Стресът в умерени дози може да е полезен

От Mila.bg

От далечната древност до наши дни две са водещите неща, които определят поведението на човека – борбата за оцеляване и борбата за свобода на избора. Изборът ни е свързан както с нещата от ежедневието, така и при решаването на по-кардинални въпроси, от които понякога може да зависи животът ни. Когато правим оценка обаче, обикновено повече се спираме на резултата и недостатъчно обръщаме внимание на избора. В бързо променящата се действителност невинаги сме наясно и какви са възможностите за избор. Невинаги можем достатъчно точно предварително да преценим и резултата от един или друг избор.

Стресът – вреден и полезен (дистрес и еустрес)

Стрес! Той е част от живота на всички живи същества и пътят към оцеляване е борба за преодоляване на стреса. Стресът понякога ни кара да се чувстваме на дъното на пъкъла, но трябва и ако искаме, можем да излезем. А когато това е болест, да помним, че когато причината за заболяването е в душата, никакъв скалпел не може да я отстрани. Хипократ твърдял, че да си здрав, това означава да си постигнал хармония както със самия себе си, така и с околния свят. Съвременният човек живее в постоянен стрес и трудно може да запази своето емоционално равновесие и да не се предаде на депресията. Мъдрият Цицерон казва, че да се ядосваш, това значи да наказваш себе си за грешките на друг.

В наше време започна да се говори и за психическо закаляване, под което се разбира трениране на собствените възможности за приспособяване чрез съзнателна и подходяща психическа активност. Тя включва и излизане от стереотипа, тъй като съвкупността от необходимите и допълнителни стереотипи става неделима част от нашата личност. И досега се говори за спартански режим, като се има предвид опитът на древна Спарта да поставя децата и юношите в трудни условия, за да се закалят физически и психически. Известно е, че примитивните народи предизвикват своеобразен стрес у малките деца чрез нарези по кожата, продупчване на уши и др. Това случайно ли е, или опитът е научил хората, че слабият стрес по време на детството придава неспецифична устойчивост в напреднала възраст? А в нашето модерно общество в стремежа си да запазим децата от стресови ситуации дали не ги правим по-неустойчиви на такива ситуации, с които ще се срещнат в живота?

През трийсетте години на миналия век канадският ендокринолог Селие създаде теория за стреса, за която по-късно получи Нобелова награда за медицина. Той призовава за “стрес без дистрес”, като показва разликите между тях и потенциално позитивни аспекти на стреса. В цялостната реакция на стреса могат да се разграничат три етапа. Първия етап наричат уплаха. През него нормалното ниво на ответната реакция срещу източника на стреса фактически леко спада. Организмът “се подготвя”. Този етап е сравнително кратък. Организмът показва промени още при първите прояви на стреса. Ако стресът не е несъвместим с живота, ще последва вторият етап – ответна реакция, през който вътрешните ресурси успешно се мобилизират. Получава се нагаждане към източника на стрес посредством механизми за физическа и психологическа защита, или реакция на преодоляване, и обикновено признаците от реагирането на уплаха изчезват. В резултат нивото на устойчивост към източниците на стреса чувствително се повишават. Трети е етапът на изтощение. Той настъпва, ако стресът не може да бъде преодолян или съответно избегнат. Това означава, че наличните ресурси са вече изразходвани. В много случаи човек не може да прекрачи етапа на изтощение и е необходимо да се използва допълнителна помощ чрез външен източник, за да се възвърне организмът към нормалното.

Интересен е фактът, че китайската дума криза (стрес) е комбинирана от символите на думите “опасност” и “възможност”, каквито предлага стресът.

По данни на СЗО при почти 20 % от хората в света е налице диагнозата тежко психическо разстройство. В други изследвания е установено, че 70 % от отклоненията в здравето са психосоматични. Човек, постоянно подложен на стрес, може да достигне до фаза на хронично състояние, водещо до депресия. В пресата бяха изнесени стряскащи факти. Ежедневно трима души се самоубиват, други осем правят опити за самоубийство, а всеки пети човек страда от някаква форма на депресия. Периодични пристъпи на депресия са установени и за редица известни личности: Чърчил, Моне, Кафка, Хемингуей, Елтън Джон, Джесика Ланг, Уинона Райдър.

При едни стресът има психични прояви – развиват се неврози, фобии. При други се провокират заболявания на вътрешните органи – маскирани или соматични последствия от стреса (хипертония, исхемична болест на сърцето, инфаркт, язви на стомаха и дванайсетопръстника, астма и др.). Има данни, че при 35 % от болните от някакво хронично заболяване основна причина е стресът.

Поговорките “Здрав дух – здраво тяло” и “Здраво тяло – здрав дух” отразяват ролята на психическата нагласа за здравния статус. Това се демонстрира особено добре с т.нар. плацебо ефект. Плацебото е инертно вещество, лъжлива процедура или някакво друго въздействие върху болен човек, целящо да го заблуди, че е лекуван. При 30 – 60 % от хората, според природата на заболяването им и много други фактори, плацебото оказва терапевтично влияние. Счита се, че плацебо ефектът е неотменна част от добрата терапия.

В основата на терапевтичния ефект на плацебото са очакването и желанието на индивида да получи облекчение. Опитно е доказано, че понякога готварската сол намалява болката, колкото и морфинът. Около 37 % от хората са достатъчно доверчиви, така че да се поддават на лечение с плацебо. Тези, които искат да се излекуват и имат повече вяра в медицината, са по-склонни да се поддадат на лечение със захар и други подобни. Сред състоянията, които най-силно се повлияват от фалшиви методи на лечение, са депресията и болката. За да обяснят плацебо ефекта, учените условно го разделят на три етапа. Първият етап е да се заблуди съзнанието. Тук всичко опира до вярата на пациента, че ще получи подобрение. Това е от значение и при истинските лекарства. Заблуденото съзнание предизвиква промени в мозъчната дейност – втория етап. В случая с болката се наблюдава понижение на активността на тези дялове, които отговарят за чувството на безпокойство и болка. Третият етап на действието на плацебото е тялото. В гръбначния мозък е установено потискане на невронната проводимост на болката. Вероятно е това да се дължи на увеличена секреция на ендорфини и допамин в главния мозък. По подобен начин плацебото предизвиква секреция на серотонин при депресия, което пък подобрява настроението.