Напишете дума/думи за търсене

Супергрипът удари рано - как да пазим децата и как да се лекуваме

В последните дни в България се говори за „супергрип" – дума, която звучи като нещо ново и по-опасно от познатия сезонен грип. По проверени данни „супергрип" не е медицинска диагноза, а медиен етикет за вариант на сезонен грип тип А, най-често свързван с A(H3N2) и конкретно с подвариант, обозначаван като субклейд K, който тази зима се разпространява бързо в повече държави, не само у нас. Важно е да се каже ясно още в началото: към момента европейските оценки сочат, че не става дума за „по-злокачествен" грип като тежест при отделния човек, а за по-ранна и по-широка вълна, която заради скоростта и мащаба може да натовари здравната система и да увеличи абсолютния брой усложнения, особено при рискови групи.

Как да разпознаем грипа и защо понякога изглежда „по-лош"

Грипът обикновено започва внезапно. Човек може да се чувства сравнително добре сутринта и до вечерта да е „съборен" – висока температура, силна отпадналост, мускулни болки, главоболие, суха кашлица, болки в гърлото. Това „рязко начало" е типично и го отличава от много настинки, които се развиват по-плавно.

Тази зима усещането за „по-агресивен грип" често идва от три фактора. Първо, циркулиращият A(H3N2) отдавна не е доминирал в някои сезони и е възможно в населението да има по-ниска скорошна имунна защита, което улеснява по-широко разпространение. Второ, когато много хора боледуват едновременно, срещате повече тежки случаи просто защото „базата" е по-голяма. Трето, паралелно вървят и други респираторни вируси, особено при малките деца, и това размътва картината – не всеки „грип" по разговорния език е лабораторно грипен вирус.

Най-полезните и проверени съвети, които реално работят

Ваксинацията остава най-надеждната защита срещу тежко протичане и усложнения. Дори при сезон, в който циркулиращият вариант може да е „по-далеч" от компонентите във ваксината, европейските оценки посочват, че ваксината се очаква да пази от тежко заболяване и това я прави ключов инструмент. 

Когато вече сте болни, най-важното е да намалите предаването. СЗО препоръчва при леки симптоми да останете у дома, да почивате, да приемате течности, да лекувате симптомите и да потърсите медицинска помощ при влошаване. Ако трябва да сте около други хора, задължително маска, проветряване и дистанция. Те са по-ефективни, отколкото „ще изкарам само едно кафе за 10 минути".

Антибиотиците не лекуват грип. Това не е морална позиция, а факт: антибиотикът действа на бактерии, а грипът е вирус. Антибиотик се взима, само ако лекар прецени бактериално усложнение.

Антивирусните лекарства срещу грип са отделна тема и са важни за рисковите групи. По данни на CDC клиничната полза е най-голяма, когато антивирусно лечение се започне рано, особено в рамките на 48 часа от началото на симптомите, и решенията за започване на лечение не трябва да чакат лабораторно потвърждение, когато клиничната картина и местната епидемиология подкрепят грипа. Това не означава самолечение, а означава, че хората в риск не бива да „чакат да мине" три-четири дни, преди да се обадят на лекар.

Как да пазим малките деца

Децата, особено тези в ясли и градини, са сред най-честите „разпространители" на вируси, не защото са по-небрежни, а защото имунната им система още се учи. Най-важното при тях е да не се подценяват ранните симптоми – висока температура, отпадналост, отказ от храна, ускорено дишане.

Практичната грижа включва достатъчно течности, покой и избягване на контакти още при първите признаци на заболяване. Детето не бива да се води „да изкара още един ден", защото това удължава боледуването и увеличава риска от усложнения. Проветряването у дома, овлажняването на въздуха и редовното миене на ръце са далеч по-ефективни от всякакви „вълшебни" сиропи.

Как да пазим възрастните хора

При възрастните грипът често започва по-неясно – с отпадналост, обърканост, липса на апетит, а температурата може дори да не е много висока. Това е причината симптомите понякога да се подценят. За тях е особено важно ранното обаждане до личния лекар и внимателното следене за задух, кашлица, която се задълбочава, или внезапно влошаване след кратко подобрение.

Топлината, редовният прием на течности и спокойната среда имат реално значение. Изолацията от болни близки, макар и неприятна емоционално, често спестява тежко протичане.

Работят ли „бабините" съвети и кои от тях наистина помагат

Някои традиционни практики имат напълно рационално обяснение и не противоречат на медицината. Топлите супи и бульони подпомагат хидратацията и улесняват дишането. Чаят с мед успокоява гърлото и кашлицата, стига медът да не се дава на деца под една година. Чесънът и лукът не лекуват грипа, но съдържат вещества с лек антимикробен ефект и могат да бъдат част от балансираното хранене.

Това, което не работи, е „изпотяването" с алкохол, антибиотиците „за всеки случай" и отлагането на преглед с надеждата, че „ще мине от само себе си".

Какво е мястото на етеричните масла при грип и настинки

Етеричните масла често се споменават като „естествено лечение", но е важно да бъдем прецизни: те не лекуват грипа, не унищожават вируса и не могат да заменят медицинска терапия. Това, което могат да направят, е да облекчат симптоми и да подпомогнат комфорта на болния, когато се използват правилно. Най-добре проучени в този контекст са масла като евкалипт, мента, лавандула и чаено дърво. Евкалиптът и ментата съдържат вещества, които улесняват дишането и създават усещане за „отпушване" на носа при инхалация, докато лавандулата има доказан лек успокояващ ефект, който може да подпомогне съня – нещо особено важно при грипно боледуване. Инхалациите с топла вода и 1–2 капки масло са най-безопасният начин за употреба при възрастни, като помещението трябва да е добре проветрено. Втриването върху кожата винаги трябва да става разредено в базово масло, а при деца етеричните масла изискват особено внимание – някои, включително ментата и евкалиптът, не са подходящи за малки деца и могат да предизвикат дразнене или дихателен спазъм. 

Кога грипът вече не е за домашно лечение

Има симптоми, при които не бива да се чака: силен задух, болка или тежест в гърдите, продължителна висока температура, която не се повлиява, внезапно влошаване след привидно подобрение, отказ от течности, обърканост. При деца и възрастни хора прагът за търсене на медицинска помощ трябва да е още по-нисък.

Т.нар. „супергрип" не е мистериозна нова болест, а сезонен грип, който тази година се разпространява по-бързо и засяга повече хора. Разликата между лекото и тежкото протичане често не е в самия вирус, а в навременната реакция – почивка, изолация при симптоми, разумни грижи у дома и навременен контакт с лекар при рисковите групи.

Включете се в нашия Вайбър канал, за да не пропуснете полезните съвети и най-интересните статии.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X