За мен беше голяма изненада, не защото не вярвам в себе си, а защото в повечето такива продукции, които се снимат в България, обикновено идват с актьори за главните роли, а в България кастват само за второстепенни и третостепенни. Взеха ме да играя принцеса Арабела и си партнирах с Доминик Пърсел, което за мен беше голямо училище, защото освен с него се запознах с продуцентите, с режисьора и видях как се прави голямото кино. Но според мен хората са жадни и за българско кино. Последният пълнометражен филм, в който участвах, беше „11А“ - той мина миналата година по кината. За наша огромна изненада се задържа близо три месеца на големия екран и към него имаше изключителен зрителски интерес, въпреки че по същото време излъчваха The Revenant например. Което ме навява на мисълта, че хората искат и все повече гледат българско кино, а крачките в това отношение са доста големи вече.
Снимането на сериал е малко като производствен процес. Машината работи здраво, но е машина - нямаш време да поспреш, да се поогледаш, да почувстваш накъде искаш да вървиш. Не те ли смила тази машина понякога?
Сигурно би те смляла, ако си човек, който не се занимава с това. Мен не ме смила. Изморява ме, но не ме смила, дори обратното – дава ми положителна емоция и кеф. Няма ден, в който да не съм си казала, че с хората около мен сме страшни късметлии, че имаме възможността да изкарваме пари от това, което обичаме да правим. Че сме превърнали хобито си в работа. „Откраднат живот“ е доста мащабен проект - не е нито само 12 епизода, нито се излъчва само един път в седмицата. Налага се да се снима доста бързо. Сценаристите изнемогват, защото трябва да мислят за всеки персонаж, докато ние мислим само за собствените. Колкото и банално да звучи, вече наистина сме станали като семейство. Сприятелили сме се, разбрали сме кой кога е крив, и понякога се разбираме без думи. Освен това мисля, че кастът ни е доста добър и че се справяме с тази бързина. Поне това показват рейтингите – хората го харесват, така че според мен бързината не е за сметка на качеството.
Героинята ти имаше любовна афера с женен мъж, а сега е вперила поглед в друг, чиито чувства също са раздвоени. Хората понякога казваме "о, това никога не може да ми се случи", а после животът ни опровергава. Случвало ли се е и на теб да бъдеш опровергана?
Максимата „никога не казвай никога“ почти всеки ден се доказва като вярна. Най-елементарното: казваш си „никога повече няма да пия кола“ и още на следващия ден отново пиеш кола. От време на време чета коментарите и забелязвам, че понякога хората забравят, че това е филм. Естествено че историите са взети от реалния живот, но ми се е случвало да ме спират по улицата: „Ама как може с този женен мъж?!“ Но аз съм щастлива и благодарна, че сценаристите ми дават възможност да мина през толкова ситуации – катастрофи, аборти, драма в любовта, драма в професията.
Коментари (0)
Вашият коментар