- От първото изсвирено до последното изпято тонче бяха 12 дни. Записвахме по 6-7 часа всеки ден. То просто се изля. Затова спокойно казвам, с ръка на сърцето, че за първи път съм истински доволна от себе си и от крайния резултат.
- Труден ли ви беше самият процес на записване?
- Не, защото имам щастието да работя с фантастични музиканти. Те създават магия и ти нямаш време да се замислиш дали е трудно, или лесно. Става вълнуващо и приятно, просто се заиграваш с работата. Не знам дали е музата, или е геният на тези музиканти, който от нямане накъде се е развихрил. Нищо чудно и зборът също да е помогнал, защото бяха притиснати от времето. Освен щастието да бъда с тях на сцената, ние сме и много близки приятели. Всичко, което правим заедно, независимо дали е турне, пътуване, изживяването на сцената и след това празнуването в поредната кръчмичка, за мен се превръща в истински празник.
- След като завършихте албума, събрахте ли се, за да се поздравите за добре свършената работа?
- Естествено, ние непрекъсното си намираме поводи. Отидохме в нашия ресторант и поляхме подобаващо старта на турнето.
- Дъщеря ви Надежда-Мари също има музикални заложби - свири на пиано. Мислили ли сте да я включите в албума, посветен на Ела Фицджералд или в някой друг свой проект?
- Ние, т.е. аз и музикантите, с които сме на сцената, непрекъснато я ръчкаме за подобни начинания, но тя е в тази възраст, в която трябва да ѝ дойде отвътре. Най-важното е сама да го поиска. Затова съм ѝ дала тотална свобода. Сигурна съм, че
нейното поколение има едно сетиво, което е много по-развито,
отколкото при нас. То е свързано с интуицията и знам, че тя, с помощта на Господ и с малко късмет, ще поеме по пътя, който ще я прави най-щастлива, а само това е от значение.
- Значи ли това, че засега дъщеря ви не е решила категорично, че ще се занимава с музика?
- Сто процента ще се занимава с нещо, свързано с изкуство, но има време да изясни сама за себе си с какво точно.
- А Надежда-Мари слуша ли песните на Ела Фицджералд?
- Мисля, че ѝ е голям фен. Заедно с нейните братовчеди, които са деца на моите първи братовчеди, винаги когато има повод като този, започват да се интересуват за историята на различни музиканти. Това е много хубаво, защото допълнително обогатява културата им.
- Коя е първата песен на Ела Фицджералд, която вие сте чули като дете?
- Не мога да си спомня, защото тогава съм била бебе. Закърмена съм с тях още от люлката. Този стил музика, не само на Ела Фицджералд, но и на други като Франк Синатра и Луис Армстронг, се е слушал вкъщи. С техните песни съм се събуждала и пак с тях са ме приспивали.
Баща ми Вили Казасян колекционираше страхотни плочи
Помня дори на коя песен прескачаше игличката на грамофона. Затова и нямам любимо изпълнение на Ела Фицджералд, за мен обаянието и цялата атмосфера, която създава джазът, е това, което си спомням.
Знам почти всички песни, които са били записани, но няма как да отлича една от тях.
Всичко около мен е било свързано с този стил музика, независимо дали е конкретно говорейки за Ела, за инструменталната джазова музика или за други невероятни вокалисти от онова време. Просто това е атмосферата, в която съм израсла.
Коментари (0)
Вашият коментар