Нашето подсъзнание е по-умно, отколкото си мислим

Днес е невъзможно да си представим мозъка и нашето собствено функциониране без присъствието на подсъзнанието. Въпреки това съществуват доста предубедени идеи за това какво представлява тази област, въпреки че това е измерение, което е толкова решаващо за човешкото същество. Някои хора продължават да го приемат за даденост, все едно е сандък, в който крием скритите си желания, травми или нагони.

През целия XIX век несъзнаваното се е разглеждало като противоположност на съвестта или разума. Свързвало се с вселената на лудостта, на скритото и се смятало за тъмната страна на психиката. През 1915 г. Фройд публикува „Психология на несъзнаваното” и в тази творба той дава новаторска дефиниция.
Той го описва като тази област от нашата психика, която обхваща голяма част от нашите умствени процеси. Освен това стои зад всичко, което правим, казваме или желаем.

Нашият подсъзнателен ум контролира почти всичко, което правим.

За да разберем силата и значението на нашия несъзнателен ум, трябва да имаме предвид, че мозъкът е хиперактивен орган. Той никога не почива и изпълнява множество задачи. Следователно, неговият разход на енергия е огромен, което го кара да се нуждае от „съюзник“, който да изпълнява основните задачи за него автоматично, без да отклонява вниманието ни.

Трябва да оставим настрана класическата идея, че несъзнаваното е ограничено до таене на нагони и скрити желания. Това, което несъзнаваното прави, е да се погрижи за голяма част от тежестта на мисълта. Казано по-просто, мозъкът ни се нуждае от паралелна и несъзнателна обработка. Това е така, защото не може да сме наясно с всичко, което правим в ежедневието си.

Четене, шофиране, колоездене, писане, знанието, че Токио е столицата на Япония, че „Ловецът на хвърчила“ е книга на Халед Хосейни или че харесваме зеления чай повече от билковия. Това са всички измерения, които се контролират от нашето подсъзнание. Всъщност веднага щом придобием знания, открием нещо, което харесваме, или споменът се установи, тази информация се автоматизира и управлява от нашия подсъзнателен ум.

Фалшивото чувство за контрол, което имаме във всичко, което правим
Имаме наивното усещане, че притежаваме пълен контрол над всичко, което правим. Ставаме сутрин, вземаме душ, качваме се на метрото за работа, ядем, общуваме, вземаме решения и т.н. В интерес на истината ние предполагаме, че нашият съзнателен живот е точно това: да се справяме ефективно в ежедневието си.

Въпреки това голяма част от това, което правим, отговаря на автоматични действия. Това ше демонстрирано от бащата на научната психология Уилям Джеймс. В момента, в който определени действия или процеси се научат и изпълняват често, те стават автоматични. До такава степен, че много от това, което правим, е извън нашия съзнателен контрол.

Например първите десет пъти пианистът репетира музикално произведение, той трябва да мисли за него и да се съсредоточи внимателно върху партитурата. След време той ще я изпълнява автоматично и несъзнателно.

Както демонстрира психологът и носител на Нобелова награда Даниел Канеман, нашият мозък има ограничено количество когнитивни ресурси и изисква голяма част от задачите да бъдат автоматични и несъзнателни.

Много от нашите решения са несъзнателни. Не спираме да анализираме всяка променлива и част от информацията, защото това би отнело време, с което невинаги разполагаме. Имаме нужда от този механизъм, за да реагираме бързо на изискванията на вашата среда.

Интелигентността също се нуждае от подсъзнателния ум
Ако действията ни почти винаги се управляват от подсъзнателния ни ум, това прави ли ни по-малко интелигентен? Откъде идва способността ни да действаме интелигентно?

Д-р Елизабет Лофтъс, математик и психолог от Станфордския университет, и Марк Клингер провеждат изследване, което твърди, че всеки когнитивен процес се нуждае както от съзнателния, така и от несъзнателния ум.

Те заявяват, че интелигентността трябва също да използва вече интегрирано обучение, спомени и дори интуиция. Наистина сложното познание изисква планиране, логически разсъждения, задълбочен анализ и съзнателна мисъл. Но също така трябва да използваме своето несъзнавано. Заедно те изграждат всичко, което сме.

И накрая, трябва да спрем да мислим за несъзнаваното като за част от нашата психика, където е скрито всичко, което потискаме. Всъщност нашето несъзнавано също е съюзник на нашия интелект.