Напишете дума/думи за търсене

Откажете се от позицията на жертва, за да заживеете по-добре

Да си жертва е удобно. Смяташ, че все някой не постъпва добре с теб и другите те съжаляват, помагат ти. Но така няма как да се насладиш на истинския успех, на това да си победител в живота. Как да се случи сбогуването с манталитета на жертва, обяснява семейният консултант Стела Даскалова, автор на книгата „Всичко започва от детството“.

Поведението се заучава от детството

„Любимият ми актьор Робърт де Ниро, и без да е психолог, беше стигнал до важното житейско прозрение, че има два типа хора – тези, които са част от проблема и тези, които са част от решението му. Много е ценно да се замислим ние към коя група хора принадлежим“, хвърля ръкавица Стела Даскалова. Поведението на жертва лесно се заучава още от детството. Когато детето свикне да постига целите си, демонстрирайки нещастие, си създава убеждение, че това е начинът, за да ти помогнат, да ти обърнат внимание, да се почувстваш значим. Затова е толкова важно родителите да не поощряват това поведение. „Не трябва да чакат да се разплаче или разкрещи, за да му обърнат внимание или да нарушават принципи и правила, само за да спре да плаче“, обяснява семейният консултант. Ако детето знае, че има и друг начин да постига целите си – например чрез спокоен разговор, постепенно ще се откаже от ролята на жертва. Разбира се, родителите, които непрекъснато се оплакват от живота, правителството, държавата, работата, съседите си, учат децата си на нещастие, т.е. създават им начин на мислене, който е характерен за жертвите.

Жертвите не поемат отговорност за живота си

Те не предприемат действия за решение на проблемите си. Негативната им нагласа към себе си и света ги прави пасивни. Ниската самооценка, недостатъчната вяра в способността си да променят нещата в своя полза, липсата на самоуважение са присъщи на хората жертви.

А победителите се чувстват силни и имат позитивна нагласа към живота. Повечето хора сякаш не осъзнават, че винаги имат избор и всяка ситуация има много решения. Безизходицата е само ментална илюзия. Както и безработица съществува само за хората, които се чувстват жертви.

Човешко е да изпитваш съчувствие и състрадание към хората жертви, но в повечето случаи те не печелят нищо повече от това. За съжаление тази роля е много характерно явление за българската народопсихология. В западноевропейските държави и САЩ теорията за позитивното мислене е станала популярна още в средата на миналия век. В момента в България една част от хората вече са открили за себе си смисъла и силата на позитивното мислене, но друга част активно им се противопоставят. Въпрос на избор.

Първата и най-важна стъпка е осъзнаването

Важно е да осъзнаем, че животът ни се определя от нашите убеждения, от начина ни на мислене. Голяма част от тези убеждения ни пречат. Можем да се освободим от тях и да ги заменим с такива, които ще ни помагат да се чувстваме щастливи и свободни. Процесът на промяна може да започне с книги, с нови приятели и обкръжение, с посещение на семинари, с включване в кауза. Често този процес се отключва от някакво разтърсващо събитие в живота ни, което ни изкарва от релсите на рутината и ни принуждава да започнем да си задаваме важните екзистенциални въпроси, да четем, да търсим промяна. „Психотерапията може много да ни помогне, но пътят на преосмисляне на убежденията и преодоляване на травмите от детството, трябва да си го извървим самите ние“, казва Стела Даскалова.

Всеки, който има нужда от помощ по пътя на трансформацията от жертва в победител, може да се свърже със Стела Даскалова на steladaskalova@abv.bg.

Промяната може да започне с книги, с нови приятели и обкръжение, с посещение на семинари, с включване в кауза.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X