Да накарате детето си да се държи, може да бъде трудоемко и времеемко. Понякога родителските усилия може и да влошат ситуацията. Може така да се разгневите на непослушното си хлапе, че да кажете неща, които после няма как да върнете назад. Детските психолози се притичат на помощ с фрази, които действат чудодейно за спокойствието на малчугана.
"Няма нищо лошо в това да си разстроен"
Не трябва да се потискат емоциите, дори лошите. Казвайки „Няма нищо лошо в това да си разстроен“ или „Извади от себе си това, което те тревожи“, дава възможност на детето да покаже чувствата си и му дава да разбере, че емоциите са важна част от всеки.
"Изглеждаш тъжен"
Понякога е трудно да разберем действията на децата, защото самите те не могат да предадат чувствата си с думи. Дори и да не знаете със сигурност как се усеща то в даден момент, винаги може да опитате да му внушите какво чувства, за да укротите бесовете и неразположенията на наследника си.
„Когато хвърляш играчките, си мисля, че не ти харесва да си играеш с тях“
Вместо да крещите „Спри да хвърляш неща из цялата стая!“, опитайте се да помогнете на детето си да предаде своите чувства. Използвайки фразата „Когато хвърляш играчките, си мисля, че не ти харесва да си играеш с тях.“, вие му показвате своята гледна точка и го насърчавате да сподели своята.
„Разбирам, че си сърдит, но няма да ти позволя да удряш другите деца. Трябва да пазим всички“
Въпреки че се опитвате да разберете детето си, е необходимо да се ограничат емоционалните му, особено когато става дума за насилие. Забравете за предупреждението „Да не си посмял да удряш!“, а използвайте предложеното. То дава ясно съобщение, че има разлика между емоцията, която изпитваш, и в начина й на изразяване. Обяснява, че да имаш емоцията е добре, но че няма нищо градивно в насилието.
„Това как се чувстваш в момента, няма да трае вечно. Ще отмине и скоро ще си по-добре“
В разгара дадена случка емоцията може да е толкова надделяваща, че детето да мисли, че това е краят на света. Обяснението, че това усещане ще премине, служи като напомняне, че нещата ще се оправят.
"Аз ще бъда в хола, ако имаш нужда от прегръдка."
Дори детето понякога просто се нуждае от малко пространство. Ако предложението ви за помощ е отхвърлено, може да му дадете да разбере, че му предоставяте нужното за него самостоятелно време, но че все още сте наоколо, ако се нуждае от подкрепа.
"Какъв извод си вадиш?"
Насърчаването на детето да расте, допускайки грешки, е нещо положително, което може да извлечете от неговите изблици. Извличане на поука от дадена емоция и как да се справи по-добре следващия път ще му помогне в живота.
„Искаш ли да попиташ дали може да си играеш с играчката после? А през това време може да си играем с друга“
Когато хлапето ви иска играчка, с която си играе друго дете, може да му помогнете да се справи с нетърпението и другите възникнали чувства, като предложите алтернатива. Обяснете му, че все още е възможно да получи това, което иска, стига да се опита да го получи по правилния начин. Или че има и други играчки, които са на разположение.
„Хайде да отидем заедно в нашето спокойно пространство“
Вместо да бъдете авторитетни и да казвате: „Вече прекали. Отивай си в стаята!“, използвайте заглавната фраза, за да не прекъсвате достъпа си до вътрешния свят на детето ви. Да го накарате да се чувства изолирано чрез използването на наказания, ще доведе само до борба за власт.
„Виждам, че не си измил зъбите. Искаш ли първо да измие зъбките на зайчето?“
Децата изпадат в гневни и инатливи пристъпи, за да получат контрол над средата си. Като им давате избор, вие им предоставяте някакъв вид контрол, който в крайна сметка работи за вас.
"Ти си в безопасност"
Децата може да бъдат непослушни поради страх. Те дори могат да се страхуват от последиците от тяхното непослушание. Ако им кажете, че са в безопасност, по-вероятно е да започнат да се държат по-добре.
„Не ядеш храната си. Какво може да направим, за да направим закуската ти вкусна?“
Борбата с храната на масата за вечеря може да бъде ежедневно мъчение. Съблазнително е просто да се откажете и да накажете детето с думите: „Яж си храна си или ще си легнеш гладен!“
Но вместо да влизате във война, може да прехвърлите отговорността на гърба на малчугана да решаване на ситуацията.
„Искаш ли моята помощ?“
Позволете им да изберат дали искат или не да вземете участие в решаването на техен проблем.
„Виждам, че не си ме чул първия път. Какво ще кажеш, когато ти го кажа отново, да ми го прошепнеш обратно?“
Доста често децата се правят на глухи и разсеяни, когато се опитваме да привлечем вниманието им. Като карате детето си да повтаря думите ви, по-вероятно е те да стигнат до него.
Коментари (0)
Вашият коментар