Някои любопитни факти за писането

Печатната преса е истинска революция в света на писането. Създателят й Йоханес Гутенберг обаче умира беден и задлъжнял. Никой не вижда по онова време голяма полза от неговата изобретателност.

Светът на писането е едновременно загадъчен и фантастичен. Помага ни да взаимодействаме с герои, които са съществували преди хиляди години, в далечни земи, и с такива, които никога не са видели наистина бял свят. Написаното слово e трайно. Ето защо много трансцендентални послания са били записани върху камък, хартия или друга повърхност.

Естественият дом на писането е в книгите, а домовете на книгите са библиотеките. Едно от бижутата на човечеството, както и люлка на знанието, е била Великата библиотека на Александрия. Говори се, че някога в нея се съхранявали около 900 000 тома.
Окончателното й унищожаване през 640 г. сл. н. е. оставя монументална празнота за човечеството. За съжаление, никога няма да разберем какво казват първите папируси в историята.

„Писането е рисуването на гласа.“
Волтер

Говорейки за загуби, през Средновековието писането е било записвано на папирус или пергамент. Тези материали били изключително скъпи, поради което ръкокописците понякога изтривали предишното написано, за да ги използват повторно. Става дума за известните палимпсести. Благодарение на ултравиолетовите лъчи някои от тези текстове са възстановени. Сред тях са част от „Илиада“ и „Елементи“ на Евклид.

Любопитният произход на азбуката
Един от най-любопитните факти за света на писмеността е свързан с произхода на азбуката, която е тясно свързана с произхода на монотеизма.

Това се случва в Египет, когато фараонът Аменхотеп IV, син на Аменхотеп III, се възкачва на трона. Той прави истинска революция в своята култура. Владетелят заявява, че има само един бог - Слънцето, наречено Атон в Египет.

Много от идеограмите или графичните знаци на писане включват изображения, които представляват боговете. Фараонът наредил всички тези фигури да бъдат изтрити и позволил само 22 от тях да бъдат запазени. Те съответстват на съгласните, които имаме днес. Владетелят също започва да се нарича Ехнатон. Първоначалното му име било същото като това на баща му и било свързано с бог Амон, но той искал да бъде свързан с Атон.

Според Жерар Помие, известен френски психоаналитик, историята на Ехнатон е доста подобна на тази на Едип, герой от гръцката драма „Едип Рекс”. Помие твърди, че Ехнатон се е противопоставил на баща си, когато е отказал да се ожени за сестра си и е решил да се ожени за братовчедка си Нефертити. Но тъй като тя не му ражда деца, той по-късно се ожени за собствената си майка, за да роди наследник. Синът се казвал Тутанкамон (отново Амон) и се отрекъл от баща си.

Според Помие след като се оженил за майка си, Ехнатон имал монотеистичен изблик и искал да изтрие името на баща си (Аменхотеп) от лицето на земята, за да скрие собственото си прегрешение.

Препинателни знаци
Те са ключови елементи в писането. Днес ги познаваме и сме наясно за какво служат, но невинаги е било така. Някога се е писало без интервали между думите и без препинателни знаци. Освен това нямало главни и малки букви. Разбираемо, този стил поражда известна доза объркване, което изисква повече усилия от страна на читателите.

Около три века преди нашата ера библиотекар на известната Александрийска библиотека е бил Аристофан, автор на няколко гръцки комедии. Неговото намерение било да направи печатните текстове малко по-изразителни. Затова той предлага да се постави точка над, в средата или под всеки ред, за да се разграничи тонът, с който трябва да се чете: висок, среден или нисък.

Съвременниците му обаче не се зарадвали на предложението му. В края на краищата в онези дни било немислимо някой да разбере текст от едно четене. Отнема почти десет века, докато Исидор Севилски, архиепископ на Севиля, в крайна сметка възприема идеята на Аристофан и я прилага. Това дава тласък на развитието на препинателните знаци.