Твоето сладко детенце, което те гледаше право в очите със зяпнала уста, когато отговяраше на стотиците му въпроси, днес е кисел тийнейджър, който дори да седи точно пред теб, вече не чува и дума от това, което му казваш. Имаш чувството, че е същество от друго измерение и от друга планета – гледа празно в една точка, а сетивото слух е безвъзвратно загубено. „Ти чуваш ли какво ти казвам?!“ е сигурно най-често повтаряната реплика във всеки дом, където расте тийнейджър. И макар че тези думички обикновено биват изстреляни доста високо, ефектът от тях се разсейва и изчезва като дим в небето.
Спрете да крещите! Когато крещите, задействате директно тяхното вироглавство и стремежа им към бунт и непокорство. Никакви вдигнати палци и никакви заплахи! Ако искате да ви чуят, им говорете с респект и като на възрастни хора. Ще се наложи понякога да ги предупредите – нека е предупреждение наистина, а не заплаха. Предупреждение е: „Ако прекараш цялата събота пред телевизора, ще ти е много трудно да наваксаш с ученето си в неделя.“ Заплаха е: „Ако не станеш от телевизора, в понеделник спирам кабелната!“ Не трябва да звучи, сякаш нямат избор, защото моментално ще ви покажат, че избор имат. Предупредете ги какво би последвало от някакво тяхно действие и им предложете вариант за оптимално решение. Винаги изтъквайте, че вярвате в преценката им на вече големи хора и по-добре бъдете искрени.
Дори значението на думите ви да не достига до тях, те усещат, ако сте фалшиви. Забравете да играете театър пред тийнове. Правихте го, когато децата ви бяха малки и те се връзваха, когато се преструвахте, че ще заплачете, ако не си изядат попарата. Сега подобен подход би имал отрицателен ефект.
Много често не чуват какво им казвате, защото не разбират вашите доводи или ги намират за преувеличени. Например вие твърдите, че разхвърляната стая е срам за сина или дъщеря ви и че е негово/нейно задължения да си я подрежда всеки ден. Той/тя веднъж е чул/а вашите доводи и изобщо не е съгласен/а, че разхвърляната стая е срам. Това за него/нея е въпрос на предпочитание. И понеже не му/й се спори с вас, а не му/й се спори, защото вие също не ги чувате често, следващия път, когато пискате на тема разхвърляна стая, той/тя автоматично се изключва. За да подобрите комуникацията си, не провеждайте лекции, провеждайте разговори. Чуйте какво има да ви каже синът или дъщеря ви и се напънете да го/я разберете. Обяснете и своята гледна точка, като щом е разговор, бъдете готови и на отстъпки. Понякога ще се наложи да признаете, че той/тя има силен довод и да се откажете от една или друга битка (за сметка на голямата победа, разбира се).
За да спечелите вниманието им, трябва да говорите кратко и ясно. Забравете увертюри, увъртания и намеци. Говорете по същество. Спокойно, уверено и в подходящия момент. Да, за успеха на разговора е от първостепенно значение дали сте уцелили момента. Ако синът ви е по средата на битка с извънземни пред своя компютър, а дъщеря ви е нервна, понеже й е излязла пъпка, нямате никакъв шанс да ги убедите колко е важно да започнат да учат втори чужд език.
Когато отношенията между родители и тийнейджъри се обтегнат за по-продължителен период, е по-добре да се отдръпнете за кратко. Разбира се, това не означава да оставите тийна на произвола на хормоните, но понякога наистина е по-добре за тях да млъкнем, отколкото да ги влудим с неспирно мърморене. Ако попаднете в такъв период, помолете някой друг от семейството да даде едно рамо – чичо, леля, баба, дядо, а защо не и семеен приятел? Пуберите са далеч по-склонни да чуят чужд човек, затова нека някой друг се опита да им поговори. Ще чуят повече и ще повярват по-силно.
Понякога заменяйте вербалния изказ с жестове. Повикайте пубера с жест, покажете му, че ще вечеряте с жест и т.н. Колкото и да ви звучи абсурдно, дори самите ни гласове им омръзват и започват да ни се дразнят. Е, разбира се, трябва да внимавате да не заприличате на дресьор на кучета или пък на командир в армията, защото тогава тежко ви!
Искате да говорите с тийна, изчакали сте най-подходящия момент, заредили сте се с търпение и въпреки това усещате, че той/тя се рее някъде в облаците. Опитайте да говорите със смяна на ритъма, със смяна на мястото си, но в същото време бавно и ясно. Не изсипвайте всичко, което има да им кажете, накуп. По един проблем на ден е предостатъчен.
Ако нищо не помага, ще се наложи да включите от време на време тежката артилерия. Да речем, синът ви за пореден път неглижира вашите напътствия за това, че трябва да почисти на котката и да пусне пералня и отива на кино, забравяйки за тези ангажименти. Оставете го една седмица без чисти дрехи и когато ви попита къде има прани дънки, му отговорете, че тъй като не е чул явно молбата ви да пусне пералня, дънките не са успели да се самопочистят. Е, разбира се, внимавайте с ироничните забележки, както и с поучителните. Вкарайте чувство за хумор, а в комбинация с един мръсен чифт панталони току-виж ушите на вашия наследник се поотпушили. За кратко, разбира се. Следващия път ще преместите тоалетната на котката в тийнейджърската стая и ще разчитате на това обонянието да поработи върху слуха на пубера.
Коментари (0)
Вашият коментар