Често няма видима причина за раздялата на двама души, които са имали повече или по-малко продължителна и, поне в очите на околните, хармонична връзка. Оказва се, че разрушителна роля са изиграли подсъзнателните им страхове. Единият, а понякога и двамата, се боят от семейно съжителство и семейни отношения, водени от вътрешни убеждения и психологически стереотипи.
Психолозите наричат тези убеждения ограничаващи. Например много жени смятат, че мъжът трябва винаги да е грижлив и внимателен към тях. Те по никакъв начин не допускат, че е възможно той просто да забрави нещо, което е важно за тях, или че може да не им помогне в трудна ситуация. Ограничаващо е също убеждението, че в семейството скандалите са недопустими и че скандалът е първа стъпка към развод. Но все някога се случва хората да се скарат. И какво следва, ако не признавате друг вариант за развитие на отношенията ви? Следва раздялата, от която подсъзнателно толкова се страхувате.
Виновници за формирането на ограничаващите убеждения са натрупаният собствен житейски опит и отрицателният модел на родителското семейство. Понякога дори не помним неприятните сцени, на които сме станали свидетели. Те са дълбоко скрити в подсъзнанието ни и нашепват: "Ами ако и в твоето семейство се случи същото, както в семейството на майка ти и баща ти, или пък на онези съседи, които вечно се караха?".
Психолозите обясняват, че подсъзнанието се обляга на житейския опит, на реално преживените от вас неща и ги допълва с онова, което сте чули или чели. Ако в паметта ви няма натрупани достатъчно положителни примери, които да оборят отрицателните, няма как да повярвате, че семейството ви ще преодолее неминуемите изпитания. Затова се боите от неизвестността, която крие бъдещето, а това вгорчава съжителството.
Как да сложите край на страховете си?
Опитайте се да ги замените с позитивни. Например убеждението, че в семейството не бива да има скандали, превърнете в следното: "Понякога в семейството има караници. Това е неприятно, но не крие опасности за връзката. Карат се онези, които се обичат, а след скандала винаги настъпва примирение." Колкото по-малко страхове имате за вашето общо бъдеще, толкова по-големи са шансовете ви да постигнете хармоничен семеен живот.
Има още един страх, на който си струва да обърнете внимание, защото е типичен за съвременния човек и се отразява върху семейните му отношения. Това е страхът да не пропуснеш нещо важно в живота. Предишните поколения не са се сблъсквали с този проблем. Роденият примерно преди сто години син на фермер едва ли е имал голям избор на житейски възможности и вероятно без съжаление е станал фермер също като баща си. Днес постоянно ни преследва страхът да не пропуснем някоя добра възможност. Затова много мъже и жени трудно намират баланса между личния живот и кариерата. Непрестанно имат чувството, че няма да са щастливи, която и от алтернативите да изберат. Ако се посветят главно на професионално развитие, семейството ще остане на втори план и ще страдат всички. Ако пожертват добра кариерна перспектива, за да имат повече време за семейството си, може да съжаляват за пропуснатите материални успехи и професионално удовлетворение.
Затова психолозите смятат, че в съвременния свят е по-важно от всякога да сме наясно с прироритетите си и кое все пак е на първо място за нас - любовта, децата и семейството, или кариерата и материалните придобивки. Иначе няма да сме в състояние да се отървем от страховете си и да сме щастливи.
niamam strahove a, prosto e lipsa na doverie . kategori4na sum ,
da nikoga ne vyarvai na jena mamyat li te ot samoto nacalo ste go pravyat cyal jivot i ne e strah a nejelaniee ynri ako se nalaga no ne pravi tova koeto ne iskas
interesi nisto drugo istinata ee vav jivota ce vseki gleda sebe si kolkoto i bolezneno da e nema vera na nikogogo
po dobre sam ot kolkoto saobrajeniya sas nykogo koito ste se opitva da te varti na malkiya si prast i ste te laji vinagi znaeteli zasto mnogo ot semestvata varvyat zastoto nie majete imamame sposobnosta da si zatvaryame ocite za mnogo nesta vav jivota ako ne go pravim nema semestvo ne govorim za vsicki za poveto zatove e hubavo covek da si e sam