Ако напоследък усещаш, че и петото кафе не помага, че тревогата се е настанила в ежедневието ти по-тихо от нотификация в 3 през нощта, и че дори сънят е станал... уморителен - не си сама. Европа преживява истинска „епидемия от безвъзвратна умора" и нарастваща тревожност, особено при жените между 25 и 45 години. Твърде дълго това беше наричано просто стрес, претоварване, или „да си жена с амбиции". Днес науката казва друго.
Последните две години превърнаха ежедневието в изпитание по устойчивост: пандемия, война, инфлация, дигитална пренаситеност и все по-размита граница между дом и работа.
Данни от Европейската комисия показват, че през 2023 г. 46 % от жителите на ЕС са изпитвали депресивни или тревожни симптоми в рамките на една година.
В годините преди пандемията едва един от шест изразяваше подобни състояния.
Изследване на TELUS Health сред европейски служители между октомври 2022 и април 2023 установява, че 38 % са изложени на висок риск от лошо психично здраве, като страните с най-уязвими работнически популации са Испания (48 %), Полша (45 %) и Италия (43 %), а най-нисък риск се наблюдава в Холандия – 24 %.
Фактори като обездвижване, липса на спестявания и икономическа несигурност усилват стреса, като тези без аварийни средства имат среден индекс 42 срещу 62 сред общата група.
На работните места кризата се отразява отчетливо: в Европейската централна банка проучване от април–май 2024 установява, че 39 % от персонала са застрашени от бърнаут, 9 % заявяват, че са имали суицидни мисли, а 72 % изпитват поне един соматичен симптом – главоболие, безсъние, храносмилателни нарушения.
Сред младежите ефектът е особено тежък. В Англия проучване на NHS от юни 2025 показва, че една четвърт от юношите на възраст 16–24 г. проявяват симптоми на тревожност, депресия, панически атаки или обсесивно-компулсивни разстройства – ръст от 18.9 % през 2014 до 25.8 % през 2024
При младите жени този процент достига 36 %, а самонараняванията са се повишили от 6.4 % (2014) до 10.3 % (2024), с най-висок риск в юношеска възраст .
По отношение на България, БНР цитира данни, че 30–35 % от българите свързват психологическите си проблеми със стреса на работното място, а случаите на паника, обсесивно-компулсивни разстройства и тревожност нарастват значително.
Дългосрочните ефекти от COVID-19 също са значими. Европейско проучване проследява психичното здраве между юни 2020 и март 2024 и отчита пик на тревожни и депресивни симптоми по време на строгите мерки, последван от постоянен, продължителен стрес, засилен от войната в Украйна, инфлацията и икономическата несигурност.
В Европа в края на 2023 съществува и "епидемия от самота" – 52 % се чувстват често самотни, най-често младите (63 %) и потребителите на социални мрежи. Едните не просто са самотни, те преживяват тревожност, изолация и загуба на смисъл.
Жените са особено уязвими — те по-често балансират между работа, грижа за семейство, невидим труд у дома, и емоционално регулиране на всички около себе си. Изследванията показват, че младите жени в Европа (вкл. България) са с 50% по-висок риск от тревожност и бърнаут в сравнение с мъжете.
Но добрата новина е: има изход - само трябва да осъзнаем сериозността на проблема и да действаме.
1. Научи се да разтоварваш, без да избягаш от себе си.
Много жени търсят спасение в дигитален детокс, бягство в природата или йога. Това е чудесно, но истинското облекчение идва, когато спреш да си казваш, че „трябва да си ОК". Признаването на тревожността е акт на грижа, не слабост. Психотерапевтът д-р Сандра Бауман казва: „Истинската сила идва не когато избягаш в мълчание, а когато започнеш да го чуваш." Писането на дневник, воденето на „дневник на тревожността" или дори петминутно осъзнаване на дишането са доказано ефективни в намаляване на нивата на кортизол.
2. Изгради ритуали, а не графици.
Живеем в ерата на продуктивността и „5 am Club", но ние сме биологични, не софтуерни същества. Вместо да гониш оптимален режим, създай ритуали — кафе на терасата без телефон, 10 минути музика с аромасвещ, или просто разходка без цел. Това заземява нервната система. Европейският институт по психично здраве съветва да се въведат „мини-паузи на тялото": разтягане, масаж на ръцете, дори обоняние (етерично масло от лавандула) – малки практики с голям ефект.
3. Преосмисли офис храната и кофеина.
Да, гладът усилва тревожността. Но също и захарта, преработените въглехидрати и трите кафета преди обяд. Нов тренд е „анти-бърнаут снаксове": ядки, сварени яйца, тахан с банан, малко черен шоколад, фурми, сушени боровинки. Магнезият, витамин B и омега-3 мастните киселини са научно свързани с по-добро настроение. Ако се храниш нередовно, опитай „структурирано хапване" – не диета, а насочено хранене, което поддържа нивата на енергия стабилни и ума – чист.
4. Радикалната идея да... се обадиш на приятелка.
Въпреки социалните мрежи, самотата расте лавинообразно. Женската солидарност не е клише. Тя е хормонален буфер срещу стреса – окситоцинът, отделян при доверие и споделяне, реално намалява тревожността. Напиши гласово съобщение, организирай „женска вечер за споделяне" или направи нещо красиво за някоя, която не очаква. Помагането също лекува.
5. Дишай с носа. Спи с умисъл. Избери светлината.
Звучи смешно, но... спим погрешно. Дълбокият сън зависи от светлината през деня и тъмнината вечер. Ако работиш пред компютър, носи очила с филтър за синя светлина. Ако стаята ти не се затъмнява – инвестирай в маска. И най-важното – излизай на дневна светлина всеки ден, дори и за 10 минути. Това ресетира вътрешния ти часовник.
Непопулярният, но важен съвет! Сменяй контекста.
Не сменяш живота си, като напуснеш работа. Понякога просто ти трябва нов маршрут към нея, нова подредба на бюрото или различна музика сутрин. Умората често е сигнал, че обстоятелствата, не ти, са сбъркани. Малка промяна = нова перспектива.
И накрая – надеждата.
Живеем във време на тревожност, да. Но и във време, в което започваме да говорим за нея открито, да търсим решения, да се подкрепяме. Жените в Европа днес са по-осъзнати, информирани и свързани от всякога. Ти не си сама. Ти си част от поколение, което пренаписва правилата – за щастието, за баланса, за това какво значи да си добре. А това вече е половината път.
Коментари (0)
Вашият коментар