Защо тялото ни се срива в жегите

Лятото, уж символ на отпускарски дух и свежо настроение, за мнозина се превръща в сезон на мъчение. Когато температурите надхвърлят 32–35 градуса, усещаме как всяка клетка в тялото ни започва да протестира: липса на енергия, главоболие, сънливост посред бял ден, апатия, замайване, понякога дори гадене. Мнозина споделят, че в жегите се чувстват буквално „разглобени" – сякаш умът им се отлепя от тялото, а силите просто ги напускат. Защо се случва това и можем ли изобщо да му се противопоставим?

Отговорът е многопластов и се крие в комбинация от физиология, биохимия, нервна регулация и дори психология. Това не е просто внушение или „непоносимост към лятото". Реално и обективно доказуемо е, че високите температури влияят негативно върху множество от системите в човешкия организъм.

Терморегулацията: огромен енергиен разход

Основният механизъм, чрез който тялото поддържа вътрешна температура около 36.6°C, е терморегулацията – сложен процес, контролиран от хипоталамуса. При повишени външни температури се активират потните жлези и периферните кръвоносни съдове се разширяват, за да освобождават топлина чрез кожата. Това енергоемко усилие изисква значителен ресурс: кръвообращението се пренасочва към кожата за сметка на вътрешните органи, включително мозъка и мускулите. Затова усещаме умора, липса на фокус и невъзможност за физическо натоварване.

При температури над 30–32°C, дори в покой, организмът може да загуби между 1.5 и 2 литра течности за няколко часа. С потта изхвърляме и електролити – натрий, калий, магнезий – които са ключови за нормалната функция на мускулите и нервната система. Дефицитът им води до мускулна слабост, потрепвания, отпадналост и дори аритмии.

Кръвното налягане и мозъкът: защо се чувстваме като „опиянени"

Когато кръвоносните съдове се разширят под въздействието на горещината, това води до спад в артериалното налягане. Ако обичайно сме с ниско или гранично кръвно (под 110/70 mmHg), през лятото можем да се окажем в хипотензивно състояние – със замаяност, липса на сила в краката, замъглено зрение и дори припадъци.

Освен това при спад на налягането се влошава и кръвоснабдяването на мозъка. Това нарушава когнитивната функция – концентрацията отслабва, паметта временно „забива", а реакциите се забавят. Състоянието често се описва като мъгла в съзнанието – човек е буден, но неефективен. Допълнително, нарушената микроциркулация в мозъка може да доведе до главоболие, мигренозни епизоди и влошено настроение.

Слънчевата светлина и циркадният ритъм: защо ни се спи повече

Интересно е, че много хора споделят, че през летните жеги се чувстват не по-енергични, а напротив – сънливи, особено следобед. Това има няколко научни обяснения. Първо, високите температури водят до ускорено разширяване на кръвоносните съдове и спад на кръвното, както вече отбелязахме – а това биологично напомня на процеса на заспиване. Второ, когато температурата на кожата се покачи, това изпраща сигнал до мозъка, че е време за почивка – сходно със съня.

Има и нещо друго: през горещите месеци, особено ако спим на отворен прозорец, нощният сън често е по-плитък, с повече събуждания, по-ниска REM активност и по-малко възстановителна фаза. Така се натрупва хронична умора, която ни „догонва" през деня.

Храносмилане и метаболизъм: тялото се адаптира, но цената е висока

В жегите метаболизмът естествено се забавя. Това е адаптивен механизъм – тялото не желае да произвежда повече вътрешна топлина, защото така се натоварва допълнително. Ето защо много хора нямат апетит, а храносмилането е лениво, често придружено от подуване и газове.

В същото време приемът на по-малко храна, особено протеини и въглехидрати, води до понижен енергиен тонус. Парадоксално, ядем по-малко, за да не ни стане лошо, но това ни прави още по-безсилни. Налице е своеобразен метаболитен капан.

Хроничен стрес, дехидратация и нарушен сън – перфектната буря

При температури над 35°C тялото е в постоянен „алармен режим" – вълни от кортизол, хормона на стреса, се освобождават многократно през деня. Това допълнително разстройва нервната система, нарушава съня и влошава настроението. Хроничният стрес, особено при градски хора, които не могат да избягат от жегата, се натрупва и може да доведе до тревожност, изблици на раздразнителност и усещане за бърнаут.

Дехидратацията – често подценявана – е друг решаващ фактор. Само 1–2% дефицит на течности в тялото води до 10–20% спад в когнитивната функция. А повечето хора не пият достатъчно – особено ако не усещат жажда или не са физически активни.

Какво да направим

Най-важната мярка е стратегическо охлаждане на тялото и подкрепа на основните му системи. Това не означава да се залеем с литри вода или да стоим на климатик без прекъсване. Ето някои ефективни, научно доказани подходи:

– Пийте вода, но с балансирани електролити – натрий, калий и магнезий. Обикновената вода в големи количества може дори да доведе до разреждане на натрия в кръвта и да създаде усещане за отпадналост.

– Избягвайте големи, мазни хранения. Хранете се по-често и по-малко, включвайки плодове, зеленчуци, кисело мляко и храни, богати на калий (като банани, картофи, домати).

– Приемайте магнезий (особено при мускулна слабост и спазми) – дефицитът му е често срещан при потене.

– Ако ви се спи – поспете. Дневната дрямка от 15–20 минути е биологично полезна при температурен стрес.

– Намалете физическата активност между 11:00 и 17:00 ч. – в тези часове терморегулацията е най-натоварена.

– Обличайте се с леки, дишащи тъкани – лен, памук – и избягвайте синтетика, дори при спорт.

– Избягвайте прекалено студени напитки – те стресират стомаха и могат да предизвикат съдов спазъм.

– Проветрявайте интензивно сутрин и след залез, а през деня задържайте прохладата с плътни щори.

Накрая, не подценявайте симптомите на изтощение. Ако често ви се вие свят, не можете да станете от леглото, усещате бодежи в гърдите или имате проблеми с дишането – това вече не е „просто жега". Потърсете лекарска помощ.

Лятото може да бъде щастливо и здравословно, ако знаем как да управляваме биологията си в синхрон с природата. Тялото не ни предава – то просто се опитва да оцелее. И ни показва пътя, стига да го чуем навреме.