Може ли нещо наистина да ни помогне да се насладим на външния вид, с който се сдобиваме с течение на годините? За някои въпросът е оксиморон. Но отделете малко време, за да прочетете описаните по-долу психологически стъпки. Вероятно те ще променят начина, по който мислите за красотата си с напредване на възрастта.
Тези стъпки не водят до бързи корекции. Те изискват да отидете под повърхността и да работите върху себе си отвътре навън. Няма да е бързо и лесно, но ако успеете, крайният резултат ще ви носи наслада цял живот.
Стъпка 1: Превърнете вашите „О, не!“ в „О, да!“
Първата стъпка към извършване на всяка промяна е признаване и преодоляване на проблема. Ще се изненадате да чуете колко жени не смеят да си признаят, че остаряването, изглежда, ги плаши. Решете дали притесненията ви относно остаряването и красотата са проблеми, които бихте искали да разрешите. Огледайте се в огледалото и се запитайте: „Спомням ли си момент, който почувствах като повратен в процеса на стареенето?“
Имало ли е момент, когато сте си казали: „Чувствам се и изглеждам стара“?
Тази първа стъпка ни позволява да признаем искрените си чувства към променящия се външен вид. Моментите пред огледалото, които звучат като „О, не!“, се преживяват дълбоко в нас, сякаш нещо фундаментално се е променило в идентичността ни. Това често е придружено от смущение и срам. Страхуваме се, че сме загубили контрол, сякаш отвлечени в нежелана фаза на живота. Първата стъпка е потвърждение, че нашият „О, не“ момент съществува. Само, ако знаем това, може да го превърнем в „О, да!“
Стъпка 2: Не се крийте, не се преструвайте
Може да направите десетки „подобрения“. Може да носите дрехи, които носят 30-годишните. Може да си хванете младо гадже. Но има ли наистина смисъл от тези преструвки? Подобен тип поведение обикновено ни прави смешни в очите на другите и ни разсейва от реалния проблем и справянето с него. Много по-добре е да премахнем прикритията и да позволим на нашата уязвимост да ни говори. Само тогава можем да научим истинските си чувства. Те често са по-малко проблематични от маските, с които ги прикриваме. Реалността е, че остаряваме, но "остаряването" не трябва да е мръсна дума. С други думи, 40, 50 и 60 са просто числа, етапи от живота, които не трябва, нито могат да бъдат отхвърлени. Спрете да се криете, ами погледнете и вижте какво предстои. Остаряваме, да, но ще бъдем повече от добре.
Стъпка 3: Говорете на себе си, чувайте себе си
Лесно е да се каже: изправете се, свалете маските и слушайте внимателно думите, които чувате в главата си. Не е толкова лесно да се направи, когато думите, които чуваш, крещят: „Изглеждаш стара!“ Но вие сте като милиони жени, които днес се вглеждат в себе си и чуват: „Изглеждаш уморена. Изглеждаш ужасно. Предай се. Невидима си."
Чуйте откъде произлизат тези смущаващи гласове. Ако обърнете внимание, ще можете да чуете, че те най-често произхождат от вашето минало. Понякога те резонират с гласовете, които чуваме, идващи от телевизията или радиото. Вземете този диалог и пренапишете сценария. Винаги ще имате разговори в главата си, но можете да създадете нови линии, с нови роли, които ви говорят с по-мил и нежен тон. Думите могат да идват от вашия глас сега, а не от гласовете в миналото ви.
Стъпка 4: Използвайте спомените от младостта за добро
Когато погледнем назад към юношеството, можем да се поучим от спомените, които откриваме там. Периодът, в който бяхме тийнейджъри, и този, когато сме в средната си възраст, си приличат по много неща. Неувереност, несигурност, страх от бъдещето, неудобство от начина, по който изглеждаме – всичко това е характерно и за единия, и за другия период. Вместо да изпадате в носталгични спомени за миналото, се поучете от него. Този път можем да избегнем някои от импулсивните, ирационални решения, които взехме тогава. Може би имаме знанието да се предпазим от разочарования и болки. Възползвайте се от натрупания опит, вместо да гледате на него като на невъзвратимо минало.
Стъпка 5: Да кажем сбогом на младостта е трудно, но необходимо
Тази последна стъпка е най-важната, сложна и емоционална. Трябва да се сбогуваме с добрите дни на младостта. Това е много особен вид загуба – преживяваме я дълбоко в себе си, но рядко говорим за нея. Става въпрос за пускането на онова психологическо уравнение, което изравнява младостта с красотата. Става въпрос за отделяне на нашето чувство за привлекателност от тясната му дефиниция, за да направим място на един по-широк, по-гъвкав образ на себе си. Вместо да се стремим да съживим стари образи на себе си, можем да продължим. Само тогава можем да позволим да се появи нов смисъл на красотата, нейна чисто нова дефиниция – далеч по-устойчива, далеч по-реална.
Определенията за красота трябва да се променят с възрастта, така че това, което означава да бъдеш привлекателен на 30-годишна възраст, не означава същото на 40, 50, 80 или 90. Не забравяйте, че остаряването не спира. Така че е време да се сбогуваме, да пролеем няколко сълзи, а след това с нови сили да погледнем и прегърнем новата си същност – зряла, знаеща, пълноценна и щастлива.
Коментари (0)
Вашият коментар