Синдромът на гуруто: духовно развитие или безсмислена преданост?

В живота ни изобилстваме от сложни предизвикателства и често се нуждаем от нестандартни решения, за да се справим с тях. Затова понякога сме склонни да разчитаме на гурута или на някого с харизматична личност за напътствия. И скоро започваме да го идеализираме – феномен, известен като синдрома на гуруто.

Психология зад синдрома на гуруто
Гуру традицията е част от индийската култура от незапомнени времена. Тя се разглежда като важен начин за предаване на духовни учения и начин за подкрепа на стремящите се да живеят по духовен начин.

Духовното развитие може да бъде труден процес, с всякакви клопки и опасности, така че ръководството от гуру е полезно. Според индийската традиция гуруто може също да „предаде” своето духовно излъчване на своите последователи, осигурявайки им духовна прехрана. Освен това предаността на ученика към гуру има важна роля. Индийската духовност отдава висока стойност на бхакти (преданост) като начин за преодоляване на егоцентризма.

Гуруто в западната култура
Когато традицията на гуру се трансплантира в западната култура, тя често става проблематична. Има безброй новини за базирани в Америка или Европа духовни лидери, които са експлоатирали и малтретирали своите последователи, които са правили безразборен секс с тях, които се пристрастяват към алкохол или наркотици и т.н.

Всъщност има толкова много случаи на „гурута, които стъпили накриво“.

Хора, които са самозаблудени личности, които вярват, че са духовно пробудени, а всъщност са психологически увредени - и които оставят следа от по-нататъшни психологически увреждания след себе си.

Разбира се, има и гурута, които започват с добри намерения. Може би дори не възнамеряват да стават гурута. Въпреки това последователите им постепенно се събират около тях и в крайна сметка те се превръщат в център на „духовна общност“. Именно формирането на духовна общност обикновено е етапът, когато нещата наистина се объркват. Дори и да не са били корумпирани в началото, гурута стават покварени от силата на позицията си и безусловната преданост на своите ученици.

Необходимостта от почитане на гурута
Ключът към разбирането на синдрома на гуру е психологическата нужда на последователите им. Въпреки че много от техните ученици (поне първоначално) може да имат истинска нужда от духовно израстване, това обикновено се комбинира с много по-нездравословен импулс: регресия към детско състояние на безусловна преданост и безотговорност.

Това е много привлекателно състояние. Помислете си колко прекрасно чувствахте като малко дете, когато вярвахте, че родителите ви контролират целия свят и могат да ви предпазят от всичко. Нямаше за какво да се тревожите -  родителите ви са се погрижили за всичко. И вие им се покланяхте толкова предано, че безпрекословно приемахте всичко, което казваха и правиха.

Поклонението на гурутата връща поклонниците в това детско състояние. Докато ученикът е под грижите на гуру, всичко е наред в света. Те се чувстват сигурни и защитени, точно както децата в присъствието на родителите си. Те се отказват от отговорност за собствения си живот и я предават на гуруто, точно както правят децата.

А гуруто е "съвършено" същество, което не може да се държи неетично. Да, но доста от тези „духовни учители” трупат милиони, притежават скъпи коли, имат бодигардове и редовно унижават последователите си. Въпреки това те винаги ще намерят някакво извинение за това ужасяващо поведение по същия начин, по който децата ще откажат да повярват, че родителите им може да направят нещо погрешно спрямо тях.

Учениците ще твърдят, че злоупотребата и жестокостта на гуруто са форма на „божествена игра” или начин за изпитание на неговите последователи.

Всеки първоначален импулс, който учениците може да са почувствали да се пробудят духовно, обикновено се включва в тази регресия. Гуруто не ги води към просветление, а към инфантилен нарцисизъм. Последователите може да изпитват чувство за единство или блаженство в компанията на гуруто, но това не е истинско просветление.

Затова синдромът на гуруто е класически случай на това, което се нарича пред/транс заблуда – погрешното бъркане на трансперсоналните духовни състояния за регресивни предличностни състояния (или обратно).

А за гуруто тази безсмислена преданост обикновено води до катастрофа. След като бъде заобиколен от стотици обожаващи го ученици, той започва да страда от нарастване на егото. Той наистина вярва, че е съвършен, дори че е божествен. Губи моралния си компас, вярвайки, че най-неетичното поведение е приемливо. В средата на неограничена власт гуруто губи всякакво чувство за сдържаност.