространство и действат като мощни източници на стрес. Понякога нашите колеги нахлуват в нашето пространство.

Но и много шумни, прекалено цветни, малки или потискащи среди могат да бъдат проблемът.

В други случаи нашата неспособност да кажем „не“ и да изясним какво можем и какво не можем да толерираме, ще пази личното ни пространство. Да бъдем ясни, когато става въпрос за посочване къде са нашите лични граници, ще ни помогне да взаимодействаме много по-добре с другите. Защото само по този начин ще може да формираме по-уважителна, продуктивна и преди всичко здравословна социална среда.