Напишете дума/думи за търсене

Испанската кухня – микс от вкусното на гърците и римляните (+рецепта)

Невероятният гастрономичен калейдоскоп, който представлява испанската кухня, е амалгама от кулинарните предпочитания на финикийци, гърци, римляни, картагенци и араби.

В страната на фламенкото, слънцето, безкрайните плажове, плътния аромат на зехтина и шафрана, портокалите и виното живеят 17 националности, които определят разликите в различните региони. Почвайки от езика, културата, артистичните традиции, политиката, та стигайки до кулинарните предпочитания.

Гърците са дали своя принос с използването на зехтина, римляните – на ориза, арабите – на различни характерни подправки като канела и шафран и на смесването на сухи плодове и месо, а с откриването на Америка са внесени доматите, шоколадът и картофите, без които популярната испанска тортия нямаше да съществува.

Ако не сте ходили досега в Испания, тогава не се учудвайте, ако видите, че баровете са пълни от рано сутрин, но не заради напитки, а заради вкуснотиите, които предлага тамошната кухня. В родината на Лорка е особено популярно да се закусва, обядва и вечеря по заведенията, които са нещо средно между кафене, бирария и ресторант.

До дванадесет се сервира закуска, която в оригиналния си вид е сладка, но може да помолите келнера да ви сервира сандвич със сирене или колбаси.

От обяд до 4 следобед кухнята сервира топли ястия. След това заведението затваря до вечерта, когато се започва сервирането на вечерята. За десерт освен сезонните плодове и сладолед се сервират пудинг или сладкиши.

Популярността на испанската кухня се дължи на паелята, гаспачото и тапасите. За нея се твърди, че спада към здравословните, той като масово се използва зехтинът, който е признат от диетолозите за най-полезната за организма. Най-често приготвяните ястия са от риба, морски дарове, бобови растения и ориз. Рецептите изобилстват от чушки, картофи, яйца, домати, маслини, бадеми и вино.

Гозбите в Испания са лесни за приготвяни и притежават изискан вкус благодарение на ароматни билки като шафрана.

Кухнята има различни господари в зависимост от областта, в която се намирате. На юг царуват морските дарове, докато в сърцето на страната на трапезата предимно се сервират зеленчуци и различни видове месо. В планинските райони доминират агнешкото месо и бобовите растения.

Визитната картичка на Кастилия е печеното телешко или агнешко месо, както и сушената шунка serrano и небеизвестните пикантни свински наденички chorizo.

Каталония е известна с рибните си ястия, приготвяни с пресни, варени или мариновани зеленчуци. В Галиция се сервират парчета пържена риба, задушени в лютив сос от домати, лук, чесън, зехтин и вино. Гозбата се нарича zarzuela de maricos. Валенсия е родината на паелята – най-известното испанско ястие, направено от ориз, задушен на голям железен тиган, откъдето идва едноименно наименование на манджата, заедно със зеленчуци, парчета пилешко месо или морски дарове.

В отечеството на Сервантес невероятна популярност имат ajo blanco - студена супа с рендосани зеленчуци, и gazpacho – прочутата студена доматена супа, съдържаща в себе си и зелени чушки, краставици, листа от кориандър, чесън, лук, люта чушка, овкусена със зехтин, сол и черен пипер. Именно тези ястие са служили за дневната дажба храна на всеки римски легионер, разположен на територията на днешна Андалусия.

Останалите типични за Испания супи са puchero, приготвяна с телешко, наденица, юфка, магданоз и чесън, както и гъстата olla podrida, чиято основа са агнешко месо, телешки бифтек, телешки опашки, шунка, пушена наденица, боб и зеленчуци.

Ако трябва някоя манджа да бъде титулувана като кралицата на тази кухня, без съмнение това ще бъде тортията, известен още като испанския омлет. И не защото се прави по някаква извънземна рецепта, а защото може да бъде открита в абсолютно всеки регион на страната. Комбинацията от картофи, яйца, лук, сол и мазнина е едновременно много приятна за небцето, както и посилна за финансовия разчет на всяко домакинство.

Едни от типичните испански ястия са предястията tapas (тапас) и pinchos (пинчос).

Това са малки хапки и мезета, които често се предлагат като комплимент от заведението към поръчаното питие. Много често чужденците не правят разлика между тапас и пинчос и ги слагат под общия знаменател „тапас“, но всъщност пинчос са хапки на клечка, докато тапасите са покрити с „похлупак“. Именно с това са свързани и градските легенди относно възникването на „тапас“. Според една от тях кралят си поръчал чаша вино в някаква таверна и съдържателят, притеснен да не замърси напитката на Негово Величество, я покрил с парче шунка. На краля обаче толкова му харесала идеята, че си поръчал следваща, и следваща, и следваща.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X