Автентични български рецепти за трапезата на Бъдни вечер

Бъдни вечер е една от най-свещените вечери в българския календар. Тя е вечер на очакване, смирение и надежда, в която домът ухае на печени кори, боб и сушени плодове, а семейството се събира около трапеза, подредена не просто с ястия, а със символи.

Традиционно блюдата са нечетен брой – най-често 7, 9 или 11.

7 – дните на седмицата

9 – месеците на бременността и новия живот

11 – числото на прехода и благоденствието

Всички ястия са постни, приготвени от земята – зърно, бобови, зеленчуци, плодове, ядки. Нищо не е случайно.

Боб в гърне – от Северна и Централна България

Бобът е гръбнакът на трапезата – символ на сила, изобилие и устойчивост. В много села се вярва, че ако бобът е вкусен, годината ще е плодородна.

Продукти:

500 г зрял боб

1 голяма глава лук

1 морков

1 зелена чушка

2 домата или 200 мл доматен сок

2 с.л. олио

1 дафинов лист

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. джоджен

1 ч.л. чубрица

сол и черен пипер

Приготвяне:
Бобът се накисва от вечерта. Сварява се, като първата вода се изхвърля. В глинено гърне се слагат всички зеленчуци, бобът, подправките и олиото. Залива се с топла вода и се пече бавно на 160–170°C около 2–2½ часа. В края се досолява.
Най-вкусен е, когато „къкри" дълго и спокойно.

Пълнени сушени чушки с ориз – от Тракия

Това е ястие, което ухае на лято, съхранено за зимата. Сушените чушки са гордостта на тракийската къща.

Продукти:

10–12 сушени червени чушки

1 чаша ориз

2 глави лук

1 морков

3 с.л. олио

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. джоджен

сол и черен пипер

Приготвяне:
Чушките се накисват. Лукът и морковът се задушават, добавя се оризът и малко вода. Плънката се овкусява и с нея се пълнят чушките. Пекат се около 45 минути, залети до половината с вода.

Сарми с лозов лист – от Южна България

Малки, стегнати, подредени – сармите са символ на семейното единство.

Продукти:

лозови листа от буркан

1 чаша ориз

1 глава лук

2 с.л. олио

червен пипер, джоджен, сол

Приготвяне:
Класическа оризова плънка, завита на дребни сарми. Варят се или се пекат бавно. Колкото са по-малки, толкова по-голямо е уважението към празника.

Каша от булгур – от Родопите

Родопската трапеза е тиха и скромна, но силна.

Продукти:

1 чаша булгур

1 глава лук

2 с.л. олио

3 чаши вода

сол

Приготвяне:
Булгурът се вари до гъста каша със запържен лук. Ястие за студ и дълги зими.

Постна пита с късмети

Питата се разчупва от най-възрастния. Първото парче е „за къщата".

Продукти:

500 г бяло пшенично брашно

1 пакетче суха мая (7 г) или 25 г прясна

300 мл топла вода

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

3 с.л. олио

брашно за поръсване

Приготвяне:

Маята се разтваря в топлата вода заедно със захарта и се оставя за 10–15 минути да се активира. В голяма купа се пресява брашното, добавя се солта, олиото и шупналата мая. Омесва се меко, еластично тесто.
Тестото се покрива и се оставя да втаса на топло около 1 час, докато удвои обема си. След това леко се премесва, оформя се пита и в нея се поставят късметите.
Питата се слага в намазана тава, оставя се за второ втасване около 20 минути и се пече в предварително загрята фурна на 180°C за около 30–35 минути, до златиста коричка.

Тиквеник (постен) – от Североизточна България

В Добруджа и Лудогорието тиквеникът е задължителният сладък завършек на постната трапеза. Тиквата носи сладост и слънце в най-късия ден на годината.

Продукти:

1 пакет кори за баница (400 г)

500–600 г настъргана тиква

150 г смлени или ситно нарязани орехи

120–150 г захар (на вкус)

1 ч.л. канела

4–5 с.л. олио

Приготвяне:

Настърганата тиква се смесва със захарта, орехите и канелата. Корите за баница се разстилат, леко се поръсват с олио и върху тях се разпределя плънката. Завиват се на стегнати рула и се подреждат в намазана тава.
Отгоре се поръсват с останалото олио и се пекат на 180°C около 35–40 минути, докато тиквеникът стане златист и хрупкав. Поднася се охладен.

Варено жито с мед и орехи – от Добруджа

В житницата на България житото е символ на живота, продължението и надеждата. На Бъдни вечер то се приготвя просто, без излишни добавки.

Продукти:

1 чаша пшеница (жито)

100 г смлени или счукани орехи

3–4 с.л. пчелен мед

щипка канела (по желание)

Приготвяне:

Житото се измива добре и се накисва за няколко часа или за една нощ. След това се вари на слаб огън до пълно омекване и разпукване на зърната (около 1–1½ часа). Отцежда се много добре и се оставя леко да изстине.
Добавят се орехите и медът, разбърква се внимателно. По желание се ароматизира с малко канела. Поднася се охладено.

Ошав

Ошавът е спомен за лятото, сварен в зимна вечер. Той присъства почти навсякъде в България и символизира плодородието и връзката с природата.

Продукти:

100 г сушени ябълки

100 г сушени круши

100 г сушени сливи

1,5–2 л вода

2–3 с.л. мед или захар (по желание)

Приготвяне:

Сушените плодове се измиват добре и се слагат в тенджера с водата. Варят се на слаб огън около 30–40 минути, докато омекнат и пуснат аромат. По желание се подслажда в края.
Ошавът се поднася охладен или със стайна температура.

Бъдни вечер не е вечер на изобилието, а на смисъла. Всяко ястие носи паметта на земята и хората преди нас.

Орехи с мед за сладък финал

Продукти:

200 г счукани орехи

4–5 с.л. мед

Приготвяне:

Разпределете орехите в купичка. Полейте с мед непосредствено преди сервиране. Традиционно се сервира като символ на плодородие и добър живот.

И нека помним, че Бъдни вечер не е вечер на изобилието, а на смисъла. Всяко ястие носи паметта на земята и хората преди нас.