Напишете дума/думи за търсене

Какви били порядките на траките в секса?

Интересът към траките, техният бит и култура, техните порядки и начин на живот не престава да вълнува както нас българите, така и много учени по света. Траките са съжителствали с елините и римляните и в много отношения не са им отстъпвали по нищо. Те обаче са имали свои нрави и обичаи, които археолозите и историците непрестанно проучват, а новите находки, които биват непрестанно откривани по нашите земи им дават все повече информация.

Какви дрехи са носели, как са се женели, защо не са държали на девствеността, били ли са пияници или не?

„И СЕ РАЗБРА ЗАЩО СЕ ПОКРИВАТ С КОЖИ...”

Обичайната ни представа за древните гърци и римляни е свързана с леко облечени хора. Дрехите им от ленен или вълнен плат са били свободни, не са прилепвали по тялото. Носили са къси или дълги хитони, както и хламиди и химатиони. Ефирните дипли на премяната им – и по-специално на дорийския пеплос, античните скулптори са умеели да пресъздават и в студения камък. За такава „мода” думата и тогава си е казвал мекият средиземноморски климат, в който виреят маслини и смокини, а дебелият сняг е сензационно изключение.

Полуразголеният облик обаче не е присъщ на траките, от които малка част са се радвали на преобладаващо топло време. Дрехите им – пригодени за по-сурови и променливи условия – са правили впечатление на летописците.

Тракийците носели в похода – отбелязва на едно място Херодот – на главите си шапка от лисича кожа, по тялото си хитони, отгоре наметнати с шарени ямурлуци, на краката и бедрата чизми от еленова кожа...

100 години по-късно калпакът привлича и погледа на Ксенофонт, един от онези елински историци, които имат богати лични впечатления за траките. Ето как разказва той епизод от една военна кампания:

Падна много сняг, а студът беше такъв, че водата, която донасяха за обяд, замръзваше, и виното в гърнетата също, и на много гърци премръзнаха носовете и ушите.

Тогава се разбра защо тракийците си покриват главата и ушите с лисичи кожи, защо ризите им обгръщат не само гърдите, но и бедрата, и даже за езда те обличат не къси плащове, а наметала до петите”.

Воинските еленови ботуши, отбелязани от Херодот, позволяват да допуснем, че тракийският селянин е носил цървули – най-простата и евтина обувка от кожа. Загадка остава обаче дали в гардероба си траките са имали нещо като панталони. По-скоро да, особено ако се вгледаме във фреските от Александровската гробница. А в началото на I в. сл.Хр. римският поет Овидий, заточен в Томи (днес Кюстенджа, Румъния), презрително пише за „тълпи от гети в панталони”.

Исторически появата на тази дреха е свързана с ездата. Причините са разбираеми. (И сигурно има защо мъжката пола да е оцеляла като традиция в планински райони – като Шотландия, а не в степ, където номадите едва ли не от люлката са скачали на седлото.)

Тъкачките в Древна Тракия са знаели как да правят разнообразни платове. (В един старинен гроб, например, е открита тъкан, комбинирана от... лен и вълна.) Боядисвали са ги и в различни цветове – умение, овладяно по нашите земи още в медно-каменната епоха. Траките са държали не само да им е топло, но и да изглеждат добре.

Евтина като материал, но впечатляваща като замисъл и изработка е тази бронзова фибула от VII-VI век пр. Хр. С нея е кичила косите си тракийка, живяла в околностите на днешния град Видин
Евтина като материал, но впечатляваща като замисъл и изработка е тази бронзова фибула от VII-VI век пр. Хр. С нея е кичила косите си тракийка, живяла в околностите на днешния град Видин

И мъжете, и жените еднакво обичали пъстрите дрехи. Освен това са се татуирали и са носили всевъзможни пищни накити от злато, сребро или бронз – пръстени, обеци, гривни, торкви (огърлици във формата на гривни), колани, фибули (големи безопасни игли за закопчаване на облеклото). На въпроса „Как изглеждам?” криво-ляво са отговаряли кръгли огледалца от излъскан бронз.

Стенописите от Александрово потвърждават пристрастието на траки към разноцветни тъкани и дрехи
Стенописите от Александрово потвърждават пристрастието на траки към разноцветни тъкани и дрехи

А козметиката навлиза по-сериозно едва по римско време, от когато са запазени доста приспособления са разкрасяване – предимно съдинки за благоухания и грим. Благодарение на такива находки знаем, че заможната тракийка е била наясно с процедурата, която днес се нарича кола маска.

На красотата онези, които са можели да си я позволят, са държали и в бита. Използвали са разнообразни, майсторски изпипани съдове – глинени, бронзови, а нерядко сребърни или златни. От технологично напредналите елински полиси и най-вече от Атина, заможните траки се снабдявали и с луксозна рисувана керамика и други стоки.

Бронзов балсамарий (съд за благовония и масла) с бюст на Ерос – римският бог на любовта. Направен е през ІІ или в първата половина на ІІІ век сл.Хр. Колекция Васил Божков
Бронзов балсамарий (съд за благовония и масла) с бюст на Ерос – римският бог на любовта. Направен е през ІІ или в първата половина на ІІІ век сл.Хр. Колекция Васил Божков

Секс и семейство

Многоженството е било прието и разпространено сред древните траки, за това свидетелстват различни елински автори. Еврипид (480–406 пр.Хр.), един от най-големите антични поети и драматурзи, пише за „покритата със сняг Тракия, където един мъж се свързва с много жени и поред легло им дава”. А тъй като е било обичайно мъжете да откупуват жените си от техните родители, по-многобройни „хареми” ще да са имали аристократите. (Учените, разбира се, не биха употребили думата „харем”, а тя и не е съвсем точна. Терминът им е „разширено семейство”.)

Девствеността на булката не е била съществена за траките, научаваме от Херодот: „Не пазят девиците, ами им позволяват да се сношават с онези мъже, с които те сами пожелаят. Но омъжените жени пазят строго”. Подобна свобода преди брака, впрочем е била обичайна и при други племена и народности в древността.

Сватбите, както и ражданията и погребенията, са повод за семейни празненства с много ядене, пиене и различни забавления. Изобщо тракийците обичат да се веселят, да устройват гощавки, да посрещат гости, да поднасят и получават подаръци.

Какво е било положението на жената? Различни древни сведения и до днес подхранват спорове доколко тя е имала права и какви точно. Но изглежда по-вероятно да е била „човек второ качество”, нищо че върховното божество в тракийската религия е жена – Великата богиня майка.

Философът Платон 428–348 пр.Хр. твърди: „Тракийците... използват жените си, за да им обработват земите, да им пазят и отглеждат добитъка и всякак да им слугуват, като че ли са им роби“.

Не по-розова е била съдбата им, ако се случи да овдовеят, дори онова, което разказва за траките бащата на историята Херодот да е преувеличено:

„И когато някой от тях умре, става голям спор между жените, а и голямо старание от страна на близките, относно това, коя от тях е била най-обичана от мъжа. А която бива избрана и почетена, след като бъде възхвалена от мъже и жени, бива посечена на гроба от най-близкия си роднина и след като бъде посечена се погребва заедно с мъжа си, а другите го смятат за голяма беда, защото това е най-големият им позор”.

Историците са скептични към тази трогателна картина, независимо че твърдението на Херодот е подето и разкрасено и от по-късни древни автори. Но ако в нея има зрънце истина, то ни насочва към така нареченото обезсмъртяване, което изглежда е било много важно за древните траки. За тракийката погребването заедно със съпруга може би е представлявало единственият път към безсмъртието, следователно голяма чест.

Принцесата от Могиланската могила

Дали над овдовялата тракийка често или само в изолирани случаи е висяла смъртта, едва ли ще разберем. Но има улики за поне един такъв случай.

В средата на 60-те години на ХХ в. в днешна Враца, тоест в земите на многочислените и войнствени трибали е открито погребение на много богат тракиец. Разкопките на Могиланската могила в града говорят, че в последния му път зрелият мъж е изпратен с многобройни предмети и украшения, с колесница и три коня. (Богати траки често са били погребвани с конете си – като част от всичко, което би им послужило в задгробния живот. А чешките историци братя Шкорпил са събрали сведения за открити в средата на ХIХ в. следи от „суперпогребение” недалеч от Перущица. Там били заровени 6 колесници с конете и с кочияшите, убити, за да последват господаря си.)

Освен това заедно със знатния покойник са погребани и две млади жени.

Едната, чиито останки са намерени до един от конете, е била прислужница или робиня. Другата е популярна днес като „тракийската принцеса от Враца” – тя е била положена до мъжа, пременена със скъпи дрехи и бижута, и с 200-грамов изящен златен венец на главата.

Била е хубава, личи от лицето, възстановено от опитния антрополог проф. Йордан Йорданов, член-кореспондент на БАН. Била е висока 1,45–1,50 м – „миньонче”, както бихме казали днес. Била е вероятно на 16–17 години. Долу-горе същата или малко по-голяма е и възрастта на прислужницата.

Какво е станало?... Коварни убийци може да са нападнали богат дом или заразна болест да е покосила и тримата наведнъж. Всичко може да се предположи. Ала до женските скелети археолозите намерили и две железни острия, някак чужди, определено не намясто сред кани, фиали и други погребални дарове. Те подсказват какво се е случило в първата половина на IV в. пр.Хр., там където сега е центърът на Враца. Заклали са двете момичета.

А дали те са се борили и надпреварвали с други дами за тази чест – това никой никога няма да знае.

Пияници?

Любители на веселието и празненствата, невъздържани в яденето и пиенето – такива са древните тракийци. Най-образованите елини са ги наблюдавали с любопитство, с неразбиране и надменност. Благодарение на един от тях – Хекатей от Милет (546–478 пр.Хр.), знаем как самите траки са наричали пияните: санапи.

„Всички тракийци са пияници”, твърди Теопомп, а Платон ги упреква, че „при тях дори жените пиели”. Друг автор се вглежда как са вкусвали виното – „лакомо с големи чаши”, друг отбелязва, че тракийски воини пиели по чаша и преди бой.

Откъде – освен от действителната почит на траките към виното – са изникнали всички тези упреци?

Древните гърци са разреждали виното с вода, в съотношение 1:2 или 1:3. Който – измежду самите тях – го пие чисто, вече е смятан за доказано пропаднал човек. Този признак е бил достатъчен за елините, а тракийците наистина не са разреждали виното. Мисълта, че особеностите на климата също предопределят питейните навици на един народ, едва ли е занимавала античните автори.

Думата си е казало и гръцкото пренебрежение към чужденците. Нерядко са подчертавани такива особености на „варварите”, които ги представят като екстравагантни и прости. Може би такъв мотив се крие и зад думите на Аристофан, че „траките много обичат чесън”.

Освен това в родината на бог Дионис масовите религиозни ритуали не са минавали без вино, често ароматизирано с билки, а може би дори подсилвано. В интересната си монография „Траките и виното” проф. Иван Маразов отбелязва например, че в древността е било познато упойващото въздействие на конопа.

А доколко траките са били „пияници”, можем да съдим по красивите и разнообразни ритони, фиали и кани, достигнали до наши дни. Те говорят за естетика на трапезата, за култура в общуването на „чашка”, не за примитивни „варвари”, които се наливат.

Любовна сцена от украсата на тракийски глинен съд
Любовна сцена от украсата на тракийски глинен съд
Из „Траките”

Книгата може да поръчайте тук!

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X