Да отказваме е умение, което ни служи за добро цял живот. Да не говорим, че особено в тийнейджърска възраст то може да спаси живот. Защото докато вие сте спокойни, че вашето дете е достатъчно разумно, за да стои далеч от наркотиците, може да имате проблем, за който изобщо не подозирате – а именно неговата неспособност да отказва на приятели. Около младежите дебнат най-различни опасности, не е само дрогата. Алкохолът, цигарите и сексът също са тема, която засяга умението им да казват „не“.
Започваме с най-силния инструмент във възпитанието – личния пример. Никога не е късно да превъзпитаме себе си, а щом касае нашите питомци, би трябвало да ни се отдаде и по-лесно. Ако на самите вас ви е трудно да отказвате на приятели, каквото и да говорите на детето си, то ще последва вашия пример, а не думите ви. Да речем, в събота следобяд ви се обажда приятелка и се самопоканва у дома ви на вечеря под претекст, че отдавна не сте се виждали, при това по ваша вина. В същото време вие сте се надявали на спокойна вечер насаме със семейството си, която да завърши с книга в ръка и чаша чай. От неудобство пред приятелката обаче и най-вече от липса на сила да казвате „не“, вие приемате натрапничката у дома си. Може би смятате, че жертвата сте вие, защото сте имали друга нагласа за почивния ден? Всъщност подрастващият член в семейството ви е още по-сериозната жертва, защото подсъзнателно вашето поведение се запечатва в ценностната му система като правилно. И когато утре някой предложи цигара на вашето дете и много настоява, а то приеме, не се сърдете на него.
От възможно най-ранна възраст научете хлапето си, че да казва „не“ е въпрос на смелост. И обратното – да се съгласява, когато всъщност му липсва желание, е страхливост. Окуражавайте го да бъде по-самостоятелно и уверено в своето мнение. За целта го изслушвайте винаги и не отричайте на секундата онова, което иска да ви каже. Накарайте го да защитава мнението си с доводи и разумен разговор, а не с тръшкане и сълзи. А ако въпреки неговите мотиви не сте съгласни с него, обяснете му внимателно защо се налага да му откажете. Ако пък хлапето успее да ви убеди в своята гледна точка и промените мнението си, отново му обяснете в детайли защо сте се съгласили. То трябва да се научи да води диалог с вас и този диалог да бъде подкрепен единствено с ясни аргументи. Ако го научите да разсъждава и да има свое мнение, ще му бъде по-лесно и да отказва на приятелите си.
Проблемът с връстниците му идва обикновено от това, че онези тийнове, които отказват чашка или цигарка, се считат за загубеняци. Може да ви се стори странно, но психолозите предлагат като решение на този проблем една игра, която да тренирате у дома. Раздайте роли на всички членове на семейството – нека един от вас да е баткото от горния клас, друг да е готината съученичка, а трети да играе вашето дете (не е задължително то самото да играе себе си). Вкарайте го в различни ситуации и му помогнете да отреагира във всяка от тях с чувство за хумор. В ролевата игра може да го подложите на всякакъв психически тормоз, за да е подготвено. Научете го да се измъква от всичко по пътя на шегата.
Още един инструмент за тийновете, попаднали в ситуация на натиск, е хвърлянето на цялата вина върху родителите. Научете детето си в рискова ситуация да лъже. Например, ако го карат да се качи в автомобил с шофьор, който е пил, то може да каже на приятелите си, че ако баща му го хване, ще му вземе телефона и компютъра за две години, и че предпочита да не рискува. Така останалите няма да го вземат за смотан, а обвинението ще понесе изцяло „брутално жестокият баща“.
Наумете си таен код – някакви думи, които вашият тийн да може да ви каже по телефона, ако е попаднал в трудна ситуация, и от които да разберете, че има нужда от вас. Така той ще е по-спокоен, че може да се измъкне и ще реагира на предизвикателствата от своите връстници с по-голяма увереност.
Каквото и да изберете като подход, в основата е доверието между вас и вашия тийнейджър. Работете всекидневно над него и бъдете приятел на детето си, колкото и да е трудно това понякога.
Коментари (0)
Вашият коментар