Как оризът реагира на изглеждат доброто, злото и безразличието

„Безразличието е най-лошото наказание”. Чували ли сте тази фраза, нали? На какво се основава? Защо "най-лошото"?

За да отговори на този въпрос, група руски психолози прави следния експеримент.
Отчасти физически, отчасти химически, отчасти психологически.

Напълнили три еднакви купи с равни части ориз и вода и залепили върху две тях по едно листче. На първото било записано „отврат”, на второто – „добро”, третата купичка останала без лист хартия и без дума.

Паничките били поставени на разстояние една от друга в една и съща стая. Всеки ден, по едно и също време, психолозите взимали в ръце купичките с листчетата хартия и произнасяли на глас думите, написани върху тях. Третата купа подминавали с безразличие.
Експериментът продължил 10 дни.

Резултатите били изненадващи.

В купичката „отврат“ водата миришела толкова много, че никой не искал да се доближава до нея.

В купичката "добро" течността миришела кисело.

А в безименната купичка се била развила зелена плесен.

В този експеримент вероятно може да намерите много храна за размисъл по отношение на физикохимичните процеси. Но не по-малко храна за мозъка тук има и психологическият аспект.

Третирането на едни и същи вещества по различен начин - с най-доброто, на което сме способни, и това е логично и разбираемо, е да желаем добро и за себе си, а най-лошото е да бъдем безразлични към нас самите и към това, което ни заобикаля.

Как се отнасяме към живота си? Към нашите цели и слабости?

Мотивираме ли се, като казваме: „Добре!“, „Напред!“, „Действай!“, „Имай увереност!“, саботираме ли се сами, наричайки се с лоши, „с неприятна миризма“ думи, или може би пренебрегваме себе си?

Какво искаме от днешния ден?

Ако искаме да се развием, може да помогнем, като кажем положителни и добри думи на себе си, да не останем безразлични към мечтите си, както и към слабостите си, за да не започне в тях да се развива духовна „плесен“.

В крайна сметка, ако оризът реагира на нашите думи, може ли да си представите как реагират хората около нас и ние самите на тях?

Кремена Кунева - заразното добро