Остава буркан туршия, зелето е поомекнало, салатите вече не ви вълнуват и някак все я „довършвате утре". Истината е, че туршията е готова подправка: киселина, сол, аромат, хрупкавина. Тя може да превърне обикновено ястие в нещо с характер, без да купувате нищо специално. Важното е да знаете кога да я ползвате като зеленчук и кога – като марината или „подкиселител" вместо оцет/лимон.
Преди да започнете, бърза проверка: ако има мухъл, неприятна миризма, слузеста текстура или газиране, което не е било там преди, не рискувайте. При нормална туршия най-ценни са две части: зеленчуците и сокът.
Как да я вкарате в готвене без да стане прекалено кисело
Туршията се добавя на два етапа. Ако искате да омекне и да се „вплете" в ястието, слагате я по-рано и я готвите 5–10 минути. Ако искате хрупкавина и свеж удар, добавяте в самия край. Ако е много солена или кисела, изплакнете за 5–10 секунди под вода и отцедете – това сваля рязкостта, без да убива вкуса. Сокът от туршия се използва като оцет и сол в едно: по малко, накрая, и винаги дегустация.
Пиле на фурна, мариновано със сок от туршия
Това е най-лесният „уау" трик, защото киселината омекотява месото, а солта го овкусява равномерно.
За 4 порции ви трябват 1,2–1,5 кг пилешки бутчета или цяло пиле на части, около 200–250 мл сок от туршия, 2–3 с.л. олио или зехтин, 3 скилидки чесън намачкани, черен пипер, сладък червен пипер и по желание щипка мед за баланс.
Смесвате сока, мазнината, чесъна и подправките. Заливате месото и оставяте поне 2 часа, най-добре една нощ в хладилник. Печете на 190°C до златисто. Ако искате сос, извадете месото, прехвърлете течността в малка касерола и я редуцирайте 5–7 минути. Получава се нещо между печено пиле и „барбекю", но зимно и домашно.
Ориз с туршия по домашному
Това е идеалният начин да използвате туршията като зеленчукова основа, без да се получи кисела каша.
Нужни са 1 чаша ориз, 2 чаши вода или бульон, 1 глава лук, 1 морков (по желание), 1–1,5 чаши нарязана туршия (карфиол, моркови, чушки), 1 с.л. доматено пюре или настърган домат, мазнина, черен пипер.
Запържвате лука, добавяте ориза и го „запечатвате" 1–2 минути. Слагате домата и отцедената, нарязана туршия. Наливате водата, намалявате огъня и готвите до готовност. Ключът е туршията да е добре отцедена, а финалното овкусяване да е с черен пипер, не със сол. Получава се ориз, който е сочен, леко пикантен и много по-интересен от стандартната гарнитура.
Боб чорба или леща с „туршийна киселина"
Туршията и бобът са класическа двойка, но тук киселината влиза вътре и прави ястието по-леко и „събудено".
Сварявате боб или леща както обикновено с лук, морков, целина, чубрица и малко мазнина. Когато всичко е готово, вместо оцет добавяте 2–4 с.л. сок от туршия, на части, като опитвате. Ако искате по-плътен вкус, добавете и ½ чаша ситно нарязана туршия в последните 5 минути. Така получавате зимна чорба, която не е тежка и има приятна свежест без да „реже".
Омлет или фритата с туршия и сирене
Това е спасението за вечери „нямам нищо", защото туршията замества и салатата, и подправките.
Нарязвате ½–1 чаша туршия на дребно, отцеждате добре и я подсушавате леко с кухненска хартия. Запичате я в тиган 2 минути, за да се изпари влагата. Заливате с разбити яйца (3–4), добавяте натрошено сирене и черен пипер. Готвите на слаб огън или довършвате във фурна. Ако сложите туршията сурова без отцеждане, омлетът става воднист – това е тънкият момент.
Банички на тиган с туршия и кашкавал
Това е нов прочит на класическата „бърза закуска", в който туршията дава киселинност и хрупкавина.
В купа смесвате 2 яйца, 200 г кисело мляко, 1 ч.л. бакпулвер, 250–300 г натрошени кори за баница или тънки листи, 1 чаша много добре отцедена и ситно нарязана туршия, 150 г настърган кашкавал. Не добавяте сол. Изсипвате сместа в намазан тиган с капак и печете на слаб огън, докато стегне, после обръщате за още 3–4 минути. Получава се „мързелива баница", която има вкус на зимна трапеза, но се прави за 15 минути.
Сос тартар по български с туршия
Това е идеалният дип за печени картофи, кюфтета, риба или просто за препечен хляб.
Ситно нарязвате ½ чаша туршия и я изстисквате добре. Смесвате с 4–5 с.л. майонеза или цедено кисело мляко, 1 ч.л. горчица, малко сок от туршия (само ако трябва), черен пипер и копър. Трикът е туршията да е максимално суха, иначе сосът се „разрежда". Вкусът напомня на тартар, но с домашен, зимен характер.
Финалният трик, който си струва да запомните
Туршията не е остатък, а готов „киселинно-солен" инструмент. Зеленчуците дават текстура, сокът дава баланс. Ако подходите като към подправка, ще откриете, че една бурканена туршия може да ви измъкне поне пет вечери.
Коментари (0)
Вашият коментар