Да вярваме ли на астрологията

Астрологията присъства във всяка култура от хилядолетия, но в модерния свят тя продължава да бъде поле на яростни спорове. Истината е, че исторически тя е предшествала астрономията – прекалено дълбоко вплетена в медицината, философията и управлението, за да бъде просто „забавление". В древна Месопотамия, около 1800 пр.н.е., астролози въвеждат системи за наблюдение, сечени върху глинени скрижали – Enuma Anu Enlil – опити да предсказват сезоните и човешките съдби чрез звездите.

В класическа Гърция Птолемей написва основополагащия труд Tetrabiblos, който остава настолно четиво за астролозите в продължение на хилядолетие, включително употребяван в медицинските университети на средновековна Европа.

Средновековната Европа възприема астрологията като сериозна дисциплина. На нея се осланят за прогностиката на болести, операцията на органи и дори политически решения на крале. Дори днес в Лос Анджелис музейни експозиции припомнят как близки до църквата учени са съчетавали астрология и християнство. През Ренесанса и до 17 век тази традиция запазва научен авторитет, но с развитието на механистичната физика, Нютон и гравитационните закони, астрологията бива отместена от академичните институции.

През ХХ век опитите да се възстановят научните основи на астрологията се провалят в множество контролирани изследвания. Най-известен е експериментът на Shawn Carlson, публикуван в Nature през 1985 – 28 астролози не успяват да съпоставят над 100 натални карти с профили от психологическия тест CPI по-добре от случаен избор. 

Съвременната психология обяснява популярността на астрологията не с нейната научна достоверност, а с начина, по който въздейства върху ума ни. Когато четем хороскоп, често попадаме на твърдения, които звучат изненадващо точно – но това се дължи на т.нар. ефект на Барнъм: психологически феномен, при който хората приемат общи и неясни описания като лични и много точни. В комбинация с когнитивното потвърждение – склонността да забелязваме и запомняме само онова, което потвърждава нашите вярвания – астрологията се превръща в система, която сякаш „познава" кои сме. Професор Александър Боксер, цитиран в BBC Earth, нарича астрологията „първата система за анализ на данни" – древен опит да се разпознаят закономерности, който днес илюстрира типичното за човешкия ум търсене на смисъл и модели, дори и когато те не съществуват реално. Според Пол Клемънтс от университета Голдсмитс в Лондон астрологията действа не като точна наука, а като символна и духовна система. Тя отговаря на нуждата ни да се чувстваме разбрани, да имаме усещане за контрол и принадлежност – особено в несигурни времена.

Изследване от март 2025 г. в Journal of Individual Differences показва, че склонността да вярваме в астрология се свързва не с вяра, духовна нагласа или политически убеждения, а предимно с нивото на образование и когнитивни способности.

Хора с по-малко образование и по-нисък резултат в тестове за словесна интелигентност са по-склонни да смятат астрологията за валидна научна система – дори когато мнението им за науката е незначително различно от останалите.

Въпреки това, влиянието на астрологията не е изцяло негативно – дори BBC Earth признава, че тя има психологически ефект, който може да повиши настроението и креативността чрез позитивни очаквания. Ефектът от "виртуален пласебо" е реален и може да подкрепи решения и мотивация – стига да не стане заместител на реални действия и решения.

И така, дали астрологията има резон? Ако очакваме емпирична, възпроизводима сила, която да предсказва събития и характер, базирани на планетарни позиции – отговорът е по-скоро не. Сатира на научния метод ли е тя? Не точно. Влиянието й се крие някъде другаде – в психологията, културата и начина, по който търсим история за себе си. За мнозина астрологията е инструмент, а не истина; отражение, не правило.

Това не значи, че ако вярваш в нея – си неинформирана. Много хора по света използват астрологични предварителни насоки, но остават критични и разсъждават. Какво може да научим от това? Първо, че търсим смисъл; второ – че понякога е по-важно какво използваме, отколкото дали има научно обоснование. А за онези, които гледат към звездите, съветът идва от скептиците и отдавна знае: пази ума си от илюзии, но остави място за чудо.