С какво се хранеше папа Франциск

Папа Франциск винаги успяваше да съчетае духовността с конкретния човешки вкус - не като теоретик на поста, а като човек, който помни аромата на домашната кухня. Неговото хранене не беше медийна измислица за аскетичен живот, то беше простота, родова памет и вградена етика - в това се крие и странното му очарование. 

Корените на вкуса: Аржентина и Италия в една чиния

Роден в Буенос Айрес от родители с италиански корени, Франциск запази вкусовете на двете кухни. В спомените и анекдотите, попълнили биографиите и кулинарните сборници за Ватикана, се срещат ястия като аржентинските емпанадас, алфахорес - сладкишите с дулсе де лече, и класически италиански неща като пица и регионални рецепти от Пиемонт. Тези спомени не са слух: те са документирани в съставени рецептурници и описани от хора, които са приготвяли или подарявали храна за него - своеобразен „кухненски" портрет, който показва човека зад официалната роля.

Франциск не криеше слабостта си към мате - характерната за Аржентина напитка, която често му се поднасяше от поклонници и гости, нито към домашните десерти, които му напомняха за семейната трапеза. Тези подробности не са екзотични куриози, а част от портрета на човек, който търси близост и нормалност в малките удоволствия.

Вкусът на скромността

Когато стана папа, Франциск избра да живее в по-скромния дом Casa Santa Marta, вместо в официалните апартаменти на Апостолическия дворец. Тази предпочитание се отрази и в начина, по който се хранеше: повечето му ястия бяха обикновени, домашно приготвени или сервирани в скромните столови на Ватикана, където понякога седеше и ядеше заедно с работници, гости и бежанци. Тези сцени отразяват не само лична привичка, но и умишлена символика - пасторална простота, която отправя послание към света.

Тази скромност имаше и етически измерения: Франциск често критикуваше „културата на отпадъка" и многократно сравняваше изхвърлянето на храна с кражба от бедните - изказвания, които превърнаха личната му маса в публичен урок за справедливост и умереност. Тези негови послания към хранителната етика са документирани в речи и официални съобщения на Светия престол.

Какъв тип храна всъщност консумираше? Простота, но без фанатизъм

В ежедневието си папата беше описван като непретенциозен: хляб, печено пилешко, салати, плодове и понякога чаша вино. Но при специални поводи или когато близки от Аржентина изпращаха подаръци, върху трапезата му често имаше любимите му емпанадас, стек или сладкиш, които го връщаха към детството. 

За разлика от митологията, че папата се храни изключително аскетично, фактите сочат, че той харесваше традиционни и понякога по-богати ястия.

Здравословни предизвикателства и как те повлияха на режима му

Публичната информация за здравето на папа Франциск е внимателно документирана от медицинските екипи на Ватикана. Неговата биография включва ранна белодробна операция за плеврит в младостта, а в последните години той преживя няколко значими здравословни епизода: операция на дебелото черво заради дивертикулит през 2021 г., корекция на слабинна херния през 2023 г., както и повтарящи се респираторни проблеми и инфекции, които налагаха временни отмени на назначения и пътувания. Поради хронични оплаквания като ишиас и проблеми с коляното той често предпочиташе по-леки физически натоварвания и адаптираше програмата си според състоянието си.

Тези здравословни предизвикателства неизбежно влияеха върху храненето му: след оперативни интервенции и при респираторни кризи хранителният режим ставаше по-обран и щадящ. В публичните протоколи на Ватикана и в изказвания на лекарите се споменаваше за внимание към по-малко въглехидрати и умерено количество червено месо при необходимост, но без радикални диети или строг лечебен режим.

Навици извън трапезата: сън, двигателна активност и психическо здраве

Франциск говореше открито за значението на малките ритуали за дългосрочното здраве: редовна молитва и музика като начин за справяне със стреса, умерен физически режим и социални контакти, които поддържат психическата устойчивост. В младежките си години той е търсил професионална помощ за тревожността си, сам го е признавал в интервюта. Явно темата е присъствала и по-късно в живота му и е внимавал да се грижи редовно за менталното си здраве.

Ежедневието в Casa Santa Marta предполага умерен ритъм: закуска, литургични задължения, аудиенции и по-лека вечеря. Когато здравословното състояние го изискваше, графикът се адаптираше.

Папа Франциск беше човек, който чрез начина си на хранене учеше: малките трапези, споделените ястия, недоволството от разхищението - всичко това бе част от едно по-широко послание за човечност. И може би най-точното обобщение е, че неговата маса говореше еднакво за корените и за мисията - проста храна с голяма история и неизменен морален залог.