Колко струва закъснялото майчинство?

Все повече жени от моето поколение, които са отдадени на кариерата си, не могат или не се решават да имат деца. От нас биха излезли чудесни модели за подражание. Силни, независими, способни, образовани, оправни, можещи и знаещи.

Много от нас започват да се паникьосват в средата на 30-те си години, когато алармата на биологията ни започне всяка сутрин да ни събужда с все по-нагъл звън. "Ставай, закъсняваш за майчинството", кънти в ушите ни. И въпреки това отлагаме с още няколко месеца, с още една година, с още една петилетка. Все се надяваме, че докато стане време да раждаме, медицината ще е толкова напреднала, че бременността ще трае само три месеца.

Истината обаче е далеч по-неоптимистична. Шансът да забременеем дори чрез асистирани репродуктивни технологии като вътрематочна инсеминация, инвитро оплождане, ИКСИ оплождане (интра цитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката - бел. ред.), трансфер на ембрионите в маточната кухина, замразяване и съхранение на сперматозоиди, яйцеклетки или ембриони намалява с възрастта. Шансът това да се случи на 40-годишна възраст е 18,7 процента. Две години след това вероятността пада на 10%. На 42 години възможността да станем майки чрез докторска помощ е 2,9 процента.

Цената на това да сме по-различни от поколението на майка ни може би стана прекалено висока. В университета си мислехме, че ще жънем ползите на феминизма. Никой не можеше да ни казва какво да правим, а контролът над телата беше наш. И да, бяхме наясно, че броят на яйцеклетките е ограничен. Но какво направихме с тази информация? Оставихме я да отлежава в главите ни, докато на тортата не се появиха 37-38 свещички и мнозина от нас изпитаха разочарованието от това да не могат да бъдат родители.

Въпреки това при доста от жените, които отлагат майчинството, нещата се подреждат с памперси отстрани на нощното шкафче. Изследванията показват, че дами над 30-те, които правят секс редовно по време на овулация, в рамките на година забременяват. Същото се отнася и за бъдещите майки, които са на 20+.

Тръгваме на детска градина на 3, на 14 вече сме в гимназията, на 18 сме в университета. Тези възрастови измерения са ни заложени като инструменти по пътя ни към съзряването. Защо тогава не гледаме на родителството като на нещо, което да следва същия логически път? Докторите препоръчват да започнем с мамографиите, след като навършим 40, да си направим колоноскопии след 50, но няма стандартни лекарски съвети, отнасящи се до нашата фертилност, преди да е станало време да чуем: "Крайно време ти е да раждаш."

Защо в края на 20-те ни години нито един специалист не ни наведе на мисълта, че може би не е лошо да се замислим за замразяване на яйцеклетки, ако решим да отложим с едно десетилетие и половина майчинството. Да, знам, че допреди две години тази технология беше експериментална, но поне да въведат тази препоръка като по-човешка практика в гинекологичните кабинети.

Друго си е да замразиш няколко яйца за по-майчински времена, нали?

Въпреки това здравословно ли е за емоционалността на всички участници в този процес закъснялото майчинство. Да, може да раждаме на 40, дори и на 50, но в дългосрочен план ще има ли странични ефекти.

Решението ни по-късно да се наречем майки ще ни направи брънка от "поколението сандвич". За кого да се грижим по-напред? За бебетата си или за възрастните си родители. И неминуемо ще се сблъскаме с въпроса какъв ще е ефектът върху децата ни, ако загубят майка си в диапазона 10-40-годишна възраст, вместо когато са на 30-60 години.

Преди четири десетилетия антрополозите предвидиха, че светът ще колабира под собствената си тежест. В края на октомври 2011-а демографските данни официално чукнаха 7 милиарда души на планетата. Разбира се, в много райони на планетата по-ниският процент на фертилност е директен резултат от урбанизацията и програмите за семейно планиране. Резултат е и от по-доброто образование, здравното осигуряване и икономическия просперитет.

За езика на биологичния ни часовник се говори от десетилетия. В днешно време обаче не го взимаме толкова на сериозно, защото има толкова други опции, които работят срещу неговата вездесъщност, властвала в близкото минало.

Ние го чуваме, но като че ли сме все още склонни да го игнорираме.

Само да не достигнем до границата, в която не само ще сме с отслабнал слух, ами изобщо няма да го чуваме.