Напишете дума/думи за търсене

Ирма от Sentiments in the kitchen: Когато заровя ръце в брашното, забравям за проблемите (+рецепти)

Тя е толкова сладкодумна, че ще я представя съвсем набързо, за да има повече място за нейните думички. Ниже ги с такава любов, с каквато вероятно точи баницата или разбърква пилешката супа.

Ирма е стопанка на един много жив, богат и сочен на идеи блог – казва се Sentiments in the kitchen... и ще ви накара да се почувствате отново като в мързелив следобед някъде из своето детство, когато от кухнята ухае на печени чушки и патладжани, а чувството за безметежност дирижира посоката на всяка ваша мисъл.

Ирма, ако човек съди за вас по блога ви, ще си каже, че от сутрин до вечер сте в кухнята и майсторите нови рецепти. Каква е реалността?

Ами реалността понякога е точно такава, но като изключим празниците и някой ангажимент към близки и познати, това се случва много рядко. Винаги във всичко търся баланс и ако трябва да стоя от сутрин до вечер между фурната, котлоните и мивката, ще разваля личния си комфорт. Обичам да готвя, но ми харесва и на мен да сготви някой. Харесва ми да се грижа и да глезя любимите си хора, но ми е приятно да застана и от другата страна и да се наслаждавам на вниманието им. Извън кулинарията работата ми е в сферата на услугите и освен да се губя някъде из планината, истински се разтоварвам в кухнята и зад обектива на камерата.

Кога и как създадохте блога, каква е неговата история?

През 2009-а загубих мама и това ме извади от релси за дълъг период. Бях като отнесена, неадекватна и колкото се стараех да се държа и да не ми личи, толкова проблемът се задълбочаваше. Онзи период съвпадна и с установяването на дъщеря ми в Германия, с идването на бял свят на първия ни внук и макар до мен да бяха съпругът ми и синът ми, чувствах се много самотна, тъжна, осакатена. Случайно, търсейки някаква рецепта в интернет, попаднах във форума на „Гответе с мен“ и се запознах със страхотни кулинари, споделяхме идеи, рецепти, постепенно се престраших да показвам свои творения, започнах да снимам и да записвам рецептите за някои от тях. След време започнаха да ми подхвърлят, че е време да открия собствен блог, в който да систематизирам рецептите си, но това ми изглеждаше твърде отговорна задача. Минаха няколко години, нещата при мен се успокоиха, страстта ми към кулинарията и към фотографията нарастваше и блогът ми се роди съвсем спонтанно - на Гергьовден през 2012 г.

Променят ли се, макар и неусетно, вкусовете на българина?

Погледнато генерално, мисля, че винаги са се меняли. По времето на соца живеехме в затворена система и всичко (дори и кулинарията) ни бе унифицирано, особено в градовете. Но, слава Богу, запазили са се стари рецепти на традиционни български ястия, които днес, след годините на западната кулинарна инвазия и мода, българинът отново търси и преоткрива. Това е истинската наша храна, с истински наши продукти, наши плодове и зеленчуци, определящи генома ни и осигуряващи ни здраве и дълголетие. Жалко бе да ги загърбим и да прегърнем чуждото като уж по-добро. Но и това ще отмине, като остане само най-доброто ново и доказалото се добро старо. Хубаво е, че днес можем да се информираме бързо, да избираме, да си набавяме лесно всякакви храни, да се наслаждаваме на любимите си вкусове, да се възползваме от откритията на техниката и на модерните тегнологии. Животът ни се улеснява много и асортиментът от храни се разнообразва, но усещам и виждам някакъв завой назад, към традиционната кухня - това не е само в България и е чудесно.

От друга страна, българинът е традиционалист и в малките градове, в селата хората си пазят традициите и готвят по рецепти, предавани от поколения – простичка, но полезна и много вкусна храна. Да, произходът на много от тях е спорен, но ако питате местните, ще ви кажат, че това си е тяхна рецепта, от баба и прабаба. Българинът е любопитен и отворен към новото, към чуждото и непознатото, но и тачи и пази своето. Никога няма да изчезнат нашите мусака, шкембе чорбата, гнетените чушки, бобът със осолен кокал от качето, качамакът, пататникът, катъкът...

Кои принципи на здравословното готвене и хранене спазвате неизменно?

Старая се да готвя разнообразно, на бавен огън и в безвредни съдове - предимно от глина, чугун, керамика, инокс. Наблягам на сурови плодове и зеленчуци, много салати. Продължавам да си приготвям домашни консерви, туршии, конфитюри и мармалади, нектари по бабините рецепти, задължително редувам сухи с по-течни гозби, пържено с варено, задушено. Не се лишаваме от нищо, което харесваме, но внимавам с честотата на прием на пържено и сладко. Маргарин е мръсна дума, ползвам само масло, зехтин, олио и понякога свинска мас. Хлябът ни по-често е домашен. Меся си го сама, от хлебопекарна все още нямам нужда. Не пием газирани напитки и не купуваме безалкохолни, но без мляко и млечни не можем, те са нашето прегрешение. Без месо можем да издържим и десет дни, но без мляко и сирене – не. Киселото мляко си квася от над 25 години. Сирене и кашкавал се старая да си приготвям от домашно мляко, когато мога. Колбаси също. Да, купуваме и от магазина, но само от доказани производители, предлагащи добро качество. С рибата се затруднявам, че днес къде има чиста не знам, но си намираме колая. И не оставам никога без големи гердани с нанизан чесън и люти чушлета.

Как се раждат рецептите ви?

Някои ги знам от мама и баба. Други съм научила от приятели, от кулинарни програми, от други блогъри. Чета много кулинарна литература. Имам си „кулинарна библия“, наследство от баба – една много стара унгарска книга с рецепти от 1864 г. С годините опитът си казва тежката дума и днес лесно скалъпвам рецепти сама, чийто резултат да се харесва от всички. Ето днес в магазина усетих аромата на едни разкошни ягоди и съзнанието ми веднага визуализира десерта. Две кутийки маскарпоне, връзка мента и един бял шоколад допълниха рецептата. Но ще го приготвя в почивните дни, а дотогава нищо чудно още нещо да добавя към основната идея.

Имате специална рубрика за „Простите неща“ - например каша, качамак с пръжки и т.н. Идват ли на мода отново простите неща, след като опитахме почти всичко?

Май скоро не съм попълвала с нова рецепта рубриката, трябва да поправя това, но все не стига времето за всичко. Независимо дали става дума за храна или друго, простите неща никога не са излизали от мода, ако може да се каже така. Те си съществуват в нашето ежедневие, но остават в сянка, за тях като че ли не се говори. Новите храни, които ни заляха отвсякъде, са поднесени по-атрактивно и се рекламират добре. А и нали трябва да сме модерни, да вървим в крак с времето, да опитаме всичко, докато можем – екзотична кухня, фюжън, гурме... Но и днешните младежи, поглъщащи по пет бургера дневно, знаят циганската баница, с която ние сме израсли, и все по-често узнавам с удивление и радост, че си я хапват от време на време, и то с апетит.

Наскоро едно младо момиче много се зарадва на идеята, която ѝ подхвърлих, да обогати тестото си за соленките освен с другите редовни добавки като сирене, кашкавал, колбас, с лук и пръжки. Изненада ме възторгът ѝ и бързата реализация на рецептата, защото пръжките все още карат много хора, особено млади, да бърчат нос. Да не говорим, че някои от тях дори не знаят какво е това.

През последните една-две години се появяват кафенета и заведения за бързо хранене, които предлагат на клиентите си домашни печива с не дотам префектна като от конвейер или излязла под ръцете на майстор сладкар форма, но приготвени с истински продукти и ухаещи на домашна фурна. Фермерските пазари все по-често се пълнят с простите храни от село, сякаш по рецептата на нашата баба. Има надежда.

Може ли да кажете на прима виста по една рецепта със зелении?

С любимата ми коприва бих сварила една крем-супа, кадифена, уханна и полезна.

Трябва ни една торбичка млада коприва, само листата, измити старателно. В тенджерка на слаб огън стопяваме 60 г масло с 3 с.л. зехтин и в тях задушаваме до омекване 1 главичка наситнен лук и 2 скилидки смачкан чесън. Добавяме 2 картофа, нарязани на дребни кубчета, и доливаме 1 литър зеленчуков бульон. Нека всичко поври, докато се сварят картофите, след което пасираме идеално и добавяме копривата, 1 връзка наситнен магданоз и 7-8 листа калоферче. Доливаме вода до 2 л и оставяме супата да ври 5-6 мин, след което отново пасираме, подправяме с лимонова кора и сол на вкус. Сервираме порциите, гарнирани с щедра лъжица квасена сметана. Препечена филийка хляб, натрита с чесън и намазана с масло, е идеално допълнение.

Случвало ли се е да лекувате нещо с храна?

Както е известно, добрата храна лекува. Всеки знае поне една рецепта лекарство. Наскоро със сина ми изкарахме много тежък грип и освен с обичайните средства се лекувахме и подсилвахме с пилешка супа. Винаги помага на организма да се справи по-бързо с грипните вируси. Чесънът пък понижава високото кръвно налягане, докато чашка кафе ще нормализира ниското. Ако детето ви е злоядо и анемично, научете го да пие чай от шипки – редовната му употреба ще засили апетита му, ще повиши имунитета и ще поддържа оптимални нива на състава на кръвта. Шипкте имат високо съдържание на витамин С – повече, отколкото в касиса и в ябълките. Освен това са богати на каротин, витамин К и Р, пектини, калиеви, натриеви и железни соли. Вълшебен плод, който е добре да присъства във всек дом.

Може ли да споделите за някой традиционен продукт или подправка, които употребявате по нетрадиционен начин?

Веднага се сещам за лавандулов цвят, който добавям към топло мляко, капучино, лате и кафе. Или черен пипер, поръсен върху конфитюр, резени ябълка, поръсени със сол и стрит сух джоджен – на пръв поглед странни приумици, но сполучливи комбинации със страхотен вкус.

Коя от чуждите кухни ви е най-силно на сърце и кое е ястието от нея, което приготвяте най-често?

Без да се замислям и за миг, веднага казвам: средиземноморската кухня и по-специално италианската. Салата „Капрезе“ с много пресен босилек или българския му вариант - градински домати с прясно сирене и риган, мога да си хапвам целогодишно по много всеки ден и никога няма да ми омръзне. На момчетата ми фаворити са им пица и лазаня.

Ако бързате и нямате много продукти, какво обикновено сервирате на семейството си за вечеря?

Вечерята е лека. Блюдо от сирена, яйца – варени, пържени или поширани, поръсени обилно с благ или лют червен пипер, на всеки според вкуса, препечен хляб и голяма зелена салата. Това винаги имам в хладилника и винаги би спасило вечерята.

А когато дойдат гости, с какво обичате да ги впечатлявате?

С нещо нетрадиционно, едно скрито в друго. Мъжете винаги се радват на добра порция жарнато месо, а дамите потриват ръце за домашен сладолед през лятото и торта през останалото време.

Изглежда че доста добре се оправяте с тестото, а това е работа за професионалисти. Коя е рецептата за хляб или баница, която може да препоръчате и на начинаещ в кухнята и резултатът да е гарантирано положителен?

Тестото е моята слабост и страст в кухнята. Но уменията ми са все още далеч от професионални. С един хляб без месене, изпечен в чугунена тенджера, всеки би се справил, дори още от първия опит. Стига само да се спазват стриктно напътствията. Такъв хляб може и царя да отбие от пътя. Ароматът му може да се сравни с щастливо детство, а коричката му може да ви накара да забравите за каквито и да било диети.

А най-вкусната баница според мен е собственоръчно разточената. С овче сирене, с масло и домашни яйца. Рецепти и за двете има в блога ми.

Какви са вашите настроения в кухнята?

Всякакви. Понякога съм в настроение за експерименти – тогава никой да не ми се пречка в краката. Друг път влизам да готвя по задължение – тогава съм най-експедитивна. Когато ме е обзела меланхолия, готвя по бабините рецепти. Когато се чувствам доволна, сигурна и спокойна, готвя с шоколад. Случва се да ми се спи и да готвя – в един такъв случай сложих тенджерата на котлона и забравих да го включа. След два часа разбрах какво не съм направила. Най-проятно ми е да скоча спонтанно и да се заема с току-що родила се в главата ми идея, да имам всичкото ми необходимо време на разположение и добри продукти подръка. А когато заровя ръце в брашното, забравям за проблемите и се успокоявам неусетно. Месенето на тесто е моята психотерапия, зарежда ме със спокойствие и безгрижие, които се предават с аромата от фурната и на останалите.

Царевично-ръжен хляб с чедар

необходими продукти:

300 г ръжено брашно

300 г царевично брашно

200 г бяло пшеничено брашно

1 с.л. сол

1 с.л. захар

1 кубче прясна мая (42 г)

1 яйце

5-6 с.л. зехтин

500 мл топло прясно мляко

допълнително

100 г сирене чедар

1 с.л. наситнен пресен див лук (по желание)

начин на приготвяне:

1 В купа събираме и разбъркваме трите вида брашно със солта.

В средата му правим кладенче, в което слагаме захарта и натрошената мая. Доливаме половината топло мляко и разбъркваме, като събираме малко от брашното, докато се получи рядка каша.

2 Покриваме купата и оставяме за около 15-20 мин да се развият дрождите на маята.

3 След това замесваме меко тесто, като добавяме яйцето и наливаме зехтина и останалото топло мляко.

4 Напудряме с брашно леко плота и дооформяме тестото до гладка топка. Връщаме го обратно в купата, поръсваме нежно с брашно, покриваме и оставяме на топло, докато удвои обема си.

5 Втасалото тесто разстиламе върху набрашнен плот с ръце (не разточваме) на дебела кора, върху която рендосваме чедара. По желание добавяме и дивия лук и навиваме на стегнато руло, което намасляваме отгоре със зехтин.

6 Застиламе тавата с хартия за печене, поръсваме леко с брашно и поставяме хляба. Покриваме го отново с кърпата и оставяме да бухне.

През това време загряваме фурната на 200°.

7 Печем около 40 мин на средна скара, като заедно с хляба слагаме във фурната (на дъното ѝ) купичка с топла вода да се изпарява, за да е мека коричката.

8 Топлия хляб изваждаме върху скара, покриваме с кърпа и оставяме да се охлади.

В никакъв случай не режете топъл хляб, особено ако е приготвен от ръжено брашно или го има в състава си! Ръженото брашно, независимо дали е в комбинация с друго, прави хляба плътен и леко влажен, което е предпоставка да развали вкуса му, ако не е оставен да изстине напълно.

Банички с лозови листа

необходими продукти:

(за 12 бр.)

1 пакет кори, препечени на сач

за плънката:

20-25 млади лозови листа

1 връзка зелен лук

3 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. царевично брашно

1 бакпулвер

250 г сирене

сол и черен пипер на вкус

100 г меко масло

за намазване:

1 яйце + 1 с.л. зехтин

сусам за поръсване

начин на приготвяне:

1 Най-напред измийте и попарете в гореща вода лозовите листа за около минутка-две. Прецедете горещата вода и ги залейте със студена, след което отцедете добре и надробете на ситно.

2 Почистете, измийте лука и също надробете.

3 В дълбока купа разбийте яйцата с киселото мляко. Добавете брашното, разбъркано с бакпулвера, след това лозовите листа, лука и накрая натрошеното сирене.

4 Посолете на вкус със сол и черен пипер и разбъркайте добре плънката, за да се разпределят равномерно в нея съставките.

5 Включете фурната да се загрява на 200°.

Застелете тавата от фурната с хартия за печене.

6 За оформянето на баничките слепете по две кори, като помежду им обилно мажете с масло.

7 След това намажете обилно с плънка и навийте руло откъм тясната страна на корите.

8 Рулото разрежете на две половини, а всяка от тях на още две. Така от едно руло се получават 4 банички.

9 Подредете готовите банички в тавата и ги намажете отгоре с яйцето, разбито със зехтина. Поръсете със сусам и печете до златиста коричка – около 30 мин.

Извадете баничките, оставете да се охладят за десетина мин и поднесете.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X