Внимавайте с имуностимулантите

Когато настинем или чуем, че „вирус върлува", изкушението да посегнем към имуностимулант е огромно. Рекламите обещават, че ще „подготвим организма" и ще „подкрепим защитните сили", сякаш имунната система е мускул, който просто трябва да се напомпа. Само че имунитетът не е една единствена „сила", а сложна мрежа от клетки и сигнали, която непрекъснато балансира между две цели: да спре причинителя и да не увреди собствените тъкани. И точно тук се крие рискът на идеята „стимулирай на всяка цена".

Авторитетни медицински източници от години повтарят една и съща трезва истина: концепцията за „имуно-буст" е подвеждаща. Можем да подкрепим здравето си с доказани навици, ваксини и адекватно лечение, но „универсално усилване" на имунната система чрез добавки не е реалистична, нито доказана стратегия за предпазване от инфекции.

Защо понякога „по-силен имунен отговор" не означава „по-бързо оздравяване"

При вирусните инфекции има два паралелни процеса. Единият е директното увреждане от вируса върху клетките. Другият е възпалителният отговор на организма, който е жизненоважен, но ако се разстрои, може да се превърне в проблем сам по себе си. В научната литература това се описва като имунна дисрегулация, а при някои тежки инфекции – като хипервъзпалителни състояния, включително феномена „цитокинова буря".

Ключов играч в ранната антивирусна защита е т.нар. тип I интерферон (Type I IFN). Това е сигнална система, която „включва" антивирусни механизми в клетките и координира взаимодействието между вродения и придобития имунитет. Тя е изключително важна за контрол на вирусите, но е и част от фината настройка на възпалението: в правилния момент и в правилната сила помага, а при дисбаланс може да участва в патологични възпалителни реакции.

Тази идея – че лечението на тежка инфекция понякога включва не „стимулиране", а контрол върху възпалението – е добре позната в клиничната практика. Например при тежък COVID-19 кортикостероиди като дексаметазон са препоръчвани за пациенти, които имат нужда от кислород или апаратна вентилация, защото при тях проблемът често е прекомерният възпалителен отговор, а не само вирусът. Но същите ръководства подчертават, че стероиди не се дават „превантивно" и не са за леки случаи без кислородна нужда.

Това е важна граница: фактът, че в болница понякога се използват имуносупресивни лекарства, не означава, че е безопасно човек да „потиска" или „стимулира" имунитета си сам вкъщи. Дозата, моментът, показанието и рискът от усложнения се преценяват индивидуално и медицински.

Какво всъщност са „имуностимулантите" от аптеката и защо ефектът им рядко е това, което си представяме

Под етикета „имуностимулант" в ежедневието попадат различни неща: билкови екстракти (ехинацея, бъз), β-глюкани, комбинации с витамини и минерали, пробиотици, цинк, понякога и продукти с по-неясен механизъм. Някои от тези вещества имат лабораторни данни, че влияят на определени имунни маркери – например могат да променят продукцията на цитокини в клетъчни модели. Това обаче не е равно на доказана клинична полза при реални вирусни инфекции в реални хора, особено когато говорим за профилактика.

NIH (САЩ) обобщава данните за добавки и имунна функция като подчертава, че доказателствата са нееднородни: има ограничени данни за потенциални ползи при някои продукти в определени ситуации, но това не е „щит", който да ни предпази надеждно от вируси. За бъза например NIH отбелязва, че може да помогне за облекчаване на симптоми на настинка/грип, ако се вземе близо до началото, но това не е универсална препоръка и не отменя стандартното лечение и рисковете при специфични групи.

Кога рискът става по-реален: автоимунни заболявания, алергии, взаимодействия и „твърде много" възпаление

Най-важното практично правило е следното: продукти, които влияят на имунната система, не са безобидни, особено при хора с автоимунни заболявания или при такива с повишен риск (семейна обремененост, симптоми, които тепърва се изясняват).

Ехинацеята е добър пример как „натурално" не означава „подходящо за всеки". Европейската агенция по лекарствата (EMA) в официалните си монографии отбелязва, че употребата на ехинацея не се препоръчва при прогресиращи системни заболявания, автоимунни заболявания, имунодефицити и имуносупресия.

NCCIH (National Center for Complementary and Integrative Health към NIH) подчертава и риска от алергични реакции и странични ефекти, а клинични справочници като Merck Manual изрично посочват, че ехинацея следва да се избягва при автоимунни разстройства.

При бъза темата е малко по-различна: има данни, че може да модулира възпалителни сигнали, а в научните публикации се обсъждат и притесненията за потенциално „прекалено стимулиране", включително като популярно твърдение за „цитокинова буря". Преглед на литературата отбелязва, че няма достатъчно доказателства това да се случва клинично при обичайна употреба, но също така показва, че ефектите върху цитокините са сложни и понякога противоречиви според конкретния екстракт и модел на изследване.

С други думи: не е коректно да се внушава, че бъзът „ще направи буря" при всеки, но е коректно да се каже, че не е универсално безрисков и не е подходящ за самолечение при по-сложни медицински профили.

Най-честата грешка: да лекуваме страха си, вместо симптомите и риска

Когато човек се почувства зле, мозъкът търси контрол. „Ще взема нещо за имунитет" звучи като действие. Но ако целта е да се възстановим по-бързо и безопасно, по-надеждните решения са скучно прагматични: достатъчно течности, сън, симптоматично лечение според нуждите, и най-важното – правилна преценка кога да се потърси лекар.

Има ситуации, в които ранното медицинско лечение на вирусна инфекция е наистина ключово. При грип например CDC препоръчва ранно антивирусно лечение за хора с по-висок риск от усложнения (възрастни, бременни, хронични заболявания и др.). Това е „истинската" ранна интервенция, която има доказателствена база, за разлика от универсалните обещания на много добавки.

А какво да кажем за кортикостероидите и „да не избухне имунитетът"?

Това е място, където е важно да бъдем категорични: кортикостероидите не са домашна профилактика срещу „прекален имунен отговор" при обикновени вирусни инфекции. Те са медикаменти с реални ползи в строго определени сценарии и с реални рискове, ако се ползват неправилно. Дори при тежки вирусни инфекции препоръките варират според причинителя и клиничната картина. При COVID-19 стероидите са стандарт при тежки случаи с нужда от кислород, но не и при леки.

При грип и тежък инфлуенца-свързан пневмонит, научни обзори и публикации обсъждат липсата на убедителна полза и потенциални вреди, а СЗО условно препоръчва да не се използват системни кортикостероиди рутинно при тежък грип.

Човешкият превод на това е прост: „имуносупресията" не е трик за домашна употреба, а болнична терапевтична стратегия при конкретни показания.

Как да мислим по-здравословно за имунитета: по-малко магия, повече доказателства

Имунната система не е нито враг, нито ангел-пазител, който просто трябва да „подхраним". Тя е интелигентна, но и мощна система, която работи най-добре, когато й осигурим условия: ваксинация срещу предотвратими инфекции, достатъчно сън, редовно движение, балансирано хранене, отказ от тютюнопушене и умерен алкохол. CDC поставя тези навици в центъра на „подкрепата на имунитета" – не защото звучат вдъхновяващо, а защото са доказуемо свързани с по-добра обща устойчивост.

Ако все пак обмисляш добавка „за имунитет", най-смисленият въпрос не е „коя е най-силната", а „за кого е подходяща, при какви симптоми, за колко време и с какви рискове". И ако имаш автоимунно заболяване, приемаш имуносупресивна терапия, имаш тежки алергии или хронични състояния, правилният избор почти винаги започва с разговор с лекар или фармацевт, а не с промоция и обещания.

В крайна сметка най-добрият лайфстайл „имуностимулант" си остава добрата информираност: да знаеш кога да почиваш, кога да лекуваш симптомите разумно и кога да потърсиш професионална помощ. Това не звучи като чудо в шише, но работи много по-надеждно.

Включете се в нашия Вайбър канал, за да научавате най-интересното от деня.