Отчаян, изгубен, сломен и разстроен. Психологическите травми оставят дълготрайни емоционални фрактури, които не се виждат с невъоръжено око, но които сериозно ограничават качеството на живот на страдащия. Често се казва, че малко от нас успяват да избегнат този тип преживявания, защото съдбата е едновременно непредсказуема и жестока.
Това обаче не означава, че тези рани не могат да бъдат излекувани. За да разберем пътуването към изцелението, има полезна метафора за разбиране как се случва тази промяна. Тя се нарича
Метафората на шкафа за бельо
Тя се използва, за да се разбере как са организирани травматичните спомени. Като цяло оцелелият от травма проявява наистина неподредени спомени за болезненото събитие. Те често могат да бъдат блокирани, скрити дълбоко в ума му или дори придружени от напълно ирационални и вредни мисли.
Травмираният индивид трябва да възстанови спомените си от тези скрити места, да ги анализира и след това да ги запази на правилното място.
Хипокампусът „затрупва“ нашия умствен шкаф
Хипокампусът играе решаваща роля при формирането на психологическите травми. Изследване, проведено от университета Райърсън (Канада), посочва, че този регион на мозъка е засегнат от неблагоприятни преживявания. Освен това превръща тези спомени в болезнени и стресиращи образи.
Хипокампусът е отговорен за етикетирането на спомените като травматични или нетравматични. Метафорично, той е отговорен за поставянето им в дълбините на мозъка по обезпокоителен начин, придружавайки ги с отрицателни валентни емоции. Те са толкова интензивни, че често това, което се е случило в миналото, може да се помни със същата мъка, както ако се случваше днес.
Амигдалата етикетира спомените като опасни на психологическия рафт
Докато хипокампусът класифицира спомените като смущаващи, амигдалата генерира усещането за постоянна заплаха. Обикновено показва висока хиперактивност при обстоятелства, свързани с травма. Това кара страдащия от травма да вярва, че всички свързани спомени и усещания означават, че заплахата се случва отново.
Метафората за шкафа за спално бельо предполага, че страдащият от травма трябва да се изправи срещу тези две „същества”, които са разхвърляли дрехите си (спомени) наоколо. Те правят това, като ги пренареждат и етикетират по различен начин.
Организирайте мисловния шкаф за бельо, за да организирате живота си
Целта на метафората за шкафа за спално бельо е да накара индивида да осъзнае, че умът му съдържа спомени, които трябва да бъдат прегледани, етикетирани правилно и внимателно прибрани отново.
Ако не подредим спомените си, всеки път, когато отворим вратата на паметта, болката ще се появява отново.
За да могат тези неблагоприятни спомени да съществуват в мисловния шкаф за бельо заедно с безобидните, те трябва да бъдат извадени наяве и анализирани. Жертвите на травма често се чувстват виновни за случилото се. Това е нещо, което те трябва да преформулират, за да се излекуват.
Коментари (0)
Вашият коментар