Най-големите признаци, че родителят не е подготвен да се справи с емоциите на детето си

Децата могат да имат големи чувства и понякога родителите не са подготвени да се справят с тях.

Родителството е сложно пътуване, изпълнено с предизвикателства, триумфи и безброй емоционални моменти, споделени между майките, бащите и детето им. Докато всеки родител се стреми да осигури грижовна и подкрепяща среда за наследниците си, не всички са оборудвани с инструментите и разбирането, необходими за ефективно навигиране в сложния пейзаж на емоциите на малчуганите.

В свят, в който емоциите понякога могат да бъдат както загадъчни, така и завладяващи, способността на родителите да утвърждават и да съобщават за чувствата на детето си става ключова. Когато родителят се бори с невъзможността искрено да признае или ефективно да разговаря за емоциите на малчугана си, това може неволно да посее семената на емоционалното прекъсване.

Липсата на безопасно пространство за емоционално изразяване може да ограничи емоционалния растеж на детето, да попречи на способността му да обработва сложни чувства и да допринесе за липса на емоционална интелигентност.

Начинът, по който родителят реагира на емоционалните изблици на детето си, също може да осигури жизненоважна представа за техния емоционален инструментариум. Моментите, в които родителите реагират с разочарование или гняв пред емоциите на детето си, потенциално могат да показват борба с емоционалната регулация. Тези реакции, макар и често неволни, могат да оставят трайни отпечатъци върху психиката на детето, оформяйки разбирането им за собствените им чувства и очакванията им за емоционални взаимодействия.

Родителите, които несъзнателно очакват децата им да се придържат към предварително определени емоционални норми, могат неволно да задушат автентичността и способността на детето да обработва чувствата органично. Този цикъл увековечава чувството за неадекватност у хлапето, което го кара да маскира истинските си емоции, за да отговори на възприеманите родителски стандарти.

За съжаление, незнанието как да се справите с емоциите или чувствата на детето обикновено може да се превърне в емоционално пренебрегване и дори злоупотреба.

Детските психолози разкриват кои са трите големи признака, че родителят не е подготвен да се справи с емоциите на детето си.

1. Родителите напълно отхвърлят емоциите на детето си
Те намаляват чувствата на малчугана. Отхвърлят или се подиграват на страховете на детето си.

2. Родителят се занимава със собствените си емоции, а не с тези на детето си
Когато малко дете, тийнейджър или дори пораснало дете е дълбоко в собствените си емоции, добрият и съзнателен родител ще разграничи своите емоции от тези на потомството си. Тези майка и татко са в състояние да чуят и разберат през какво преминава детето им. Това не означава съгласие с реакцията им, нито вземане на страна в дадена ситуация. Това означава да потвърдят чувствата на детето и да му дадат да разбере, че са до него.

Има червени знамена, показващи, когато родителят е ангажиран със собственото си емоционално преживяване, вместо да присъства в това на детето си. Един от тях е, когато родителят започне да се противопоставя на това, което хлапето споделя, заявявайки алтернативни възможности или реалности, които малчуганът все още не е готов да види.

Родителят може да спори с гледната точка на детето, преценявайки какво чувства то, което може да го накара да се съмнява във валидността на своите емоции. Родителят може да започне да защитава себе си, детето, друг човек или самата ситуация, предлагайки обяснения или извинения за случилото се.

Или той може просто да отхвърли това, което детето му споделя, като „нещо голямо“ или, още по-лошо, да остави детето да почувства, че това, което усеща, е грешно или невалидно. Поведението и фактите може да са неправилни или неподходящи, но чувствата са валидни. Точка.

Въпреки че най-вероятно е добронамерена, всяка от тези родителски реакции идва от място на дискомфорт в родителя или неспособност да идентифицира, изрази или да се справи със собствените си емоции.

Например, ако детето ви каже, че е тормозено в социалните медии и че се чувства уплашено, вие може да се ядосате. Вашият отговор може да бъде гняв или възмущение, желание да предприемете действия и да защитите детето си. Ако обаче не сте наясно дали вашият гняв е вашият отговор на ситуацията, може да не сте в състояние наистина да чуете, че детето ви е уплашено.

Ако не чуете, че детето ви е уплашено и не го подкрепите в тази емоция, то може не само да остане уплашено, но освен това сега също да се чувства само, защото мама или татко са заети със собствения си гняв.

Има въздействащи действия, които може да предприемете, за да останете извън плетеницата на това, през което детето ви преминава. Единият е да отразявате обратно на хлапето това, което чувате, като се стремите да разберете преживяването от негова гледна точка.

Това просто отразяване ви дава възможност да разберете какво всъщност преживява то, както и дълбоко го уверява, че е разбрано и не е само.

Ако установите, че спорите, осъждате или отхвърляте опита на детето си, отделете време за себе си, за да го разберете. Най-вероятно неговите емоции са предизвикали нещо във вашия собствен емоционален свят. Говорете с приятел, потърсете професионална гледна точка от терапевт или размишлявайте върху опита си, докато придобиете яснота на мислите и емоциите.

Въпреки нашите най-сърдечни и енергични усилия, ние невинаги сме 100% родители на място. Това е добре, стига да разпознаваме кога и в какво се отклоняваме. Дръжте се отговорни с любов в онези (безкрайни) области, в които вашите собствени отговори са най-добрият ви учител. Това е основна практика за емоционалното здраве и благополучие на вас, вашето дете и вашата връзка.

3. Родителят е свръхпротективен и пази детето си от света
Разпознаването на признаците, че родителят може да се бори да управлява емоциите на детето си, не е свързано с посочване на вина, а по-скоро с насърчаване на осъзнаването и насърчаване на растежа.

Родителството е непрекъснато пътуване на учене и адаптиране и разбирането на тези показатели може да бъде ключова стъпка към подобряване на емоционалното благополучие както на родителя, така и на детето.

Чрез култивиране на отворена комуникация, развиване на умения за емоционално регулиране и справяне с личния емоционален багаж, родителите могат да създадат среда, в която децата се чувстват утвърдени, разбрани и овластени да се справят със сложността на своите чувства.

Пътуването към превръщането в емоционално настроени родители е от полза не само за връзката родител-дете, но и полага основата за емоционалната устойчивост и благополучие на детето през целия му живот.